ШАМБАТ – ЧИЧОТО НА АТИЛА АСПАРУК И ДУНАВСКИТЕ БЪЛГАРИ(лапидарен текст за 20 мин.)
Уважаема аудитория,Трябва да започна това кратко съобщение като се оправдая, защо избрах тазитема.
Нали има вече две издания на книгата „Шамбат – братът на Кубрат” от д-р Светлозар Попов?
Нали в сайт „Към завета” бе поставено плагиатски-съкратено копие под название „Непознатата страна Дулоба и загадъчната Самò”?
Чета и препрочитамвсичко за Шамбат и разбирам, че то е като ФОКУС, то е „ВЪЗЕЛ” в нашата (а и не самонашата) история, която не знаем и/или не искаме да знаем.
Очудвам се, че няма ниедин отзвук от професионали, ни една ругатня по Интернета на български. А всичко написано е пълно с противоречия и въпроси.
След критично анализиране на всичко прочетено (при мен въпросите са над 40), аз добих друг поглед, стигнах до други изводи. Без да повтарям написаното искам да споделя само някои основани на това изводи.
А най-основният е отговора „Кому дължим появата на Дунавска България”:
на Атила ли (синът на /х/уна Мунжук) – за договора му с Теодосий II от 448г.: …”земите над Хемус принадлежат на българите”;
на Шамбат ли – за отвоюваната свобода от аварите и създадената общност българи-славяни;
на Аспарук ли – за преселване на народа си(над 1 млн. души) от Западен Кавказ през Сакланската степ до делтата на р. Дунав изаселването му в Мизия до билото на Балкана (точно според договора на Атила!).
Това не бива да забравяме!
Вторият извод е в уточняване на родословието. Кавказ като естествена границамежду Изтока и Юга е истински „котел на народите”. Към III-V вв. те стават особеномного. Удивително е, че там се срещат две големи общности от племена с близки названия, а дошли от много далечни земи: едните от Алтай към Източен Кавказ (сградове Семендер, Булкар-Балх и др.), а другите – от Загрос в Западен Кавказ (сградове Булкарк, Кутаси и др.).
Упростявайки картината можем да наречем Източните мигранти ‘булгари на Булумар’, от които в VI в, са кутригурите на Тубджак (котраги,касоги) с владетелски род Кюнгарт.
От него са двата му сина: Албури/Аспар иАрбуга/Бу-Уркан. Вторият има сестра Акджан и син Билиг. Акджан е станала и първа жена на Аспар, която му родила син Курт; втората му жена е била от рода Вокил/Буколи му дала син Шамбат.
Тъй като Албури/Аспар бил по потекло от древния род Дуло, то и синовете му Курт и по-малкият Шамбат са от Дуло, но двамата имат майки от далечни родове. Кюнгартците са от Предкавказките кутригури, а вокилците/буколци – от Закавказките утигури.
Нека припомним, че от земята Кол са били и хоните, родственина вокилците – предци на Атила. Редно ли е да казваме, че тези родове никога не са се разбирали? Името Шамбат подсказва родство с арменските Шамбати-Багратиди от Закавказието и сричките му не се делят (тук много хора грешат!) – в случая не може дасе каже БатШам, докато Курт Бат може да е и Бат(и) Курт.
Убийството на Албури е причина за „свърх-грижите” на вуйчото да запази живота на престолонаследника Курт и пращането му в Константинопол. Нарушено е правилото: „Не може бъдещ владетел да се възпитава в чужбина!” (Поука от времето на Модун!).
Шамбат от юношество воювал с авари и става войн; Курт следвал елитната Магнаурска щкола и като се върнал предпочитал … търговията пред меча.
Разбираемо е, защо Шамбат не приел Хубрат за „свой владетел” – васал на аварите, с които воювал; разбираемо е, защо Бу-Уркан е имал силна съпротива при възкачването на Хубрат на престола.
