Владимир Зарев: Само обединеното несъгласие на народа ни може да върне на българите справедливостта… Съвременният свят, в който живеем, е някак опасно обозрим и „смален“, защото е цялостен и глобален.
Зашеметяващото развитие на технологиите и комуникациите превърнаха света в едно общо „село“ – това, което се случва някъде, вече засяга всички останали континенти и народи.
Мирът и войната, демокрацията и насилието са всеобщи. Глобалният свят се прогнозира и управлява от интересите на няколко най-богати финансови и икономически империи, полутайни общества, които се нуждаят от нестабилност, от анархия, от размирици и човешко нещастие, за да осъществяват своите печалби и безнравствен просперитет.
В последните години САЩ, за жалост и Европа, не останаха настрана и се намесиха грубо в съдбата на няколко арабски страни – Ирак, Либия, Египет, сега и Сирия под привидно хуманния предлог, че те се управляват от диктатори. И за да бъде възстановена демокрацията.
Всъщност в тях не само че не бяха премахнати несправедливостта и насилието, но те бяха тотално разрушени. Цветущите градове бяха превърнати в руини и това икономическо и нравствено опустошение неминуемо доведе до две допълващи се последствия – развитието и процъфтяването на радикалния ислям и страховитата, помитаща емигрантска вълна, която е надвиснала над Европа.
Ще спомена само, че не по-малко религиозно фанатичен и тоталитарен режим е този в Саудитска Арабия, но странно, това не предизвиква реакцията и възмущението на всеповеляващата американска демокрация.
Най-отвратителното и непочтеното е, че последствията на предизвиканите от САЩ глобални безредици, бедност и разрушения се стоварват с цялата си ужасяваща сила именно върху Европа.
Те заплашват не само икономиката и финансите на Стария континент, но и вековните християнски и европейски ценности. Просто мигрантите идват, за да живеят сигурно и богато, но не желаят да се интегрират, да станат европейци.
Удивително е също, че неспирният поток от мигранти не тръгна към Саудитска Арабия и Арабските емирства – страни по-богати от Европа, които изповядват исляма, които исторически и културно са свързани с арабския свят, а сякаш нарочно бяха насочени към Стария континент.
Това засилва у мен подозрението, че войните, хаосът и чудовищните разрушения целяха да унищожат не само тези богати на петрол страни, но косвено, с помощта на мигрантския поток, да дестабилизират и отслабят единна Европа.
Опасността от ислямизацията на Европа е потискащо реална, вече споменах, че пришълците отказват да се интегрират и да заживеят като европейци.
Освен това, както и да ни убеждават, ислямът се оказва пределно агресивна, нетърпима към друговерците и другомислещите религия, която се стреми да върне човека в невежеството и в Средновековието. Очевадна истина е, че привидно обединена Европа е всъщност разслоена, отслабена и дълбоко разединена.
Противоречията между богатите и бедните страни, между старите и новоприетите членки на Европейския съюз стават все по-тревожно неразрешими и видими. Европейският съюз сякаш се намира в някакъв несвършващ и потискащ политически унес, в тежък полусън, в особена парализа, които пречат да се решат основните проблеми, надвиснали над континента – вътрешната атрофия, всъщност разцеплението и най-важното – мъчителното отлагане да се справи с „Ислямска държава“, с надигащия се брутален и безмилостен ислямизъм, който набира все повече привърженици, самочувствие и наглост.
И който превърна цяла Европа във военна територия, пренесе войната навсякъде в континента. Убеден съм, че при едно твърдо решение САЩ и НАТО са в състояние за часове да изличат „Ислямска държава“, да респектират и озаптят надигащия се радикален ислямизъм, да спрат войната в Сирия и така надвисналата над континента имигранстка вълна. Това не се случва по непонятни причини.
Очевидно нечии болезнено егоистични, достигащи до аморалност интереси стоят над благоденствието и сигурността на милионите европейци, над спокойствието и бъдещето на нас и на децата ни.
