Очевидно е, че българите имат нужда от нещо, което да ги върне към това, което те помнят от времето, когато са били ученици. Помня нашите учебници, те нямат нищо общо с това, което е сега в момента. Най-гадно е, когато обясняват нещо под маската на грижа за детето: „Виждате ли, не можем да пишем толкова много неща. Децата не могат да се натоварват толкова много. Дайте да облекчим учебното съдържание”. Отварям учебника от 1931 г. по отечествознание и виждам как вътре за битката при Шипка има половин страница. Отварям учебника от 2004 г., по който и досега се преподава, и виждам как за битката при Шипка има едно изречение, в което пише, че там са се били руси, румънци и българи. Какви румънци на Шипка, по дяволите? Не е имало и един румънец, но така пише в учебника.
А да не говорим за толерантността, за политкоректния език. Мен ме обвиниха, че като говоря за турското робство, ще провокирам етническия мир. Етническият мир беше ли провокиран от 1878 г. до 2004 г.? В крайна сметка по такива учебници са учили всички български граждани по времето на монархията, по времето на народната република, по времето на уж демократичната република. Никакъв проблем. Как така след 2004 г. е голям проблем. Това да не споменаваме турско робство показва до каква степен българското образование не се контролира от нас, а се контролира отвън, от чужди фондации. Аз много пъти съм го казвал – в Министерството на образованието коли и беси фондация „Америка за България”.
Виждате ли какво нещо е окупационният режим? Те направиха с нас това, което направиха с германците след Втората световна война. Влязоха в образователната система, подмениха всички ценности, подмениха историческия текст. Подменяйки историята, те подменят и историческата памет. Подменяйки историческата памет, те подменят националното самосъзнание. Превръщат огромната част от децата в една биомаса, в една аморфна маса, без национално самосъзнание.
Тоест образованието умишлено се поддържа на такова ниско ниво, за да се създават неграмотни хора, които не биха могли да се противопоставят на властта? Това е интелектуален геноцид на нацията.
И още по-ниско ще стане, повярвайте ми, ако продължат така нещата и същите тези хора продължават да управляват. Това е идеята – да затъпяваме. От нас не се иска да изнасяме мозъци навън. От нас се иска да изнасяме евтина работна ръка – сервитьорки, проститутки.
Тогава как ще развиваме българската икономика, ако образованието не отговаря на нуждите на бизнеса?
Няма да я развиваме. Кой ви е казал, че ще има българска икономика? Вие защо си мислите, че трябва да има българска икономика?
Вие самият в платформата на Вашето движение казвате, че българската икономика трябва да се развива.
Трябва, ако ние я управляваме. Ако ни управляват хората, които през последните 27 години дърпат конците на държавата, няма да има българска икономика. Кой има нужда от образовани и добре платени хора в България? Нали образованият човек и добре платен човек задава въпроси преди да гласува? Той мисли преди да говори. Докато човекът, който има 400 лв. заплата, а такива са милиони хора в България, той е съсредоточен върху това как ще му стигнат парите до края на месеца. Той се радва на февруари месец, защото има само 28 дни, тоест има три дни по-малко за плащане на сметки. Ние сме може би последната държава в Европа, която има значение дали е зима, или е лято. Зимата е сезонът, в който се оцелява много трудно. Ние се държим не като държава от Европейския съюз в 21 век, а като държава отпреди 2-3 столетия.
Затова говоря с такава ирония за българската икономика. В нея няма почти никакво производство, а то е това, което създава реалния БВП, което го надгражда и осигурява големите заплати. Ако аз Ви дам 5 лв., за да ме подстрижете, а после Вие ми ги връщате, за да Ви измия колата, не създаваме 10 лв. БВП. Няма принадена стойност. Няма как аз да забогатея от това, което върша, нито пък Вие да забогатеете от това, което вършите. Но за режима, който в момента управлява страната, това е идеално. От една страна, елиминира България като възможен икономически конкурент. От друга страна, превръща ни в един отворен пазар и една отворена икономика, в която всеки идва, граби, заминава. Дори не казва: „Благодаря!”. Пък и за какво да го казва? От трета страна, по този начин се поддържа една група от деградирали, оскотели хора, които имат мнозинство в общия състав на българската нация. Те лесно се манипулират, лесно се овладяват, лесно се управляват.
На какво ще разчитате, за да промените статуквото? Казвате, че не бихте се коалирали с нито една партия, която влезе в парламента. Как ще успеете да убедите избирателите да ви гласуват пълно доверие, за да управлявате сами?
