Румен Радев и Йоахим Гаук
За „официалното” еднодневно посещение на президента Румен Радев в Берлин на 6 февруари т.г., второто му след встъпването в длъжност, след това в Брюксел, останах със смесени чувства. На езика „а ла Винету”, с извинение към институциите ни на властта, бих метафоризирал визитата като бюджетно субсидирана екскурзия на „Бистришките тигри” до стадиона на ФК „Барселона” Камп Ноу.
Резултатите от контакти, срещи и посещения на равнище президент у нас и в чужбина зависят силно от личните качества, професионалната квалификация, вкл. езикова и интереси на самия президент, от екипа му и от равнището и качеството на сътрудничество на президентската институция главно с МВнР-София. Подновената ни президентска администрация тепърва набира опит, в т.ч. в областта на изграждане на външнополитически контакти. Съдейки по личен опит от Прага през 90-те години на м.в., понякога, в периоди на политическа и икономическа нестабилност и преходи, двустранните междудържавни отношения се поддържаха преобладаващо от президентите д-р Желю Желев и Вацлав Хавел и техните администрации.
За „официалното” еднодневно посещение на президента Румен Радев в Берлин на 6 февруари т.г., второто му след встъпването в длъжност – след това в Брюксел – останах със смесени чувства. От гледна точка на външнополитическата символика действително бе уместно втората посетена европейска столица да бъде немската, с отчитане на икономическата и геополитическата тежест на Германия. Журналисти, публицистът Григор Лилов, дипломатката Жоржета Пехливанова основателно отбелязаха, че срещата с немския президент Йоахим Гаук се състоя през последната седмица от мандата му, без Радев да има контакт с правителството. Визираше се канцлерката Ангела Меркел, реалния носител на изпълнителната власт в Германия. Само 6 дни по-късно бившият външен министър Франк-Валтер Щайнмайер с впечатляваща подкрепа в Бундестага бе избран за 12-тия президент на ФРГ. Но в новото си амплоа той губи голяма част от досегашните министерски правомощия.
Президентските институции в двете страни имат представителни функции, като немският държавен глава има още по-ограничени правомощия от българския, който напр. е върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Пастор Йоахим Гаук е ценéн като значим морален авторитет, бидейки духовник, бивш продемократичен активист от екс-ГДР, оглавил впоследствие Комисията за досиетата на Щази. Да не би 77-годишният Божий и вече екс-държавен най-висш служител да повлия на новия български президент за подписването на указ № 69, задълбочаващ опциите за про-реваншистки субективизъм при разделението на бившите служители на специалните служби на „наши” и „ненаши” ? Респ. на реактивирани или вербувани чрез/от новите влиятелни съюзници versus „ненашите”, т.е. отказалите пре- или поредна вербовка ?
Можем ли въобще да говорим за официална визита на президент: за 1 ден, без срещи с премиера, спикера на парламента, външния министър, кмета на Берлин ? Или за екскурзионно-Макдоналдсов протокол, еднодневна разходка на държавни разноски? Нима срещите с „референта за България” Гернот Ерлер, председател на Германо-българския форум, със Западно и Средноевропейски митрополит на БПЦ и откриването на Икономическия форум са равностойни на непланираните или пренебрежително отказани контакти с правителството ? Или пък реализираните изискват участието на категорично избрания с надежди за промени президент Радев? Напомням, че малките държави имат интерес от 2-те универсални оръжия в отстояване на своята равнопоставеност: международното право и дипломатическия протокол и церемониал. С Ерлер спокойно можеше да се срещне българският посланик (сега служебен министър), а не в прощалната му среща с Й.Гаук да бъде „привличан за участие” новоизбраният президент! Владиката би могъл да бъде поканен на аудиенция в България, а Икономическия форум от българска страна, по протоколните канони и на реципрочна база, би могъл да открие заместник-министър на икономиката, ако министърът не е толкова петимен да се разходи до Германия.
С впечатление съм, че срещата Радев-Гаук остана без отклик в официалната политика на Германия. Приемът като че ли бе умишлено хладен. Апелът на президента за подкрепа в случай на рязко нарастване на мигрантската вълна и ожалването ни в духа „Плевнелиев” защо не ни приемат за пълноправен участник в Шенгенското пространство, както и уверенията за споделяне на общи отговорности и ценности и “твърдата решимост за ефективна борба с корупцията и престъпността”, трябваше да бъдат изложени поне пред г-н Щайнмайер още на 6 февруари т.г.! А не тепърва да търсим нова ситуация за преповтаряне на позициите си на всички пропуснати високи равнища. Затова важни международни срещи никога не се провеждат само с отиващия си президент. Предварителната среща с А.Меркел на форума на ЕС в Малта (на 2 с.м.) никак не компенсира непровеждането на задълбочени двустранни разговори.
Германия е най-важният икономически партньор на България, през 2016 г. беше достигнат рекорден двустранен стокообмен – с отрицателно за нас салдо от 25%. Дано уверенията на президента Радев пред присъствалите до средно равнище представители на германския бизнес да са станали достояние на повече предприемачи „Посещението” бе отразено изключително пестеливо. В немския виртуален печат се натъкнах само на 2 кратки съобщения. Изглежда, че президентът ни не е поставил въпроса за отмяна на санкциите с Русия. Все пак те са от компетентност на кабинета, а България е засегната главно от руските контра-санкции.
