Ако изгонят турците от НАТО, ще се окажем в балканско небрано лозе. Всички други се готвят, ние – не
Клаузевиц казал навремето, че войната е продължение на политиката с други средства. След зверствата от Втората световна война футболът се превръща в „продължението на войната с други средства“.
И ритането на топка е точно толкова политика, колкото и спорт – на местно, регионално, национално и международно ниво. Освен че винаги става дума за пари, винаги става дума и за национална гордост, интереси… абе, питайте французите колко обичат българите след смъртоносния гол на Емил Костадинов!
Ден след като Сърбия обяви, че разполага допълнителни полицейски и военни подразделения по границата си с България, за да бори миграционните потоци от наша страна, стана ясно, че славните с едно или друго български футболисти в сръбското първенство – Бандаловски и Божинов, скоропостижно напускат „Партизан“ (Белград).
Твърди се, че е по собствено желание, но изглежда символично. Да, наистина има един новоприсъединил се към сръбската лига – Илиян Йорданов, който ще подсили „Борац“ (Чачак). Но да оставим младото момче да си играе играта. И да се върнем на международното положение.
За нас, българите, не е тайна, че на Запад винаги са знаели по-добре, отколкото на Изток, какво става с нас, пък и около нас. С малки изключения реагират по-бързо и по-адекватно.
И ако на вас, уважаеми, подобна връзка не би направила впечатление, то за мен разполагането на допълнителна армия по границите с България и символичното „изгонване“ от Сърбия на двама ритнитопковци от отбор със символичния прякор „гробарите“, тясно асоцииран с въоръжените сили на страната, всеки българин може да си помисли, че „тук има нещо“.
Може да е малко, дребно и незначително. Може да е просто спекулация, но е симптоматично, когато и дребни неща ти правят впечатление. Това означава, че дълбоко в себе си подозираме, че нещо значимо се случва.
Коментарът не е предизвикан просто от дребнава параноя или в търсене на излишна сензация! С вродения си български песимизъм съм склонен веднага да си представя, че със случващото се в Турция и с незасегнатите от три десетилетия братски сръбско-руски отношения в Белград съвсем естествено знаят нещо, което в София не можем и да си представим, че е възможно.
Както е общоизвестно, не играем в същата дивизия от години. Факт е обаче, че ако ние си живеем в розов облак, около нас хората се готвят за възможните сценарии, които може да ги връхлетят от Изток.
Ако изгонят турците от НАТО и Ердоган скърши комата с новия си приятел Путин, ще се окажем в такова балканско „небрано лозе“, че освен да спретнем един национален спиритичен сеанс на Иван Асен ІІ – с участието на „царя Калояна“ и всичките ханове на Дуло, не си представям откъде ще дойде съветът за физическото оцеляване на нацията. Но да ви върна там, откъдето бяхме тръгнали.
Ако преди 130 години войската е марширувала за три дни пеша от турската към сръбската граница, може би събитията през последните дни и седмици вещаят, че е време гаубиците отново да се насочат отвъд Арда. Просто превантивно. Сърбите видимо се готвят да бъдем прегазени (от каквото идва) и пак да опре до тях. Или до Косово.
Защото с мързеливото си отношение към собственото си бъдеще като нация на лицето на планетата съвременните българи ще сме първите жертви на „обръщането на света“.
Със съществуващите рискове за ново пренаписване на картата на световните съюзи има една перспектива, която трябва да погледнем в очите – колкото и да продължи агонията на западните демокрации, родната република, която никога не стана пригодена да е нормална държава, е обречена да изчезне безвъзвратно. Ако не излезем от шраусовото си забвение за собствената си сигурност.
С „Уикилийкс“ на границата
Международното хакерско обединение „Уикилийкс“ се включи в новия световен цирк вчера с публикуването на близо 300 000 страници поверителни имейли на функционери на управляващата Партия на справедливостта и развитието на президента Реджеп Ердоган.
В тях с коментари и факти присъстват почти всички лидери на „турските“ партии в България – от Ахмед Доган, през Касим Дал, до Лютфи Местан. Да се чуди човек, защо ги интересуват?!
Благовест Бенишев http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5660001