Не минало и без бой, но силният Арбуга/БуУркан, с византийска помощ от Иракли, успял да „короняса” патрицият Хубрат. За да усмири страстите вуйчото разделя държавата – на изток от Днепър да е на Хубрат (фактически цялата), а на запад от Днепър да е на Шамбат (фактически нищото!). Сабаните на Хубрат наричали река Днепър Кочо, а улчийците и урусите на Шамбат – Бури Чай. За нас„чай”=’река’ е повече от ясно, но това „бури” е подобно на „буранун” (р.Еврат) и е повече от показателно, че хората на Шамбат са от далечния юг на Закавказието.
Когато Курт пораства получава името Хубрат (а не Кубрат, което би значело‘чуждия брат’) и от жена си Куги.унча има също два сина: Боян (било е и аварско име) и Атила (като малък му казвали Атил-кесе т.е. безбрадия Атила).
Той много искал даприлича на далечния си съименник и станал най-добрия стрелец (азбар). Катопораства ползвали фамилията на дядо му и казвали Атил Аспарук (от тогава на украинците остава родовия суфикс -ук/-ух, като славянското –ов).
И у нас бабите казваха на внука си ун-ук – много древно название.
Но защо у нас историците въобще„забравиха” името на Атила?
Две години преди 620г. Шамбат престроява селището Аскал на хълма Кук Куяннад р. Днепър и изгражда каменната крепост, която нарича Бушту. И започват ‘мистификациите’: ‘славянофили’ казват, че Аскал е славянско име, на славянско селище.
Това е от пълно незнание на миналото – аскали/аса-коли са кастата на свещенослужителите-маги/колобри от Мидия/Манна/Замуа (ас-кол е все едно ‘ас отрайона Кол’, ‘колски ас’).
Тези, които вече у нас са били наричани ‘бу-колобри’. Интересно, че имп. К. Багрянородни е научил за ‘града на Шамбат’ и го записва в книгатаси „За държавата” ‘СамбатАС’ – византиецът добре познавал Близкия Изток и ни казваот къде е Шамбат – от асите!
Разбира се, за тюркоезичните кара-булгари Бушту нищоне значи, но лесно ‘става’ на Башту, „построяването на който е било по разпореж-дане(?) на Кубрат и е ‘подарък’ от брат му”(!).
Дори на Кубрат дали прякора Башту! Виепреценете как се нарича това! А ‘бушту’ значи ‘гранична крепост” (топонимът Бушту се открива на р.Малък Заб, на границата на Замуа и Парсуа /’окрайна’/, зад която е страшния агресор Асирия; този топоним откриваме и до ез. Урмия на границата между Мидия и Урарту.
Не е ли ясно историята на кои народи е познавал Шамбат? Той построява своя ‘бушту’ на границата с братовата държава и с този акт фактически обявява своята независима държава, която е нарекъл Дулоба /’страната Дуло’/ (620 г.), подобно на Ирниковата Алтъноба и фиксирал същите граници.
Не е безинтересно как наричал жителите ѝ – ‘дулиби’, което произлиза от ‘ду-лубу’ т.е. ‘древните лубу = булу’(булуите от Мидия-Замуа – прародители на българите!). Заблуда е, че Хубрат е пратил Шамбат на Запад да освобождава славяните от аварите.
В течение на 30 години той сам се е справял с всичко, ние не знаем да е получил добра дума от брат си, нито мало-малска помощ. Шамбатовата войска събираголямо опълчение от много етноси, но главно от славяни, страдащи от набезите и грабежите на аварите.
И Шамбат я повежда право на Запад „по 51±1опаралел” – от Киевпрез Краков далеч до Лайпциг и Тюрингия – битка след битка с авари; освободени много хора и племена…
През това време Хубрат с помоща на имп. Иракли прави присъединяване на племената между р.Дон/Шир и р. Днепър/Кочо, престроява аула Балтавър/Полтава, строи градове и както знем „от всички занятия предпочитал … търговията: по Днепър направил митници и платени превози, които му носели големи доходи” (по „Джагфартарахи”, Дж.Т.). Повтаря се историята с „татковия наследник” – Хубрат пази Боян отвсичко и всички, води го навсякъде със себе си, а не обръща внимание на по-малкияАтил-кезе. Но Шамбат обича като свой син Атила Аспарук и това плаши Хубрат (?).