Категорично няма да се коалираме с други партии. Ще убедим избирателите с личен пример, с нищо друго. Като ходя по диспути и дебати, гледам, че всички говорят едно и също. Кой от кой по-хубави неща. Просто не мога да повярвам. Ние живеем, или би трябвало да живеем, в една от най-развитите, силни, модерни, проспериращи държави. Даже се чудя защо повечето не вземат да се обединят в една голяма партия. Така няма и да имат нужда от избори, всеки ще си намери някакво местенце. Винаги, когато участвам в дебати, задавам един-единствен, основен въпрос: Добре, защо не направихте това, когато бяхте на власт? Кой Ви попречи? Ясно, на Бойко Борисов обикновено му пречи международното положение, малките партньори, лошият човешки материал, лунните затъмнения, ретроградният Меркурий, какво ли още не…
А какво отговарят Вашите опоненти, когато им зададете този въпрос?
Нищо не отговарят. Какво да отговарят? Какво могат да кажат? На Вас какво биха Ви казали? Смятам, че личният пример, особено в политиката, е много важен. Когато един човек иска да води останалите, той трябва преди това да може да води себе си, трябва да носи отговорност, трябва да показва, че може да взема тежки решения. Винаги съм казвал, че когато дойдат избори, хората не трябва да гледат какво се говори. По време на избори ще се говори всичко. Ще се говорят само хубави неща за конкретните партии и лоши неща за техните опоненти. Трябва да се гледа това, което всяка една партия е свършила дотогава. Не е кой знае колко трудно.
Но в България медии почти не останаха, няма такива. Те са частна собственост на определени олигархични кръгове или са пряко дирижирани от чужбина. В България имаме американски медии колкото щете. Те провеждат една откровена антибългарска политика, денационализаторска на всички нива. Това нещо няма как да се разбере. Просто няма как хората, които се интересуват, да разберат какво всъщност са направили ГЕРБ преди една година, когато все още бяха на власт, в апогея на силите си, или какво са направили БСП, когато управляваха заедно с ДПС по времето на Орешарски. Има само отделни журналисти, които припомнят това, което се е случило и задават неудобни въпроси на политиците, които са на горещите столове. В повечето случаи това не се случва. Медиите не са само за това да отразят новината. Ролята им е да проследят нейния генезис и да видят дали има здрави корени около нея.
Бях на един дебат, при който така наречените Обеднели идиоти или Обединени патриоти, обясняваха, че щели да преборят битовата престъпност. Добре, две години и половина управлявахте, защо не я преборихте? „Ама ние не управлявахме”. A, значи бяхте в опозиция? „Не, не бяхме в опозиция”. Последно? В опозиция ли бяхте или в управлението? Само че, когато аз задавам този въпрос, аз съм пристрастен, защото аз съм техен опонент. Не е моя работа да задавам тези въпроси. Работата е на журналистите. Ама такива в България вече почти не останаха. Има малки островчета тук-там, обаче те са залети от общата жълто-кафява вълна, за да не използвам други изрази. И поради тази причина на хората много трудно се ориентират.
Затова и не ги виня. В крайна сметка не може всеки един да бъде герой, всеки един да бъде хайдутин. И по време на турското робство не сме имали милиони хайдути и войводи. Малко са били. И Априлското въстание не е било от десетки хиляди хора. Общият брой на въстаниците – в най-оптимистичната преценка – се оценява на около 10 000 души при 3 500 000 българи тогава. Нищожен процент. Но с кръвта на тези 10 000 души беше извоювана българската свобода. По същия начин е и сега по отношение на медиите, по същия начин стоят нещата и с хората, които имат някакво желание да гласуват. Не всички успяват да се ориентират в джунглата. Гледат, че някой говори добре, но не си спомнят, че същият този миналата година е бил съден или че и в момента го съдят. Има политици, срещу които вървят дела за рекет, за изнудване, за грабежи, обаче те излизат и обясняват, че са новият Левски, Ботев и Караджата взети заедно.
Казвате, че всички ние сме заложници на една престъпна политико-икономическа групировка, която обединява няколкостотин души в страната, че големите български бизнесмени са подставени лица. Как може да бъде преборен този модел?
Много просто. Или го пречупваме, дори и насилствено, с революционни мерки, или просто България ще умре. Дори според мен в момента България е в някаква форма на клинична смърт. В момента имаме по-ниска раждаемост, отколкото сме имали през 1881 г. За миналата година има родени около 60 000 деца при 7 000 000 души в България. През 1881 г. само в Княжество България, без Източна Румелия, тогава все още не сме съединени, живеят 2 500 000 души, които са имали раждаемост от 70 000 деца. Голямата, трагична новина, е, че сега повече от половината от тях не са българчета.
В България американските медии изпълняват ролята на онзи лирически герой от стихотворението на Ботев, където се казва: „Кажи ми, кажи, бедни народе, кой те в таз рабска люлка люлее”… Е, КОЙ те в таз рабска люлка люлее? Тези, които ни люлеят, обясняват как това не е вярно, това всъщност е нормално. Че дори и да е вярно, в това няма нищо лошо, че няма нищо страшно. Нани-на, бедният рабски народец.
Ако ние не успеем да вземем съдбата си в собствените си ръце, ако ние, българите, не започнем да управляваме сами България, до 10 години тя няма да е държава на българите. България ще бъде превърната в една държава, която ще бъде като една шарена картина от най-различни общности. Опитват се да ни внушат, че вече сме такива, за да ни подготвят лека-полека за този момент, в който ние, българите, няма да имаме решаващата дума и решаващата роля. Това нещо не се вижда много-много, когато живееш в центъра на София и основните ти ангажименти се въртят около центъра на града или основно в самия град. Излезте извън големия град, отидете в малките общини, разходете се, минете по селата и вижте какво става. В по-голямата част от българските села, ние, българите, вече сме екзотика.
Затова преди малко казах за селото. Винаги ми е било много обидно, когато се говори против него. Има ли българско село, има и България. Няма ли българско село, няма България. Затова ние казваме, че трябва да има специален закон за българските села, че трябва да има специален закон за българските региони. В момента имаме едно Министерство на регионалното развитие, което се занимава единствено и само с крадене, пардон, с усвояване на еврофондове и отчитане на едни блестящи резултати при стоежа на инфраструктурни проекти. Хубаво, но аз искам да питам защо няма отделна, специална, регионална политика по отношение на Северозападна България или по отношение на Източните Родопи, или по отношение на Източна Стара планина, или по отношение на Североизточна България – Лудогорието, Тозлука… Има хора, на които тези имена вече не им говорят нищо. Ако забелязвате, повечето хора вече наричат Лудогорието по друг начин – Делиорман.
Искам такива въпроси да задам, иначе наистина до 10 години България тихо и кротко ще предаде Богу дух. И най-важното – през тези 10 години ще са ни убедили, че това е съвсем нормално, че ние не можем да се преборим, че няма как да се преборим. Тоест опитват се да ни кажат: „Вижте, България умира, ама това е в реда на нещата. Няма как по друг начин да се случат, процесът е естествен, няма страшно. Като не ви харесва, идете в чужбина”. Този процес вече се прилага усърдно от нашите уж български политици в чужбина. За последно бях в Молдова миналата година. Там си говорих с местни българи. В Молдова има голям сблъсък между прорумънски и проруски партии, като едните искат да се обедини Молдова с Румъния, а пък другите искат да бъде независима. И българите, естествено, са на страната на проруските, защото не искат да влязат в Румъния. Българите в Бесарабия са били в Румъния от 1918 година до 1940 година и са били в режим на изключителен терор спрямо тях.
Знаете ли какво ми казаха местните? „Дойде министърът на външните работи и ние започваме да му обясняваме, че сме много притеснени. Ако стане така, че Румъния и Молдова се обединят, ние ще станем румънци, а румънците ще ни натискат. Ние помним, навремето нашите бащи и дядовци са ни разказвали…”. Кристиан Вигенин е бил външен министър по онова време, та той им казал: „Е, какво се притеснявате? Ще вземете европейско гражданство, ще можете да отидете да живеете където си искате”. Какво им казва той: „Оставете родните си домове, отидете и станете англичани, белгийци, французи”. Този човек българин ли е? Вие ме питахте преди малко защо ги наричаме национални предатели… На тия хора смъртното наказание им е най-малкото, което може да им се случи. Затова казвам, че трябва да има народен съд не само за тях, но въобще за всички убийци на българската държава. Срещу България се проведе покушение, атентат. Отзвуците от този атентат продължават и сега.
Аз съм на 37 години и бях на 10 години, когато падна комунизмът. Спомням си как тогава баща ми говореше по митинги. Не само той, но и милиони други, които бяха ентусиазирани: „Ето, край! Свърши лошото, започна хубавото”. Тогава за пръв път чух думата „номенклатура”. Беше толкова дълга и сложна, че не можех да я произнеса. И питах татко какво е това, а той ми обясни: „Това са едни хора, които използват властта, за да печелят пари и да крадат от народа”. Е, за кого говорим? За онези преди 1989 г. или за тези сега? Не виждам разлика. Ние извървяхме един огромен кръг от 1989 г., за да се върнем там, откъдето тръгнахме. Ето ни я номенклатурата, всеки ден я гледаме по телевизията. Тя не е излизала оттам, но сега е разделена на няколко партии – големи и малки, които си играят помежду си.
