Ако изчакам до утре, за да напиша това, което мисля, то ще бъде „редактирано“ от някакъв милозлив морал, съпричастие, гражданска индулгенция. Затова искам да го кажа днес – Да го духат бедните!
Защото бедността е концепция , както и добре обмислено отлъчване на основния ни житейски приоритет – да се развиваме, да ставаме по-качествени, да допринасяме, а не да консумираме. Бедните духом и всякак са плъзнали, те ръгат с лакти, те са бронетранспортьори на собствената си идеология за правдивост. Армия от възторжени глупци, нарамили единственото си оръжие- нахалството, неуважението, гьонсуратлъка. Бедността е издигната в култ, който трябва да се натрапи, препоръча и узакони вследствие на нейното постоянство. Бедността, като секта, която настоява своето. Бедността, като свлачище. Бедността, като загърбване на всяка цивилизованост, е наложителна бедност. Но тя трябва да касае единствено касаещият я – този , който си я причинява и отглежда. Бедността, която се радва, че е гилотинирала Кралицата, днес пак е бедна. Е, някои са станали министри след това, но отдавна са на гости на Нейно Величество.
БЕДНОСТТА…
Тя е опозиция на развитието, на пролетта, на възхода.
Пролетта се нуждае от вятър, затова – да го духате.
И знаете ли – няма Кой. Вие сте и Кой и Той…
Евгени Минчев
Бележка на АФЕРА: И преди да започнете сега да пищите сиромахомилски, пак прочетете текста и вникнете в него.
