Животът в чужбина често изправя емигрантите пред лични драми. Мога ли да съм щастлив извън България? Предател ли съм? Тези въпроси дълго време вълнуват и писателката Румяна Захариева, която живее в Германия от 1970.
“Животът е за да бъде пропътуван. И една транзитна виза стига – транзитна виза за живота.”
Така може да бъде обобщена житейската философия на Мила – главната героиня в последния роман на Румяна Захариева “Транзитна виза за живота”. Мила е едва на 20, когато през 70-те години на миналия век напуска родната България. Съдбата я отвежда в тогавашната Западна Германия – по силата на любовта. Там младата жена, която до този момент познава само живота при социализма, се сблъсква с един непонятен за нея свят. Тя се изправя пред редица предизвикателства, лични драми и конфликти. Дълго време търси отговор на въпроса: трябва ли изведнъж да започна да отричам предишния си начин на живот, който истински съм обичала? Мила води дълга битка със себе си и на моменти се чувства дори като предател. Нормалността в живота ѝ се завръща едва след като научава немски и става майка.
Немската корица на книгата “Транзитна виза за живота”
Трудното начало в чужбина
Прототипът на главната героиня е самата авторка на романа. Подобно на Мила от Русе, Румяна Захариева пристига в Бон през 1970-та, едва навършила 20 години. Тя попада в един непознат за нея свят.
“Най-трудно ми беше да преодолея границата, която ме държеше далеч от местните хора, докато още не владеех езика. Понеже съм израснала на друго място и тук нямах приятели, германците трудно ме допускаха до себе си. Бях страшно изолирана, пишех у дома и трябваше първо да науча немски език”, спомня си Захариева.
Така започва процесът на адаптация, на опознаване и интеграция в новата среда, на сближаване и боравене с чуждия език. Този период продължава сравнително дълго. “Между 20 и 25 години”, признава Захариева. Но усилието си заслужава – скоро тя започва да пише на немски език. Важен белег на нейното творчество е представянето на двустранния житейски опит – и немски, и български (балкански). Двете действителности присъстват навсякъде в поезията и прозата ѝ и непрекъснато се осветляват взаимно, придавайки особено очарование на творчеството ѝ.
Къде е нейното “у дома”?
Румяна Захариева пише на немски. А това е доста по-трудно от писането на майчиния език. В Германия я определят като “германска авторка от български произход”. Съгласна ли е с това?
“Аз се чувствам у дома и на двете места. Когато съм за 3-4 седмици в България, ме обзема носталгия по Германия. И обратното: обикновено през половината от годината или повече дори живея в Германия и тогава много искам да отида в България”, признава тя.
В България често я наричат “германката”, а в Германия пък я знаят като “българката”. Тя не се сърди на никого, защото е и едното, и другото – по усещане за принадлежност, не по паспорт. Румяна Захариева има само български паспорт, макар че отдавна е можела да вземе германско гражданство. Защо?
“През 1970-те години в Западна Германия нямахме право на двойно гражданство и трябваше да избираме или едното, или другото. А как можех аз да стана германка, след като си бях българка? След години разрешиха двойното гражданство, но това не промени вътрешните ми убеждения и аз си оставам българка, независимо че пиша на немски език.”
“През годините се промени само погледът ми към България. Той стана някак по-обективен”, казва Захариева. Тя си спомня много добре как е била изключена от комсомолската организация веднага след като заминала за Германия. И то въпреки че като дете е била “примерно пионерче”. Писателката помни, разбира се, и прилива на радост през 1989-та, когато в България настъпват промените.
“Искам да умра в България”
Румяна Захариева никога няма да забрави и един свой разговор с Радой Ралин, който ѝ бил казал: “Българският народ, моето момиче, е тъпкан народ. Много тъпкан. Затова и ние все си търсим кого да тъпчем: надолу тъпчем с крака, а нагоре подлагаме гръб. Търсим си някого, който да е под нас, независимо колко сме паднали…”
С други думи – важно е да си мислим, че сме отгоре. И така си живеем със заблудата. “Много хора например си мислят”, казва по този повод Румяна Захариева, “че да живееш в чужбина е най-хубавото нещо, което може да ти се случи. Това обаче никак не е вярно.”
За нея по-скоро е обратното: колкото по-дълго време тя остава в чужбина, толкова по-скъпа ѝ става България. И толкова по-силно е убедена, че един ден иска да умре в България. Или поне да бъде погребана там. “На родна земя.”
*Румяна Захариева е родена през 1950 в Балчик, от 1970 живее в Германия, където е завършила английска и славянска филология. Авторка е на 9 книги, от които четири са романи. В България има издадени три стихосбирки. Носителка е на литературната награда на Северен Рейн-Вестфалия за млади автори, пишещи на немски език, както и на читателския клуб “Die Lese” в Бон. Сътрудничка е на WDR, Hessischer Rundfunk, Deutschlandfunk и австрийското радио ORF. Членува в германския ПЕН-Център.