Върна се страхът, върна се несигурността, коварното ни усещането за безпомощност и това доказва безмилостната победа на пълзящия отвсякъде, налитащ и настръхнал ислям. Огромна роля за разединението и приспаната воля на Европа оказва зависимостта, безличието, послушанието на най-важните европейски политици от САЩ и нерешителността на упоените от затъпяващата бюрокрация чиновници на Европейския съюз, които дълбокомислено и фатално си играят със съдбата на всички нас.
И последното, на което бих желал да обърна внимание, засяга отношението ни към осакатения живот, към трагедията на имигрантите. Преди време писах, че това са пределно изстрадали човешки същества, които поемат съдбовен риск, за да се спасят от ужасите на войната, за да избегнат смъртта на децата си.
Да, ние трябва да бъдем чувствителни към тяхната съдба, да проявим доблест и съчувствие, да ги приемем и да им помогнем според силите си, защото това е морално. В едно от последните си интервюта обаче казах още, че една пенсионирана българска учителка или лекарка, които цял живот са плащали данъци и всякакви осигуровки, получават пенсии по 300 лева, а един мигрант, който няма нищо общо с народа и страната ни, струва на държавата по 1200 лева месечно.
Задавам наболелия и ясен въпрос, отправен най-вече към европейските чиновници – нима това е честно, нима то е морално по отношение на нашите майки и бащи и е справедливо към всички нас?
Резонно е да си зададем въпроса: какви са вариантите пред нас? И ще имат ли кураж представителите на интелигенцията, духовните лидери на нацията да се обърнат към изпълнителната власт с манифест, който да ни покаже верния път?
Като държава и народ ние имаме само две възможности – или смело, дръзко, дори отчаяно да защитим националните си интереси, или да приемем връхлитащата неизвестност, която е в състояние да ни помете като народ и държава и крие невероятни рискове за бъдещето и оцеляването ни.
За жалост, ние не можем да разчитаме на политиците си, които, в желанието да се харесат на „големите началници”, нито веднъж през тези трудни 25 г. на привидна демокрация не пожелаха да защитят жизнените интереси на България.
Спомнете си само, че България влезе в Европейския съюз с най-неизгодните, с най-унизителните подписани условия и днес българските фермери, например, получават помощи в пъти по-малки от техните колеги във Франция или в Гърция.
Бойко Борисов е достатъчно прозорлив, той ясно осъзнава надвисналата над страната ни опасност, въпросът е дали ще прояви и достатъчно характер. Той наистина поставя проблемите пред европейските си колеги и Ангела Меркел, но не го прави решително и категорично, всъщност, не ги отстоява, страхува се да поеме доблестния и месиански кръст на своя унгарски колега Виктор Орбан.
Ще повторя, ние имаме само две възможности. Или цялата богата Европа трябва да се нагърби с опазване и защита на своите външни граници, да съучаства финансово, с техника и с хора, или ние сме длъжни да се откажем от задължението си да спираме мигрантския поток.
Ако бъдем лишени от разбиране и солидарност, ако бъдем оставени сами пред надвисналата на границите ни напаст, единственият ни изход, и това трябва ясно да бъде внушено на политическите водачи и на европейските чиновници , е да пропускаме свободно мигрантите към вътрешността на Европа.
Що се отнася до българската интелигенция, тя по традиция е вътрешно дезорганизирана, разслоена и ,за жалост, политически противопоставена. Много често личните интереси на отделните творци застават над морала, над обществените им и патриотични задължения .
Ако този път родните ни интелектуалци не постигнат единство, не опитат да поведат народа и не притиснат продажната политическа класа, това ще бъде национално предателство с непредставими последици. Имигрантският и мигрантският проблем за България е двупосочен, но е еднакво драматичен за страната. Питаме се : съществува ли реална и близка опасност България да стигне до онази точка, от която чрез демографската криза и особено- след напускането на страната от младите, енергични и образовани млади хора – да се окажем с критичен дефицит на професионални кадри и да сме принудени да ги внасяме отвън?