Акогато децата порастват, за кавхан на лявото крило Хубрат би трябвало да прати наследника си Боян /но това е опасно/ и той праща … Атила! Там Атила Адпарук ставафактически владетел на земите от р.Урал до р.Дон, строи под Елбрус крепостта Хумар(умалено копие, на която после ще бъде Плиска) и служи над 30 години.
Така Хубратуспява да раздели чичото от племеника в пространството, но не и душите им. Далеч от родината си, в накогашна Бохемия (сега в Северна Бавария, Фогтланд -„Земя на покровителя” по Duden, т.1, с.1044*) Шамбат (за тях Самò) прави столицатана Дулоба Вог(а)тисбург, наричана от местните Хонсбург –„Хонски град”.
Днес там еглавния град на областта Плауен/Блауен (‘синият’ или бу.лу.ен – ‘вожд на булуите’
!),а в 1662 г. и Плавен ≈ Плевен! – вижте картите!
Победите на Шамбат са освободили Хубрат от аварско „опекунство”.
Но Шамбат есам далече в Тюрингия (почти като хуна-Атила на Каталунското поле), обграден отфранки, лонгобарди и алимани. Ако Хубрат е пратил Шамбат, защо не му дава никаква военна подкрепа?
Тогава германоезичната коалиция на Дагобет не би могла да го прогони. И след шамбатова Европа би била съвсем друга и до ден днешен (ЧЕТЕТЕ КНИГАТА на Св. Попов – там всичко е отлично казано!).
Шамбат се връща в СВОЯ БУШТУ – едва ли за това е било нужно благово-лението на брат му (така ни внушава Дж.Т.)!
И „за награда” брат му (или хората околонего!) го наричат ”откъснатия/ отцепения” – КИЙ. Народът на Шамбат го приема икръщава града му „Киив”.
И до края на живота си Хубрат показва, че не е далновиден –завещава трона си на Бат Боян (по византийски), против българското династично правило – на живия си брат и с това го обижда.
Теофан-Византиец съчинява баснята за снопа пръчки/стрели (така им се искало!).
Но след 3 години почва братоубийствена война – Шамбат (от запад) с Аспарук (от изток) срещу Боян (в средата) и го избутват в Джалда/Крим. Боян обвинява Аспарук, че нарушава предсмъртен завет на баща им, а той му отговаря, че „неговите войници не разбирали сабанския език на Бояновите”(т.е. те са етносно различни!).
Но от изток в Керч се появяват хазари и Бат Боян сключва предателски договор с тях – става им васал, за да го спасят.
И го спасяват –Шамбат и Аспарух са изтласкани в Киев, където скоро Шамбат почива. Останал сам Атила Аспарук превежда народа си през цял Саклан до Кишиниите на Ирник (до гр.Буршан), до Онгъла!
Представете си какъв велик подвиг е това – да пренесеш цял народ /жени, деца, старци – над 1 милион/ от Западен Кавказ през Северочерно-морската степ до Мала Скития (ДуБуршан = Добруджа)!
Това е зрелият боец Атила Аспарук!
Вие кажете – Х/Кубратова ли е Дунавска България?
През 681г. Атила Аспарук побеждава Конатантин IV Погонат и заселва цяла Мизия– ТОЧНО до билото на Балкана (според договора на хуна Атила с Теодосий II от 448г.) и нито педя по-на-юг!
А сам той в 800 г. загива в бой с хазарите до Вознесенка на Днепър– източната му граница.
Това е точно първата държава на Ирник (синът на АтилаМунджук) в 461 г. – точно преди 220 г.
България на Аспарук има точно границите напървата държава на Ирник.
НИЕ СМЕ ДЛЪЖНИЦИ НА ШАМБАТ И НА ДВАТА АТИЛА!
Професионални историци, събудете се! 
Проф. Борис Атанасов
Изследовател на древни езици твърди: Българите са продължители на шумерската цивилизация
Виолета Гурнакова
Многото теории за произхода на българите днес се преплитат и дават повод за спорове и дискусии на всеки научен исторически форум. Традиционно такъв се провежда и във Варна два пъти годишно. На тези форуми намират трибуна изявени изследователи на древните цивилизации. Патриотизмът и откривателският дух дават на всички тях правото да изповядват едно и също верую: „Българите са основоположници на световните цивилизации. Нашата култура е първата в света, от нея произлизат всички останали.”
