През 2012 година в страната е одобрена програма „Стратегия за управление на дейностите при минералните води”. Изпратени са въпросници до 111 общини, които имат на територията си минерални извори. Основният въпрос е за инфраструктурата на минералните находища. Получени са отговори от 45 общини. Пита се такъв въросник пристигнал ли е в община Хисаря и кой е отговорил на въпросите?
През 2016 година Министерството на околната среда и водите стартира тази програма. Одобрени са проектите на девет общини: Разлог, Полски Тръмбеш, Велинград, Бургас, Сапарева баня, Септември , Панагюрище, Минерални бани и Берковица. Те получиха финансиране за проектите за ефективно използване на минералните води. Националният анализ показа, че водопроводната мрежа на минералните води е стара, изхабена, има нужда от основни ремонти, изграждане и доизграждане. Затова в тези проекти на общините са включени реконструкция на съществуващи и изграждане на нови водопроводи, помпени станции, събирателни резервоари, изграждане на санитарно- охранителни зони и т. н.
Една от общините, вкючени в програмата – Септември,се отнася до село Ветрен, където има минерална вода със 72 градуса температура. В тяхната програма е предвидено водата да достига до училището и до детската градина и да ги отопля. За сега има изградени две бани – в село Варвара и в Пазарджик.
Още един пример – село Баня, община Панагюрище. И там се работи по тази програма.
Защо в Хисаря няма минерална вода? Според експерти проблемите са три:
-
Санитарно- охранителните зони
-
Състоянието на фондажите и каптажите
-
Водосъбирателните съоръжения.
Пропусната е голяма възможност в община Хисаря с външно финансиране да се решат належащи проблеми по инфраструктурата за добиване и разпределение на минералната вода за лечение, СПА услуги и бутилиране.
Все още не са изградени санитарно- охранителни зони около източниците, включително и около тези, които се стопансват от община Хисаря. Пример- Красновски бани. Някои от съществуващите санитарно- охранителни зони се нуждаят от ремонт, освежване, декорациа, за да станат част от естествената среда, в която са изградени. В 90 процента тези зони са в парковите площи.
Не се вслушахме в пророческите думи на Ванга за сегашния и бъдещ проблем с водата. От години се знае, че дебитът на минералната вода в Хисаря е спаднал. Раздават се разрешителни с виртуали количества вода.
Другият проблем е свързан със състоянието на източниците. Последният каптиран извор е „Чобан чешма” в средата на 50 – те години на ХХ – ти век. Сондажните разработки са от годините между 1955 – 1965 година. Първите се експлоатират повече от 100 години, а вторите – над 50 години.
На всички трябва да е ясно, че това е една динамична хидросистема, която в определени моменти се нуждае от човешка помощ. Необходимо е да се направи професионален преглед на състоянието им и в зависимост от изводите да се предприемат необходимите действия.Ето един елементарен пример: както с времето в човешкия организъм плаките се отлагат по къровоносните съдове, така и водата, която е кръвта на земята, отлага своите минерали по стволовете на сондажите и те с времето намаляват дебита си. Това, обаче, се доказва със съответен мориторинг, за който е трябвало да се прояви инициатива, но за съжаление нас и тук ни няма.
Проблемите щяха да бъдат с един по- малко, ако бяха предвидени последствията от несъобразеното с реалността раздаване на разрешителни за ползване на минерална вода от каптаж „Момина баня”. Ако се въведе регулаторен режим за тези, които ползват водата , хората, които искат да се изкъпят в общинската баня, нямат гаранция, че ще има вода. Да не говорим за водопиен павилион „Момина баня”. Там трябва да гадаем кога има, кога няма. Проблемът около този източник се задълбочават. Издадени са нови разрешителни за ползване на минералната вода.
Затова изходът е един: изграждане на водосъбирателен резервоар и суха камера за оползотворяване на денонощния дебит на извора. Трябва да се премахнат всички съоръжения от каптажа, които в момента се явяват и замърсители, поради налагащото се обслужване. Нека не забравяме, че от тази вода пием ние и всички гости и лекуващи се. Губим доверието на гражданите, губим престижа си като международен туристически град .
Но… решение има. Може да се търси целево финансиране от Министерството на околната среда и водите и то много бързо. Може да се търси финасиране от бюджета на общината. Но най- сигурното и бързо реализиране е изграждане на съоръжението със средства на сдружение от тези, които ползват водата. Такъв опит в община Хисаря има и не е нищо ново.
Дотогава ще трябва да почакаме, за да бликне минералната вода такава, каквато я помним. Така е, като през 2012 година управляващите не са се включили с проект за реконструкция на съоръженията на хисарската минерална вода.
Тракийски Cвят
