Набиха ги. Но това е като да лекуваш висока температура.
Сега българин ще връзва българин в името на интеграцията.
Но има нещо, което не знаете. Територията на лагера в Харманли вече не е българска.
Там никой служител няма да се върне да работи, да готви, да оправя документи или да сменя дограма. Ще се имитира мир, до всеки следващ бунт.
Докато се дърляме, ислямът отвоюва едно малко парче земя, първото си гето, където може да забие знаме и което българите отстъпиха. Отстъпиха в името на мира, който води до поражение.
В Харманли се появи петно земя, полу оградено, осветено от камерите, което вече спокойно може да наричате Малкият Афганистан. Тази нова държава има своите адвокати, говорители и тайни лидери в лицето на българските предатели и еничари със знаме с цветовете на дъгата, гълъбчета, подадени ръце и други пиктограми, които маскират зловеща същност.
Идеята, че там ще продължават да живеят пришълци е част от отнемането на парчета наша земя.
Първо под формата на гето. После под формата на експанзия – демографска, фронтова или културна. Или и трите.
Всяка капка кръв на пришълците ще добавя нова територия към Малкия Афганистан.
Всяка снимка на лошите полицаи ще върши същото.
Всеки обран репортаж за “проблемите с бежанците” ще е в помощ на отнемането на територии.
Защото еничарите, нашите си предатели – те няма да спрат да подриват живота ни.
Докато не го превърнат в свлачище.
За което пак ще обвинят нас. Нас, неплатените, обърканите, уплашените, крайните и всъщност – бягащите. Бягащи от отговорност и бягащи от територията.
Ние сме проблема, не пришълците. Ние и нашето разделение на объркани патриоти и обучени предатели.
Платените отвън борци за либерализми и падане на всички граници. Те са новите комунисти и интернационалисти. Те са чумата. Ние сме тялото.
Погледнете в бъдещето. Спрете чумата. Тя не е в лагера и в пратениците на Аллах. Тя е в огледалото на фейсбук, където един българин написа, че всеки камък, хвърлен от бежанците е зов за помощ.
Е, това е чумата, познайте я.