Естествено, обаче и други народи твърдят същото. Тогава кой ще излезе прав? Следва впускане в нови и нови изследвания, стойност добиват тези търсения, които стават най-обстойно аргументирани в исторически план с всички възможни доказателства за целта – археологически, исторически, езикови.
На такова изследване е посветил усилията си и проф. Борис Атанасов от София. Наскоро той гостува във Варна, за да представи дори нагледно и с доказателствен материал връзката на шумерския и българския език. Днес българите имат много привнесени чуждици, които са смятани за ирански или турски заемки, докато всъщност са шумерски, твърди професорът.
Той използва карти и схеми, на които със стрелки е описано преселението на древните племена. За подобен род преселвания говорят и още по-смелите изследователи, за които българите са първите „слезли от Ноевия ковчег” още от библейски времена.
Той не стига чак дотам, нито сравнява китайския и българския календар по давност, нито тълкува елементите от розетката на Плиска като колегите си. Просто намира общи говорни корени в двата езика.
Официалните исторически сведения за Шумер са от IV в. пр.н.е.
Шумер е първата голяма човешка цивилизация (възникнала през IV хилядолетие пр.н.е.) на територията на Южна Месопотамия, съобщават официалните източници. Шумерите се считат за изобретатели на писмеността, колелото, множество селскостопански сечива, грънчарството, пивоварството и други.
Шумерите са народ, населяващ Южна Месопотамия, основно територията между реките Тигър и Ефрат, в южната част на съвременен Ирак. Все още няма единно мнение за произхода на шумерите. Не е изключена възможността шумерската цивилизация да е възникнала в процеса на развитие на предшестващата я местна неолитна култура Убейд. В епоса на шумерите (епос за Гилгамеш) се споменава за страна, която те считат за прародина на цялото човечество – остров Дилмун (днешен Бахрейн).
Първите шумерски селища възникват преди около 4 хил. пр.н.е. Постепенно по-големите от тях прерастват в независими градове-държави, воюващи помежду си. Всеки град има свой управник — цар или жрец, и свое божество. Най-големите такива градове-държави са Ериду, Нипур, Киш, Лагаш, Урук, Ур и Ума.
Съществува достоверен преводен речник от шумерски език
„Шумерски речник на подбрани думи и изрази” е преводно дело на проф. Атанасов. Той го представи във Варна, като гарантира, че е достоверен. За целта е използвал два други речника, известни и използвани в западния свят, като предварително ги е проучил.
„Това е безкрайно полезен речник за всеки, който иска да проумее най-древния засега достъпен език. Това е пряк път за научаване живота на тези хора. Той е синхронизиран с INTRODUCTION TO SUMERIAN GRAMMAR. Език без граматика не се разбира. Съпоставянето на двата независими труда позволява да се уточни преводът на много логограми. За нас е особено важно, че хората, от които се формирала дунавско-българската популация, са разбирали този език, а самите те са говорили на много близък до него език или с много „заемки” от шумерски думи. Ние не знаем езика на племената лулуби (булуи), кутии, утии, туруки и мн. др., но ползването на шумерския ни отвежда далеч в тяхното минало и те стават по-разбираеми и по-близки за нас. Много са дълбоки корените на дунавските българи, зарити в предпланините на Северозападен Загрос (известен още като Загор, Зигар, Гордиен, Чахра и др.). Мисля, че не се нуждаем от превод на думата Загор предвид нашето Загоре. Успешно ползване, будни българи!”, обръща се съставителят към читателите.
Проф. Борис Атанасов, шумеролог
Дори „Гугъл” получава името си от шумерски
Обръщам внимание, че нашата популярна „Аз, Буки, Веди, Глаголи” е доказателство за мултиетничността, мулти лингвистиката на нашия народ, съхранена и запазена в най-кратък вид. „Аз” идва от племената на азите, имаме пряка връзка, косвена с осетинците, най-общо казано – аланите. „Буки” съвсем не са дървета, а според мен са „бу” – етническото име на българите, от земята „Ки”. И това е първи абсолютен признак на връзката някогашна с Шумер. „Веди” е също тая територия съвсем наблизо, там където са се срещали племената бугури с ведческите племена, които идват много по-късно при тях. А „Глаголи” няма нужда да ви казвам от къде е. Сигурно баба ви е казвала „Глаголя ви…”. Така че „азъ, буки, веди, глаголи” е буквално палитра от различни езици, събрани на едно място в нашия народ, който е мултиетносен по самото си начало.
