В Германия музикален директор взема 30 000 евро на месец, а у нас – 800 лв.
– Маестро Иванов, 65 години сте зад диригентския пулт и сте съвременник на три епохи. В коя от тях оперното изкуство е било най-тачено?
– Роден съм в Царство България, започнах кариерата си по време на социализма, продължих да работя и при демокрацията, макар че у нас заради липсата на културни хора със съзнание тя се изроди в анархия. Преди 9 септември 1944 г. у нас имаше само наченки на оперно изкуство. В епохата на социализма всички изкуства бяха на почит и държавата ги насърчаваше със субсидии. След 10 ноември 1989 г. България започна изкуството се оплете в т.нар. реформи. Независимо от вариациите си, те водят само до едно – до съкращаване на съставите. Софийската опера по-рано имаше 140 души оркестър и по 120 души хор и балет, а в момента са редуцирани наполовина. Във Варна от 309 човека останаха 180. Това не води до добри художествени резултати. Но България е в Европа, а тя се тресе от кризи, които неминуемо влияят зле на изкуството. Наскоро разбрах, че и в Арена ди Верона е имало масови съкращения заради липса на пари. В същото време в Азия има огромен възход.
– Демографският бум ли е в основата му?
– Не той, а икономическият бум. Дирижирам в Япония, в Корея, а през последните години и в Китай. Това е невероятна държава, тя цъфти! Там има състави от брилянтни професионалисти. В Шанхай трябваше да направя трудната Симфония 4 на Малер. Докато в Берлин това ми отнемаше 3 дни, с оркестъра в Шанхай ми бяха нужни само 3 часа. Бях изумен и си дадох сметка, че представите ни за Китай са много погрешни, вероятно покрай евтините некачествени стоки, които заливат пазара ни. Същата заблуда имахме и спрямо Турция. Мислехме я за изостанала страна, но бурният й икономически ръст доведе до откриването на 10 симфонични оркестъра и 6 нови опери през последните години. За съжаление, сега положението там е тежко. След атентатите и опита за преврат страната тръгна стремглаво надолу.
– Вие сте почетен главен диригент на Истанбулската национална опера. Падат ли представления заради извънредното положение?
– За 3 месеца всички фестивали и спектакли са отложени. Колегите са пуснати в отпуск, но всеки ден са длъжни да отиват на работното си място и да се подписват, че са там. Самият аз се разминах по случайност с последния голям атентат на летището. Трябваше да пътувам същия ден за откриването на оперния фестивал в Истанбул, но дъщеря ми ми купи билет с ден по-рано, за да имам време да си почина. Сега отменихме и гастрола на Варненската опера, която трябваше да закрие международния фестивал в един от най-големите антични театри в света – Аспендос.
– Бил сте директор на трите големи опери в България – в София, Пловдив и Варна, на оперите в Анкара и в германския град Касел. Къде Ви беше най-лесно?
– Няма лесна работа, но с най-голямо удоволствие съм работил и работя в България, въпреки че тук музикантите и диригентите се трудят без пари. В Германия музикален директор взема 30 000 евро на месец, а у нас – 800 лв. Един цигулар, концертмайстор, който се е готвил цял живот, се разписва срещу 600 лв. Това е отражение на общото състояние на обществото.
– Управниците ни ходят ли на опера?
– За съжаление, не. Навремето Тодор Живков бе редовен зрител, макар че чистосърдечно си признаваше, че нищо не разбира от изкуство, а просто обича да гледа и да слуша. В новите времена единственият държавник с лично отношение към изкуството е Симеон Сакскобургготски. С него се запознах през 1991 г. в Мадрид, когато с Пловдивската опера играехме “Дон Жуан” на Моцартовия фестивал. Симеон дойде с доня Маргарита на спектакъла, остана на коктейла и дръпна емоционална реч пред състава. Каза, че ако се върне в България, изкуството ще е на първо място. Тръгна си пеша. Мина време и Симеон се върна в България не като цар, а като премиер. Пратих му телеграма: “Обещахте, че изкуството ще е на първо място. Очите на всички музиканти са обърнати днес към Вас.” Не получих отговор, но стана така, че се срещнахме на прием в Пловдив в чест на Съединението. Симеон ме поздрави, а аз отново му припомних за обещанието му от 1991 г. Още на другия ден финансовият министър Милен Велчев разписа 50% увеличение на заплатите на музикантите.
– Дирижирал сте над 3500 спектакъла по цял свят. Къде публиката е най-емоционална?
– В Тайван. Там дирижирах 11 пъти “Турандот”. Всеки път хората викаха като на поп концерт, а след финала извиваха огромни опашки, за да вземат автографи. Много емоционални са и испанците. В Германия, където съм прекарал много години от живота си, публиката е много сериозна. Бурно аплодира, но на финала. А най-хладни и сдържани са хората във Варна. Не знам защо, вероятно защото населението на града е кръстоска от много етноси. Неслучайно Левски е направил навсякъде революционни комитети, но във Варна не е успял. Въпреки това продължавам да съм влюбен в родния си град, защото е невероятно красив.
– От Варна тръгват първите Ви музикални изяви. Започнал сте с цигулка. Кой ви запали по класическата музика?
– Никой не ме е запалил. Майка ми обичаше да пее и сигурно това нейно желание се е предало някак на мен. Тя е от Гебедже /днешен град Белослав -б.а./ В семейството са били 12 деца, гледали са да я оженят, а не да се развива като певица. Аз израснах в с. Река Девня. Една от лелите ми живееше във Варна и ме водеха през лятото при нея. Един ден братовчедката ми ме заведе в Морската градина, където свиреше Духовият оркестър на ВМС. Бях омаян, часове наред слушах вълшебната музика. Тогава видях за първи път оркестър с диригент и пожелах да свиря. Братовчед ми ми подари своята цигулка, защото не искаше да се упражнява. Нямахме пари за учител, но съседка имаше цигулка и школа на Шевчик. Тя ми показа къде е нотата “до”, а аз сметнах къде са останалите. Самичък си подреждах пръстите и разучих школата. В 8 клас се явих на изпит в Музикалното училище във Варна. Приеха ме, но комисията така и не ми повярва, че съм самоук. Бях извънреден ученик, паралелно учех в Първа мъжка гимназия. След като завърших, пак без допълнителни уроци се подготвих за Консерваторията и успях, а на втората година бе обявен първия диригентски клас, в който се записах. Оттам нататък започна истинската ми музикална кариера.
– На 85 г. с палка в ръка сте безспорен доайен на диригентите в Европа, но изглеждате в отлична форма и имате нови проекти. Каква е тайната на това творческо дълголетие?
– Работата ме поддържа. Операта е велико изкуство, то е синтез от поезия, музика, драматургия. А и около мен винаги има млади хора, които желаят да се учат и развиват. Затова продължавам по същия път, по който тръгнах преди 65 години.
Нашият гост
Борислав Иванов е роден на 2 август 1931 г. във Варна. Завършва първия хорово-диригентски клас в Консерваторията. В продължение на близо 50 години ръководи оперните театри във Варна, Пловдив и София, Анкара – Турция, Касел – Германия и 40 сезона е генерален музикален директор на Берлинския симфоничен оркестър.
Ръководил е много фестивали – Вердиевия в Пловдив, в Палма де Майорка, Севиля, Родос и др. Носител е на Орден за заслуги Първа степен, връчен му през 1992 г. лично от президента на Германия Рихард фон Вайцзекер, “Златна лира” на СБМТД, Златен медал за пропагандиране на италианската музика по света.
Даниела Фархи http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5680349