По-рано споменахте демографския срив, който е един от най-сериозните проблеми на съвремието ни. Каква според Вас е причината данните от Националния статистически институт (НСИ) за броя на населението у нас драстично да се различават от тези на ЦРУ?
България не е независима държава. Очевидно е, че нашият сюзерен разполага с по-големи и по-ефикасни методи за изчисление на броя на българите в страната. И от НСИ знаят истината, не си мислете, че не я знаят. Въпросът е, че не я обявяват, защото това вече ще звучи доста депресиращо. Успокояващо е да си говорим, че сме 7,2 млн., а всъщност сме 6,8 млн., и то в най-добрия случай. Никой не може да каже какъв е реалният брой на циганите в страната. Обаче е нужно само да се отиде по селата, и даже в по-малките общини, за да се види какъв е броят на първокласниците. Има такава статистика, но тя е неофициална. Направете си едно проучване. Правил съм го за себе си. Идете в училищата в Добричка област, в която има 8 общини. Само в една от тях българчетата са мнозинство в първи клас за учебната 2016/2017 година. Само в областния център са мнозинство. Навсякъде другаде са малцинство. И това е Добруджа! Това не е един от така наречените „смесени региони”, макар че това е глупав термин. Всички региони в България би трябвало да са български. Точка по въпроса.
В единствената гимназия, която е на територията на община Крушари, има 230 деца, от които – грубо казано – 10 са българчета, 10 са турчета и 210 циганчета. Това е положението. Има много места, където на практика не се води учебен процес. Учителите до такава степен са отчаяни, въобще не виждат никакъв смисъл от това, което правят. Водят някакви учебни занятия, но те си вървят проформа. Децата не се изключват, защото после ще падне бройката от делегирания бюджет и може да се закрие училището. Няма никакъв респект към учителите. Има такива училища, в които децата завършват средното си образование, а не знаят дума на български даже. Все проблеми, за които никой не говори. А би трябвало, защото през последните две години и половина България за първи път се управляваше пряко от една коалиция, която се нарича не как да е, а Патриотичен фронт. Би трябвало тези въпроси да се поставят сутрин, обед и вечер.
А каква е причината тези въпроси да не се поставят толкова често?
Неслучайно казах, че това е така нареченият Патриотичен фронт. Те можеха да се нарекат и Космонавтски фронт и да кажат: „Ние сме космонавти”. Друг е въпросът дали хората щяха да им повярват. Но в България очевидно за много хора не е важно съдържанието, а е важен етикетът. Тези хора се разочароват после, естествено. Най-лошото е, когато човек се разочарова. Разочарованият човек губи надежда. Много хора, когато се разочароват от този, в когото са вярвали, все пак запазват някаква надежда. Надеждата е в това, че той е излъгал, обаче аз самият знам, че не съм такъв и мога да направя нещо. Тези от тях, които обаче имат смелостта и куража да излязат напред в някаква битка, може да бъдат пречупени.
Ако тежиш 50 килограма и се сблъскаш с някой, който тежи 100 килограма, естествено, ще загубиш. В този момент разочарованието от теб самия надделява. Хората са тотално пречупени и смазани. И си представете 27 години непрекъснати битки срещу обикновените български хора, които са мачкани, тъпкани, унижавани, обругавани, смазвани всеки божи ден. Днес смажеш 100 човека, утре – още толкова, след това 1000 души. После това нещо го показваш по телевизията, за да отчаеш още 500 000 души. И това върви ден, след ден, та вече 27 години. Вижте ни новините. Първа новина – катастрофа, втора – убийство, трета – изнасилване, четвърта – кражба. Ама дребна кражба, защото кражбите за милиарди не ги показват по телевизията. След което има почивка за реклами, в която се търкат билетчета и някой печели 500 000 лв. Това е Оруелски свят. Нали сте чели „1984”? Кое беше най-голямото забавление на пролите, както ги нарича той, основната маса от хората? Лотарията. Ние живеем в „1984”. Затова или революция и борба до пълна победа, или просто тези ще ни довършат. Това е истината.
http://a-specto.bg/kostadin-kostadinov-blgariya-ne-e-nezavisima-drzhava/