Тези племена, от които е съставен българският комплексен етнос, произхождат от много ранна човешка популация, която се е била събрала в района на планините Загрус.
Има едно разселение, което се пръска на запад и рязко на юг, отивайки в територията на Нигерия и навлиза дори в Африка.
Закавказието е имало голямо количество хора, които носят гени, близки до българските гени.
Шумерският език е бил повсеместен в тази област. Много локални езици са приели множество шумерски думи, които са се вграждали в тяхната лексика по такъв начин, че те остават за дълги години. И се пренасят през вековете ежедневно. Всяка сутрин казваме „Добро утро”, ут – слънце, ро – производно на ра – също слънце. Значи имаме случаи на билингва. Тя съдържа едновременно едно и също лексично съдържание от два различни езика.
Трябва да се познава контекстът, а не само чистата словесна форма на думата. Важно е как тя се вгражда в изречението. За нас е важно, че хората, от които е формирана дунавско-българската популация, са разбирали този език. А самите те са говорили на много близък език с шумерски заемки. Това не са едно или две племена. Ние знаем, че племената от Загрус са ползвали шумерски и за това изучаването на шумерски език ни води далеч в тяхното минало. Те стават по-разбираеми и по-близки за нас. Много са дълбоки корените на дунавските българи.
Да сравним двата шумерски диалекта – емегир и емезал. Думата „владетел” в единия прилича на „вожд” в другия. Много чуждици ние считаме, че са турски, въпреки че те може да са и привнесени от тюрки или туркоезични хора, но те идват от много по-дълбока древност. Много наши имена в телефонния указател, имат буквално шумерски аналози. Това не означава, че нашите хора са били в шумер и там са получили имена. Това означава, че става езиков пренос чрез хората, които са вградили названия. Като Гулева – от корени „гул, гол, гал”, което означава голям. Днес най-голямата интернет търсачка се казва „Гугъл”. Всички тези неща водят към тази територия с основните племена по онова време.
Професор във Варна: Българите са продължители на шумерската цивилизация – част 2
Виолета Гурнакова
Миналата седмица ви представихме част от изследванията на проф. Борис Атанасов от София, според когото българите са директни преносители на остатъци от шумерската цивилизация. Той е проследил общите черти между езика на днешните българи на прадедите им, като е установил, че повечето от днешните корени на думите идват от шумерски. Доказва, че дори търсачката Гугъл носи своето название от шумерски.
Той е един от създателите на различни теории за произхода на българите, които днес се преплитат и дават повод за спорове и дискусии на всеки научен исторически форум. Традиционно такъв се провежда и във Варна два пъти годишно, където намират трибуна изявени изследователи на древните цивилизации. Патриотизмът и откривателския дух дават на всички тях да изповядват едно и също верую: „Българите са основоположници на световните цивилизации. Нашата е първата култура в света, от нея произлизат всички останали.”
Естествено, и други народи твърдят същото. Тогава кой ще излезе прав?! Следва впускане в нови и нови изследвания и така стойност добиват тези търсения, които стават най-обстойно аргументирани и обосновани в исторически план с всички възможни доказателства за целта – археологически, исторически, езикови.
Според проф. Борис Атанасов от София днес българите имат много привнесени чуждици именно от шумерски, а някои от тях са смятани за ирански или турски заемки, докато всъщност са шумерски, твърди професорът.
Той използва карти и схеми, на които е описано преселението на древните племена. За подобен род преселвания говорят и още по-смелите изследователи, за които българите са първите „слезли от Ноевия ковчег” още от библейски времена.
Професорът не стига чак дотам, нито сравнява китайския и българския календар по давност, нито тълкува елементите от розетката на Плиска като колегите си. Просто намира общи говорни корени в двата езика.
