Депутатите прехвърлиха на кметовете отговорността да следят за нелегално производство на алкохол, но кой влиза във война с народа си!
Казват, че край казана на българите в ада нямало дяволи, защото нашенците сами се топят в катрана. Край казаните с ракия на българите обаче дяволи има бол, но все не успяват да приберат парите на „грешниците”, които превръщат къде каквото докопат във високоградусови напитки.
Преди време държавата реши да влезе в ролята на дявола, който ще пази казаните за скоросмъртница и ще пълни хазната с приходите от тях, но нещо не се получи. Затова сега депутатите планират да връчат „тризъбеца” за контрол и събирането на акциза от домашната ракийка на кметовете. Общините са по-близо до хората, до казаните и масите с ракия и по-добре виждат къде какво дими и бълбука.
От една страна, държавата маха от главата си проблема с незаконното варене на алкохол, с който не може да се справи, а от друга уж разширява децентрализацията и увеличава правата и възможностите за самофинансране на местната власт. Но как общините ще наложат ред в любимия, разработен от векове и от векове потънал в здрач ракиен бизнес, след като държавната – доста по-мощна и гладна за пари – машина не успя да го направи?
Че сметката не излиза и домашните казанджии лъжат като неинтегрирани представители на малцинството, е ясно даже и за пълните въздържатели. Но как общините ще накарат собствениците на малки казани да декларират печалбите си и да внасят част от тях в местната хазна? Трудна работа! Кметът добре знае, че избирането му зависи от благоразположението на избирателя. За когото пък евтината домашна ракийка е една от малкото достъпни благинки.
Да затвориш нелегална ракиджийници в крайния градски квартал или на село, е като да взривиш ядрена бомба насред държавата – посягаш на стратегически обект и предизвикваш непредвидими, но огромни щети и за населението и за всеки, решил се на подобна безпощадна стъпка. Така че голяма част от кметовете едва ли ще затворят нелегалните казани – най-много да ги използват като ресурс за осигуряване на гласове при поредните избори.
И понеже в нелегалното и опасно варене на алкохол под път и над път у нас наистина трябва да се сложи ред – не само заради приходите в хазната и европейските регламенти, може би трябва да се започне с някои по-лесни неща. Например да се възстановят общинските казани, разграбени и разрушени още в началото на прехода от любителите на цветни метали.
Така местните власти наистина ще могат да контролират донякъде процеса, а и ще имат основание да наказват нелегалните казанджийници по махалите. И второ, и по-важно – доходите на българина да станат такива, че той да може да си купува качествен алкохол от магазина, без да нарушава баланса на семейния бюджет за месеца. Иначе ще продължи да се свира тайно по коптори и да вари сливи, джанки, черници и всичко, което пуска някой градус в дамаджаната.
Въпреки риска да се натрови с нещо по-страшно и от зелена мухоморка. Но вдигането на доходите на хората за нашите управници май е задача по-непосилна и от откриването на живот на Марс. Поради което дяволите край казаните се сменят, но в съдбата на грешниците не се променя почти нищо.
От 7000 домашни дестилерии са регистрирани само 1586!
В началото на тази година бирниците свенливо признаха, че от акцизи на домашната ракия са вкарали в бюджета едва 728 хил. лева, а от наличните по неофициални данни над 7000 домашни дестилерии са регистрирани само 1586. И те плащат толкова, колкото да не е без хич – според отчетите всеки обявен казан вари около 15 литра на месец. Да се чуди човек защо за толкова ракия, която не стига дори за рожден ден на тийнейджър, собствениците на казани въобще палят огньове и си цапат ръцете…
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5683640
Любомир Йорданов
