Роденият в Хисаря художник Вълчан Петров, който е почетен гражданин на Хисаря , подреди в залата за временни изложби в Националния исторически музей в София петдесет картини. За първи път в България се прави изложба, в която картините на художника да са съчетани с тракийски и римски бронзови, сребърни и златни апликации, рисувани вази, икони, църковна ценности.
Изложбата е наречена „Мостове на светлината” и ще бъде в Националния исторически музей до 31 декември 2016 година. От 6 декември нататък картините на Вълчан Петров ще се продават.
Проектът е осъществен от Вълчан Петров и екипа на НИМ – д-р Елка Пенкова, д-р Любава Георгиева, д-р Лора Ненковска, д-р Цвета Евлогиева-Кацарова и художничката Елена Бояджиева.
Осъществяването на този проект стана факт по Програма за частично финансиране на музейното дело и изобразителното изкуство към Министерството на културата.
Вълчан Петров има над 15 фрески, мозайки и керамики в различни градове в България и един в Пескара, Италия. Негови работи са собственост на колекциите на Националната галерия – София, Градската галерия – София и Градската галерия – Пловдив. Още шестнадесет български галерии притежават негови творби.
Картини на Вълчан Петров са собственост на музеи и частни колекции в Мексико, Бразилия, Франция, Великобритания, Белгия, Холандия, Полша, Чехия, Сърбия, Унгария, Германия, Испания, Италия, Австрия, Швеция, Португалия, Русия, Литва, Канада, Турция, Малта, Гърция, Япония, Швейцария – в общо 44 държави.
Където и да се намира, Вълчан Петров неизменно казва едно и също: „Роден съм в Хисаря, България.”
Според него в прекрасните му картини се включва очовечаването на красивото, одухотворено от човека. Рамките на неговите картини са свързани със сюжета. Няма в света друг художник, който да работи по този начин. Той се вдъхновява от иконостаса като сакрален свят в църквата. Защото според него иконостасът е синтетично изкуство между дървопластиката и гладката живопис на иконата.
Неговото изкуство е индивидуално, пред него човек се прехласва, картините му греят с българска светлина и когато ги гледаме, сякаш стари чанове ще звъннат от тях, сякаш чуваме песни за българския неумиращ дух, песни за гениални народни герои, песни за хилядолетни обичаи и традиции, нарисувани от четката на Вълчан Петров.
Веднъж на една изложба в София, Владимир Свинтила каза пред мен:
„При него така наречения славянски барок достига своя връх. И не това го определя. И не го определя дори принадлежността му към неоетнографската школа, нито го определя това, че е приемник на иконописното изкуство. Той е просто гениален художник.”
Тракийски Свят Ирина Кирилова