Едно от най-мрачните последствия от несвършващия, мъчителен и лишен от елементарна справедливост и морал преход е, че със своето безхаберие и егоизъм посредствената ни и корумпирана политическа класа и ненаситната олигархия съсипаха индустрията, селското стопанство и успяха да прогонят два милиона българи.
Ужасното, непростимото е, че повечето от тях бяха младите, умните, високопросветените и професионално изявените наши сънародници.
България не само се обезлюди и се изправи пред невиждан досега демографски срив, но тя загуби интелектуалния си потенциал. Масово напускат родината ни лекарите, инженерите, компютърните ни специалисти.
Ако се разходите по улиците, особено извън столицата, в по-малките градчета, веднага ще усетите, че се промени човешкият пейзаж. Половината от България сякаш е на доизживяване, безработицата не намалява, а голяма част от младите безработни живеят от помощите, които родителите им изпращат от чужбина, висят по цял ден в кафенетата и не желаят да си намерят работа.
Смени се тотално ценностната ни система, хората искат да забогатеят не чрез търпеливи усилия и труд, а мигновено, за месеци и дни. Но по този начин може да се забогатее единствено с помощта на престъплението.
Откровената кражба, корупцията, невижданата ненаказуемост се превърнаха от изключение в правило, в модел на човешко поведение, в модел за подражание.
Бяха забравени и отхвърлени вековните патриархални ценности, които поддържаха нравствените устои на семейството, на народа ни. Църквата, като духовна институция, също сякаш загърби своите високи правомощия и пропусна възможността да обедини миряните. Вече тревожно липсват професионални кадри и ние няма откъде да ги внесем.
Никой няма да дойде тук и да работи за петстотин евро, когато за своя сложен и специализиран труд в Европа ще получава две или три хиляди евро. Изтичането на най-ценният ни човешки ресурс зад граница заплашва и националната ни идентичност, съхранявана в миналото дори по време на опустошителните войни.
И най-потискащото и унизяващото е – освен че се топи и е заплашен от изчезване, че българският народ сякаш вече не е същият, той се променя, губи исконните си добродетели и ги заменя с някаква нарастваща първосигналност.
Посланията на глобалния свръхконсумативен свят, вестниците и привидно свободните журналисти, медиите, бляскавостта на самия живот облъчват хората с посредственост, опростачването взима невиждани размери.
През тези двадесет и пет години образованието и културата бяха захвърлени в задния двор на общественото внимание. Нека не прозвучи пресилено, но в своята просветителска същност образованието и културата са неразделна част от нашата национална сигурност, не омаломощената ни армия и двата полуживи бойни самолета, а точно образоваността и духовното извисяване на народа са били през вековете и си остават най-важна предпоставка за националното съществуване, за националната ни сигурност.
Посредствените български политици не желаят да се занимават с образованието и с културата, единствено и само защото от тях не може да се краде, в тях не се преразпределят големи пари и влияние!
В романа си „Орлов мост“ аз се опитах да докажа, че всичко което се случва в неприветния, външен, обективен свят, всичко, което произхожда от мръсния политически и престъпен обществен живот, оказва неминуемо влияние и е способно да осакати съдбата на всеки от нас.
В съвременния свят гражданското общество е, всъщност, част от инстинкта за самосъхранение на един народ, неговото създаване е не само възможно, то е жизнено, съдбовно необходимо.
Убеден съм, че единствено обединеното несъгласие на по-голямата част от народа ни, всеобщата и неспираща съпротива могат да озаптят разпасаната ни политическа класа и олигархията, да овладеят корупцията и беззаконието, както стана това в Румъния, и да върнат на хората справедливостта, а то означава, вярата в реалната демокрация и в бъдещето!
БГНЕС ……………….. Владимир Зарев, писател
Прочети още на:
