Източник: БГНЕС
Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт излезе с позиция по повод “отказа на правителството да даде пари за БДЖ и търсенето на всякакви други сектори за даване на пари предизборно“.
“Ако някой ви казва, че няма пари за покриване на задълженията на държавата към БДЖ от над 1 млрд. лв., не му вярвайте. Ето ги парите – подготвения нов милиард за саниране. Правителството в оставка категорично не желае да даде на железницата”, коментира Георги Статков от инициативата.
Според тях Бойко Борисов и неговите министри търсели всякакви варианти, за да не дадат пари, въпреки вече трикратното разрешение от Брюксел – два пъти по времето на Симеон Дянков и веднъж по време на служебния министър на транспорта Николина Ангелкова.
От инициативата припомнят, че сумата от 1 млрд. лв. недофинансиране на БДЖ е станала известна от отговор на министъра на транспорта Ивайло Московски до депутата от ДСБ Вили Лилков.
От сдружението коментират още, че в единия случай (железницата) инвестицията би била в пазара/услугата – обществения транспорт и в реална енергоефективност (железницата е най-енергоефективният вид транспорт заедно с морския), която обхваща много повече хора (все още над 20 млн. пътувания на година) от тези, които живеят в уж санирани сгради.
В другия случай (“санирането”) се наливат пари в бетон и строителни материали, които ще създадат временни работни места при това нискоквалифицирани.
През това време страната непрекъснато обезлюдява и една от основните причини е именно достъпът до населените места и липсата на регулярна транспортна услуга, твърдят от гражданската инициатива. В последните месеци много хора изпитват затруднения да пътуват до работните си места (типичен пример са живущите в последния останал сравнително опазен от демографската криза район на Искърското дефиле именно заради железницата). Много българи нямат достъп до образование, здравеопазване и са с ограничавано насила право на свободно придвижване.
Обществото ни трябва да знае, коментира Веселин Кирев от инициативата, че единственият сектор, който бележи значителен ръст в енергийната консумация през годините не са домакинствата, а транспортът.
Енергийната консумация на сектора на транспорта в последните години нараства до 3,1 млн. тона петролен еквивалент, докато сектора на индустрията е на 2,6 млн. тона. Домакинствата харчат 2,1 млн. тона, а услугите малко над 1 млн. тона петролен еквивалент.
От този микс железницата е отговорна едва за 1% от общата консумация на енергия в транспорта у нас, съотнесено на база извършена работа, а автомобилният транспорт е отговорен над 92% от енергийната консумация в транспорта.
От друга страна, делът на железопътния транспорт при пътническите превози у нас намалява непрекъснато в последните години и България е на 21 място от 26-те държави с железници в ЕС с едва 2,5%.