Още исторически данни за Шумер
Шумерските градове представляват оживени търговски и занаятчийски центрове. Освен търговията, която развиват помежду си, те търгуват и с Древен Египет и Индия. Поради своето богатство често стават обект на нападения от страна на персийските и арабските племена.
Около 2600 пр.н.е. Шумер бива обединен под властта на урукския цар Гилгамеш, от династията Ур. Следващият владетел — Лугаланемунду, цар на Адаба, прибавя към територията на Шумер земите от Средиземно море до югозападен Иран, а в края на XXIV в.пр.Хр. царят на Ума — Лугалзагеси, разширява тези владения до Персийския залив.
В средата на II хил. пр.н.е. Шумер e погълнат от разширяващата се Вавилонска империя. С движението и преселението на различни племена в тези територии, с времето шумерският
език престава да бъде разговорен, но се съхранява през следващите столетия като литературен и културен език.
Дъхът спира, като произнасяш (вярно или невярно) думи на хората от дълбока древност; хора, които са говорили цели 4000 години (от VI до II хил. ВС) и са направили езика си официално-международен за целия тогавашен Близкоизточен свят – в зората на човешката цивилизация. Коренови срички или трансформирани думи, от които могат да се открият и до днес в много езици навсякъде по света.
Проф. Борис Атанасов
В шумерския език една дума има много значения
И в желанието си да бъдем по-близко до духовността, до живота и бита на тези хора, реших, че трябва внимателно да се проучват шумерските оригинални източници. А не само да чуваме отделни думи и да казваме, че идват от шумерски език. Много от тези случайни и малки преводи в кавички са абсолютно неверни. И за това ви предоставям български превод на английските текстове на два речника, единият е на Даниел Фокс, и на известния шумеролог Халван. Единственото, което мога да кажа, е, че в шумерския език думите имат лексикална многозначност. Една и съща дума може да означава много неща, до 8-10 названия. Кое от тях ще послужи в превода, става ясно само при добро познаване на изречението.
Трябва да се познава контекстът, а не само чистата словесна форма на думата. Важно е как тя се вгражда в изречението. За нас е важно, че хората, от които е формирана дунавско-българската популация, са разбирали този език. А самите те са говорили на много близък език с шумерски заемки. Това не са едно или две племена. Ние знаем, че племената от Загрус са ползвали шумерски и за това изучаването на шумерски език ни води далеч в тяхното минало. Те стават по-разбираеми и по-близки за нас. Много са дълбоки корените на дунавските българи.
Анализът показва много силно корените и начина, по който произлизат много думи в човешкия бит и живот. Тогава шумерите и може би нашите българи са произнасяли по 9 начина „у”. И тези у-та са имали различно значение. Ето колко сложен фонетично е бил езикът, и колко опростен е днес нашият език и колко е загубил през времето.
Навярно знаете думата „онгъл”, която ползват широко всички наши историци. „Онг” е еднофонема, която отсъства в нашия език. И ние я произнасяме така, че никой тогавашен човек не би могъл да ни разбере какво казваме.
В тогавашния език е имало еднофонемни, двуфонемни, трифонемни и т.н. думи. Голяма част от тези думи се използват днес в Западна Африка.
Те са свързани с мястото, където са се появили първите хомо сапиенс – езерото Виктория. Разпространението на три фонемни думи обхваща почти цялото земно кълбо.
Няколко сакрални думи остават в нашата история и е много важно те да бъдат разбирани. „Кул” – основавам, заселвам някаква територия. „Кул” срещаме в шумерските записи за Билгамеш, известен като Гилгамеш. „Кулап” е дума, която всички считат, че е шумерска, но тя е много по-стара. „Кулап” е селище, в което живеят планинците булги. „Кулап” обаче преведено означава „заселеното до морето”. Ако погледнем една средновековна карта, се вижда всичко това. Намира се под Западен Кавказ – долината на колкиди и други названия на райони.
Това място се намира сред най-високите върхове на Загрос. Най-големият връх – 4000 метра височина, се нарича Колар. Излиза, че хората, които са живеели горе, в Закавказието, са се преселили в района на Загрос. Така можем да проследим тяхното движение до днес по нашите територии.
https://narodnodelo.bg/1260-2
Тракийски Свят
