Как Борисов сам се свали…

Коментар от Полина Паунова:

“Ако загубим първия тур на изборите – подавам оставка“. Премиерът Бойко Борисов пое този ангажимент още преди седмици. Но доверявайки се изцяло на досегашната партийна машина, изградена и задвижвана от Цветан Цветанов, той на практика се самосвали от власт. Първият тур на президентския вот, според него, мерил партийната подкрепа, а крайният резултат след балотажа не бил нищо повече от договорки. Именно тези думи го вкараха в капан, от който няма как да излезе. Макар че веднага щом стана ясно второто място на Цецка Цачева, в ГЕРБ измислиха маневра, според която номинацията на БСП всъщност не била на БСП (Румен Радев е издигнат от Инициативен комитет) и затова изборният резултат не означавал загуба за партията-мандатоносител.

                                                          Премиерът с кандидатката на ГЕРБ

                                                          Правителството вече падна

Каквото и да се случи оттук нататък обаче (дори Цачева да спечели балотажа), правителството вече падна. Премиерът се свали сам от власт, а тефлоновото му покритие, натрупано въз основа на девет изборни победи, е безвъзвратно олющено. Президентският вот се оказва началото на края не само на Борисов, който вече не е вездесъщият политически победител, но и на партията му ГЕРБ, която като всяка друга лидерска формация започва залеза си паралелно с този на своя председател.

При това големият проблем не е в това, че Цецка Цачева не събра повече подкрепа на първия тур, нито пък в това, че евентуално предстои предсрочен вот (без значение кога ще е той). Проблемът дори не е, че партията на Борисов записа първата си изборна загуба – рано или късно тя трябваше да се случи, защото всеки режим ражда своя бунт. Проблемът е, че Бойко Борисов загуби от себе си, а не поради възникването на някаква неоспорима политическа алтернатива.

                                                          Как се стигна дотук

Първото правителство на ГЕРБ падна от власт заради задушаващото усещане за несправедливост. Властовият кръг около управляващите оформяше тогава един олигархичен модел, подчинил бизнес и партии и разпореждащ се с тях чрез наказателния апарат на държавата. Проблемът бе, че Борисов дотолкова разшири границите на произвола, че наследниците му БСП и ДПС опитаха удобно да се настанят в това широко поле на допустимото безочие. Опитаха да подчинят службите и държавната машина на собствения си интерес, досущ като техния политически враг. Те обаче не бяха като него, нямаха неговия капитал. А той се състои в това: безспорен партиен лидер, който никога не губи избори.

Вторият кабинет на ГЕРБ си проправи път към управлението с редица ангажименти за реформи и на гребена на вълна от протести – отново срещу несправедливостта и липсата на морал в политиката. Пресният спомен за Пламен Орешарски и Делян Пеевски, които уж трябваше да послужат като алтернатива на ГЕРБ, парадоксално отново доведе ГЕРБ на власт. Именно поради тази причина Борисов спазва приличие в началото на новия си мандат. Министър-председателят се представи тогава като нов човек, правителството му беше коалиционно, а партньорите му – партии, претендиращи за чистота на идеите си. Две години по-късно новият Борисов се оказа старият, коалиционните му партньори зарязаха идеите за реформи, а заявките за морал се превърнаха в лакомо усвояване на министерски постове. Така лидерът на ГЕРБ се върна в удобното ложе на всепозволеността. Нещо повече дори – след като първоначално игнорираше темата „Пеевски“, в един момент той направи опит да пробута заклинанието: „Пеевски вече го няма”. При условие, че офшорният бизнес на скандалния депутат отново започна да набира скорост. И още нещо: след като в началото застана зад идеите за съдебна реформа, които да поставят основите за инсталиране на справедливост в държавата, Борисов започна да демонстрира крепка дружба с главния прокурор, чиято институция уж щеше да реформира. Паралелно с това премиерът се върна към стария си навик да бъде обичан от медиите на Пеевски и позволи на Сотир Цацаров да развие самостоятелна политическа кариера, която взе главата на Христо Иванов – министъра, който беше гарант за реформи.

                                                                 Борисов загуби от Борисов

Именно тези фактори, а не Цецка Цачева, причиниха загубата на ГЕРБ на първия тур от президентските избори. Тези фактори, а не Цецка Цачева, напълниха и урните на популисткия референдум на Слави Трифонов. Защото макар и да не разбират дълбоките проблеми, които биха могли да породят въпросите на шоумена, повечето граждани желаят справедливост. Тоест – желаят промяна.

Олигархично-политическата омерта роди и феномена Веселин Марешки, който получи над 400 000 гласа с агитацията си за евтини бензин и лекарства. Така първият тур на президентските избори освети облика на българския гласоподавател – болен, беден и недобре образован, той е готов да даде гласа си срещу евтин аспирин и пълен резервоар. Наред с това страстно желае промяна, но няма капацитета да разбере как може да я постигне. И затова посегна смело към неразбираемото за него допитване.

Казано накратко: Бойко Борисов загуби от себе си. А Марешки и Трифонов спечелиха заради него. И каквото и да се случи на балотажа, дори ГЕРБ да спечели президентския пост, образът на Борисов е вече демаскиран, а предсрочните избори са неизбежни (без значение дали ще бъдат отложени във времето). Тази първа изборна загуба нанесе невиждан досега репутационен удар по Борисов и постави началото на ерозията на ГЕРБ. Това изборно поражение вещае качествена промяна (неясно към какво) на политическия ни живот. Защото Борисов загуби от Борисов. Лицата на министрите, които застанаха зад гърба му в неделя, го показаха.

• Дата 08.11.2016

• Автор Полина Паунова