ИДЕТЕ В СТАРО ЖЕЛЕЗАРЕ!

                                                   Интервю на Ирина Кирилова

    Още от 17 ч. и 30 минути  в събота в Старо Железаре в Пирянков Арт – център започнаха да прииждат хора. Художникът  Венцислав Пирянков и съпругата му  Катажина станаха известни с изписаните дувари на селото.

   Събота – 30 юли 2016 година. Художникът е подредил картините си във вяко кътче на къщата и двора. Затова го уважиха около 200 човека от Старо Железаре, от селата на община Хисаря, от Пловдив и други градове на страната, от София, от европейски държави. Той откри изложбата, а гостите бяха поздравени от старожелезарец, който изсвири на локарина „Я, кажи ми, облаче ле бяло”. Хората идваха с цветя, подариха му дори няколко пъпеша, а той се отблагодари с почерпка от сладки, с вино от Старосел, със старожелезарски тутманик.

    В неделя – 31 юли сме при  Венцислав Пирянков. Приема ни учтиво, заедно с карсивата си съпруга.

• Какво е отношението на  местните хора към вашето изкуство?

• Старожелезарци бяха много добре настроени към нас, още повече, че рисуването по дуварите беше по тяхно желание и поръчка. Ние не сме ходили да рисуваме дувар, чийто собственик не желае. За тях самата идея в началото беше странна и чужда и имахме чувството на отчужденост. Но след няколко дни нещата тръгнаха съвсем нормално и сега в момента имаме толкова поръчки, че за десет години напред няма как да ги изпълним.

• Питам Катажина защо нарича това изкуство сюреалистичен абсурд.

• Това е сюреалистичен абсурд заради атмосферата на това село. Няма много такива села, които са построени по този начин. Всяка къща има свой голям дувар и цялото село изглежда като голям лабиринт като в книгите на Кафка или Бруно Шулц. Хората тук излизат навън, седят на пейките, движат се бавно като в сън.

• Да, движат се като на изложба. Колко самостоятелни изложби имате г-н Пирянков?

• Нито ги записвам, нито ги броя.

• А къде са виждали вашите картини?

• В България имах нещо като ретроспективна изложба в Министерството на културата, където получих орден за постижения в областта на живопистта и изобразителното изкуство. Като ученик, после като студент съм имал изложби в Стария град Пловдив, много изложби в Полша, във Варшава, в Берлин… Имаме частна галерия и по – два три пъти правим наши си, мои изложби.

• Частна галерия в Полша имате, а това в този двор на Старо Железаре не е ли една своеобразна галерия?

• Да, това е дъщерната фирма.

• И идват гости непрекъснато?

• Да, преди да дойдете,  имах гости и се оказа, че с момчето сме завършили Художествената гимназия. Сега преподава в Художествената гимназия и започвам да разработвам проекти за догодина, за  да дойдет ученици от Художествената гимназия на практика в Старо Железаре.

• На вас ви помагаха ученици от Познан, града, в който вие живеете.

• Точно така. Тази година бяха две момчета и шест момичета.

• Някой би помислил, че всичко в това село се прави с европейски пари.

•  Това не е така. Тази година ни подпомогна Полският културен институт и три билета за самолета бяха купени за нашите ученички. И аз съм ги чувал тези клюки, но това са мои ученици, от моето частно училище, доведох ги тук с мои собствени пари. Това е частна школа по рисуване, където подготвям ученици за изпити по рисуване във всички специалности.

• Индивидуално ли?

• Не. Не съм привърженик на индивидуалните часове по рисуване, защото трябва да има конкуренция, да има база за сравнение, да има хъс, да има спортен дух, а той се гради винаги, когато има група. Така действаме и в Старо Железаре. Имам си арт колектив, арт бригада, има си вътрешна конкуренция, което винаги  води до много по – добри ефекти.

• А как попаднахте в Полща?

• Това беше през 1991 година. Бях  студент по живопис в класа на Светлин Русев. Появи се обява за продължаване на обучението в чужбина – Полша, Китай, Тунис, Унгария и други. Имаше конкурс, в който се вземаха оценките от кандидат – студентските изпити и от първия семестър. Бях отличник и спечелих конкурса. От Министерството на културата ме уведомиха, че аз мога да замина за Полша.

• И там ли намерихте тази красива жена?

• Да, точно. Аз бях вече четвърти курс, а тя беше току – що приета. Едни приятели я бяха поканили на някакво парти в общежитието. Отварям вратата  и казвам:  „Не, ти няма да влизаш там, а идваш при мене.”

• Разбрах,  че синът ви е наследил  таланта на баща си и майка си.

• Надяваме се да се развие. На нас самите ни е много трудно да го оценим, защото няма дистанция, която позволява правилно да се оценят дадени таланти. През последната година доста се интерисува, рисува, живописва графичен дизайн – нали сега е много модерен.

•  Канят ли ви от селото да рисувате индивидуален портрет?

•  Да, има.Някои имат и идеи, част от които са интересни, други не ни допадат, но най – много се радваме, че това селско общество се оживи, което ни дава  чувство за една самореализация, удовлетвореност и е перфектно  като изживяване, като емоция.

В разговора се включва Катажина, когато съпругът и казва, че няма любим художник.

• Аз имам нещо любимо. То е свързано с този проект, с един скрит арт – артист Банкси. И той работи навън като нас.

• Цветен хпудожник ли сте г-н Пирянков?

• Да. В мойто лично изкуство,  да. Предпочитам златисти, червени цветове. Две са основните живописни направления, които вървят успоредно. От една страна- червено, златисто, от друга страна – ахроматични живописни разработки. Харесвам византийските комбинации, една от които е част от нашето ежедневие. Има пълно изсушаване на полетата и в момента са златни. Абсолютно благородно злато, свързано със синьото  на небето – просто невероятно!

• Мило ли ви е за Старо Железаре?

• Разбира се! Аз не съм роден и отгледан тук, но идвах в събота и неделя.  Нали корена на Пирянкови е от тук! Винаги, всяко лято сме минавали поне за кратко, а пет – шест години вече за дълго. Взехме да облагородяваме терена, да го реставрираме. Последните три – четири години решихме ваканциите да ги прекарваме тук. Имаме си база, имаме си двор, идват хора – така че всичко е перфектно.

• До края на август ще останете тук. Кое място предпочитате за почивка?

• Не мърдаме от тук. Старо Железаре е близко до Хисаря, до Старосел, до Красново, до Пловдив, ходим на кални бани в Баня…

• Ние сме горе – долу като Салвадор Дали. Всички идвали при него, а той не мърдал никъде – допълва Катажина.

• А така! Локални патриоти – завършва Венцислав Пирянков, който разнесе славата на Старо Железаре навсякъде по страната и чужбина.

                                                                                Тръгваме. Влизат нови гости.