Паралелната държава “Белене”

След като се превърна в символ на злото по време на комунизма, сега Белене е вече и символ на пленената държава. България е заробена, а данъкоплатците се готвят да подарят на завоевателите си поредния милиард.

                                     Коментар от Иван Бедров:

През 1981 година тогавашната комунистическа власт определя Белене за мястото, където да се изгради втора атомна електроцентрала в България. Едва ли тогава някой е търсил специалния символ. В онези дни в Белене все още „работи” затворническият лагер, в който са изпращани противниците на режима. Дори предстои разширяването му – само три години по-късно комунистическата власт ще реши да смени масово и насила имената на турците, а оказващите съпротива да изпрати именно в Белене. В онези години името на това 8-хилядно градче с богата история носи само една асоциация – на насилническия тоталитарен режим от съветски тип, който отне свободата на българите, а противниците си предпочете да бие не на избори, а да ги бие буквално.

После обаче парите за авантюри свършват, проектът за АЕЦ е замразен, а Белене още цяло десетилетие си остава само „лагерът Белене“. До началото на 21 век, когато фунията изведнъж се отваря и от нея изтичат близо 2 милиарда и 500 милиона лева. Толкова е сметката (засега), която българският данъкоплатец получи срещу аферата „Белене“. От момента на „съживяването“ на проекта от правителството на Симеон Сакскобургготски, през ускоряването му от кабинета на Сергей Станишев, та чак до често променящата се позиция „за“ и „против“ на Бойко Борисов, който все пак предложи на Народното събрание официално да спре проекта – през цялото това време беше ясно, че в Белене няма да има ядрена централа. През цялото време беше ясно, че никой не знае колко е крайната цена на този проект. През цялото време беше ясно, че няма частен инвеститор, който да иска да си даде парите без държавни гаранции. И през цялото време премиери, министри, директори на държавни предприятия и обикновени лобисти насърчаваха държавата да троши още и още пари.

Капанът, в който падна България

                                                           Днес е като вчера

Преди дни Министерският съвет внесе експресен проектозакон, а Народното събрание също толкова експресно го прие. Законът казва само едно: държавният бюджет да отпусне безлихвен кредит на Националната електрическа компания (НЕК), която да плати веднага на руската държавна „Атомстройекспорт“, след като бе осъдена от Международния арбитражен съд заради поръчано и отказано оборудване за два реактора в „Белене“. В закона не е посочена сума, но в мотивите към него пише, че до края на годината това задължение ще възлиза на 646 230 132 евро. Управляващите не обясняват защо така изведнъж, защо цялата сума, има ли други варианти, има ли изобщо произведено оборудване, предстои ли някаква доставка и т.н. В мотивите към закона единствено плашат, че ако не платят сега, веднага и всичко, “Атомстройекспорт” може да запорира активи и сметки на НЕК, а това ще застраши сигурността на енергийната система на България. Е, преди години Борисов плашеше, че ако не построим „Белене“, токът ще поскъпне 18 пъти…

Проблемите с това експресно решение са поне три. Първо, управляващите отказват да покажат на българите решението на Международния арбитражен съд. Какво пише в него? Какви са процедурите след това решение? Има ли връзка между плащане и предаване на оборудване? И изобщо: защо българите трябва просто да повярват и да платят, след като много пъти досега са си купували котка в чувал за много пари? КТБ не беше толкова отдавна.

Второ, не се споменава за постигнати договорки с руската страна, които да обяснят при какви условия тя си получава парите веднага. Българското правителство има ли някакви гаранции, че „Атомстройекспорт“ ще съдейства за препродаване на оборудването? Това ли ще е краят на отношенията или може да има още искове за още пари? Търсени ли са варианти за реализация на произведеното (ако има такова), за да бъде компенсирана поне част от сумата? Последното, което българската публика помни, е как половината правителство замина за Иран, за да продава реакторите.

Трето, разхищението се върши с огромна лекота и без никакъв знак, че ще се потърси отговорност от онези, които вкараха милиарди в тази черна дупка. Кой е взимал решенията? Кой е подписвал поръчките? Всичко ли е било спазено? Имало ли е конфликт на интереси? Ще понесе ли някой отговорност за поредната многомилиардна афера на сметката на българите? Съвсем отделен е въпросът дали са правени предварителни консултации с Европейската комисия за подобна безлихвена държавна помощ. Този път от Брюксел бяха любезни и обявиха, че не са информирани. Казаха го още преди в София някой да се оплете в лъжи.

                                                      Организиран грабеж

Политиците носят само политическа отговорност за управленските си решения, колкото и погрешни и скъпи да са те. Но в случая с АЕЦ „Белене“ има поредица от фатални действия на конкретни лица. Първо, през 2008 година двама шефове в НЕК поръчват на „Атомстройекспорт“ оборудването без решение на Съвета на директорите и на министъра на икономиката и енергетиката. Това става и без да има подписан окончателен договор за централата. Второ, през 2011 година друг шеф на НЕК подписва поредния обвързващ документ, а министърът на икономиката и енергетиката отново не е информиран. Трето, дори година след като парламентът е решил да сложи край на проекта, държавни фирми и общини продължават да изграждат далекопровод, който да пренася тока от несъществуващата централа. Четвърто, дори година след края на проекта, държавните енергийни фирми изплащат милиони за консултантски услуги. Нима не е ясно за какво става дума?

                                                                        Иван Бедров

АЕЦ „Белене“ е паралелна държава. С интереси за милиарди, с консултантски фирми, с директори в държавната енергетика, със свои министри, със свои партии, с партньорите в Москва, които винаги знаят, че могат да разчитат на някой милиард от българския данъкоплатец срещу прилична комисионна. И със свои прокурори. Държавното обвинение започва разследване през 2012 година след публикуването на доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция, чийто тогавашен председател днес е министър на енергетиката – Теменужка Петкова. После тихомълком разследването е прекратено. Сега било подновено, но чак след поредните изнесени данни от министърката. Знаем как ще приключи тази история – няма да има търсене на отговорност, няма да има виновни. Организираният грабеж продължава по план. Министрите от БСП, по чието време е поръчано оборудването, днес, при управлението на ГЕРБ, са на високи позиции в държавната енергетика. А бившите шефове на НЕК са някъде по върховете на паралелната държава – независимо дали в частния или държавния ѝ сектор. Българската държава е пленена, а данъкоплатците се готвят да подарят на завоевателите си поредния милиард.

http://www.dw.com/bg/a-19569888?maca=bul-begenes_bg-4437-xml-mrss