На 89 години Люба Кърджалийска има издадени две стихосбирки…

                  НИКОГА НЕ Е КЪСНО ЗА ТВОРЧЕСТВО

    На 89 години Люба Кърджалийска има издадени две стихосбирки, третата – „Аз обичам България” е под печат , а в момента пише книга за три рода от Копривщица – Тороманови, Азманови и Будинови.

   Част от живота си Люба прекарва в село Михилци. Затова едно от стихотворенията и е посветено на бита на това село. Има стихове и за жителите на Михилци, които тя особено цени.

• Люба, помниш ли кога написа първото си стихотворение?

• Това е  стихотворението „Стара нова къщичка,” посветено на Аделина и д-р Крумов.

• Кога се ражда твоята поезия?

• Само вечер, а понякога като вървя по улицата ми идва мисъл, спирам, записвам и после се ражда стиха.

• Къде представяш твоите книги?

• Първата ми стихосбирка „Копривщенка” беше представена в галерия” Румфея” в Пловдив. Там бях представена от моя издадел –  г-н Валентин Минев, който подчерта , че за него съм уникална, защото съм започнала да пиша на 82 години. След това книгата беше представена в Копривщица, а после в Асеновград. Всички присъстващи се учудиха, че аз рецитирам наизуст стиховете си на тази възраст. Приех много поздравления. Райна Каблешкова – писателка и етнограф определя като уникални 16 стихотворения.

• Втората ти книга е детска и се прие с голяма радост от децата. Беше представена на публиката и се наложи второ издание.

Върху какво работиш сега?

• От библиотека „Иван Вазов” –  Пловдив взех много ценна информация, която други нямат. Имам много стари снимки – оригинални, като едната е от началото на XX век. Събрала съм  фактически материал за трите рода – Азманови, Тороманови и Будинови. Снимките учудват всички и дори искат да направят фотоизложба в една зала в Пловдив, където да представят мен и брат ми, който е скулптор. Той има скулптори в  Алжир, в Брюксел,  в Смолян има 11 скулптори в алеята на възрожденците.

• До кога смяташ да твориш?

• Няма да спра, защото в това е смисълът на живата ми. Писането  поддържа духа ми.

                        ЦЪРКОВЕН ХРАМ

Старият църковен храм

е отново възроден – иконописан, зографисан.

От тоз църковен храм

камбанен звън се носи вън.

И идват богомолци в храма да се възродят.

Духовна чистота, духовна наслада,

всеки да вземе от божествения храм

и с топла вяра да отнесе от там.

                                   Люба Кърджалийски с обич към Михилци

                                                                                                           Тракийски Свят