Не бих се изненадал от нéмощната „програма за посещението”, ако министър на външните работи бе някой от прощъпулниците-аматьори Нейнски, Митов, Младенов и пр.Те успяха да превърнат посолството в Берлин в свърталище на брокери на държавни имоти, амбициозни „провинц- и С-ф фльорци”и люде с нестандартно-генетични щения.
От безспорно значение е и професионалната грамотност на екипа на президента. Още като шеф на СДС д-р Желев е бил „посъветван” за нерегламентиран опит за установяване на контакт със западногерманското МВнР, но не срещнал отклик, освен ответна ирония. Като президент той нямаше външнополитически съветник „с афинитет към Германия” и първият си официален двустранен контакт с президента Рихард фон Вайцзекер успя да осъществи чак 13 месеца след встъпването си в длъжност. На 6 февруари 2017 г. обаче езиковата и ценностна добронамереност на екипа към големия европейски брат не допринесе за повишаване на националното ни самочувствие и за реализация на изявленията, че политиката ще се формира в София. Едва ли политици като Виктор Орбан, Милош Земан, Роберт Фицо, Ярослав Качински, да не говорим за Реджеп Ердоган, не биха реагирали по-суверенно на – макар и истинните – менторски нравоучения на Йоахим Гаук от сорта, че в ( бел.ОГ: контролираните отвъд Атлантика) Германия и Европа се интересували и надявали в България скоро да има резултат от дългогодишна борба с корупцията. Пасторът може и да е непогрешим, но би следвало да си спомни, че той бе третият поред президент на ФРГ след май 2010 г. Двамата му предшественици подадоха оставки, при което поне един от тях заради разследване в корупция. Също така, че през 1995 г. в корупция бе уличен генералният секретар на НАТО Вили Клаас и през 1999 г. цялата Европейска комисия, начело с председателя Жак Сантер, подаде колективна оставка по същата причина. А самият пастор Йоахим Гаук бе подведен от десетки служители на Щази в началото, внедрили се в неговата администрация и унищожавали архивни документи.
Разбирам желанието на немскоговорящите почитатели на ред и култура да покажат президентска двойка с езикови умения и в подходяща среда, но цената на компромисите ми се струва твърде висока, без достатъчно реципрочни компенсации.
Разбирам също, че в условията на сегашния динамичен хаос в международните отношения е трудно да се фиксира подбор на подходящи обекти за установяване на контакти. Ако не в Германия, защо не във Франция ? – Но там предстоят избори.
В Обединеното кралство – Брекзит; в САЩ – абсурд по 2-3 причини! В Русия – ерес! В Италия, Испания също не е безоблачно, а и посланиците ни дали биха могли и желали да съдействат на президента Радев ? За Китай, Индия, Бразилия – има време да помислим. При или с някого от съседите? Но кой от тях не е в криза, или обзет от демонстрации? В Скандинавия, Бенелюкс – ако проявят интерес.
А защо не със вишеградци, с които бих започнал ? Близки сме по исторически съдби, съвпадение на интересите на преобладаваща част от електоратите, вкл. нашия и на управляващите им елити по запазване на националната идентичност. И бихме показали характер, а не шаблонна коленопреклонност! Или в свободолюбивата Швейцарска конфедерация, където президентът, външният министър и хора от президентската кохорта ще могат гордо да упражнят на практика езиковите си познания по немски език ?
Залисан в ежедневието, подцених синхронно следене на събитието, но реших да изчакам със седмица отразяването на визитата на българския президент в електронни медии извън страната. Единственото ми утешение бе, че на ТВ екрана видях ген. Румен Радев, а не съперничката му от балотажа, чието достойнство по мое мнение се изразяваше в обстоятелството, че и тя също има обществено представителна жизнена половинка.
На езика „а ла Винету”, с извинение към институциите ни на властта, бих метафоризирал визитата като бюджетно субсидирана екскурзия на „Бистришките тигри” до стадиона на ФК „Барселона” Камп Ноу, с кулминационна атракция – договорено там ръкостискане в края на работното време на капитана на „Тигрите” с почетен кандидат-ветеран от чиновничеството на клуба. Дори по времето на Петър Стоянов не си спомням подобна „външно-политико-протоколна” неудача, макар че част от екипа му в началото се учеше на ход.
Президентът ни е бил летец-виртуоз, главнокомандващ ВВС, сега Върховен главнокомандващ. Човек на дълга, не канцеларска биологична единица. И не е нужно занапред да бъде подвеждан от подобни създания, независимо от мотивите им или професионалния им капацитет.
Д-р Огнян Гърков, с л.д.р. посланик, член на СБЖ
Заглавието е на Фрог нюз http://frognews.bg/news_129015/Frogoko-Vizita-ili-ekskurziia-napravi-prezidentat-Radev-vav-FRG
