Независимо какви ще се последствията от референдума за излизането на Великобритания от Европейския съюз, една политическа кариера е сериозно заложена на карта – тази на министър-председателя Дейвид Камерън.
Роден на 9 октомври 1966 г. в Лондон, Дейвид Уилям Доналд Камерън е пряк потомък на крал Уилям ІV, предпоследния английски владетел от Хановерската династия и предшественик на кралица Виктория.
С подобно потекло няма съмнения по каква пътека е преминал ранният живот на младия Дейв. До 13-годишна възраст бъдещият премиер на Великобритания посещава основното училище „Хедърдаун“, където ранното си образование са получили вторият и третият син на кралица Елизабет ІІ, принц Андрю и принц Едуард.
Старателен в обучението си, Дейв завършва учебната програма две години по-рано от връстниците си и през 1979 г. е приет в елитната гимназия „Итън“. Създаденото през ХV век училище брои сред възпитаниците си неколцина бивши британски премиери, като херцога на Уелингтън, разбил Наполеон при Ватерло, милия на българските сърца Уилям Гладстон – най-дълго служилия министър-председател в историята на Острова, и Харолд Макмилан, последния в летописите на островитяните правителствен ръководител с мустаци.
Няма смисъл да споменаваме, че задниците на практически цялото британско кралско семейство, до най-далечните братовчеди, са трили банките на „Итън“. Мъжете само – училището е такова. В гимназиалния период на бъдещия премиер възниква и единственият му „криминален“ инцидент, когато е заловен да пуши марихуана. За наказание трябвало да препише 500 пъти латинска сентенция. Следва университетът в Оксфорд, откъдето през 1988 г. Камерън излиза с дипломи по философия, политология и икономика.
Няма информация да се е издържал с нощна работа като студент или някога след това да е изкарвал прехраната си с физически труд под каквато и да е форма след това. За сметка на това проявява силен интерес към политическа кариера и след завършване започва работа в изследователския център на Консервативната партия.
Брифингите, които изготвя Камерън за колегите си, са толкова изчерпателни, че през 1991 г. вече ги пише за тогавашния министър-председател Джон Мейджър. Любопитен факт е, че по същото време негов виден политически противник е говорителят на лейбъристите по социалните въпроси Тони Блеър.
След година гастрол на „Даунинг стрийт“ 10 младият Дейвид е назначен за специален съветник на министъра на финансите Норман Ламонт, където остава до 1993 г., когато е включен в екипа на вътрешния министър Майкъл Хауърд. Само 12 месеца по-късно Дейвид Камерън решава, че иска да сложи край на активната политика и да докаже, че истинският британски консерватор е и капиталист, а не говори само празни приказки.
И тъй като без връзки нищо не става в този свят, след като е препоръчан на директора на медийната компания „Карлтън“ от бъдещата си тъща Лейди Астор, Камерън е назначен на поста директор по корпоративните въпроси. Няколко години по-късно на 1 юни 1996 г. Дейвид сключва брак със Саманта Шефилд, приятелка на сестра му и дъщеря на лорд Реджиналд Шефилд.
През 1997 г. Камерън прави неуспешен опит да бъде избран за депутат. Едва през 2001 г. Дейвид Камерън успява да се пребори за място в парламента като представител на Уитни, графство Оксфорд.
Четири години по-късно спечелва лидерското място в Консервативната партия и през 2009 г. я извежда от Европейската народна партия – обединението на десните на Стария континент. На следващата година неговите консерватори успяват да сложат край на 12-годишното управление на лейбъристите и да повторят триумфа си отново през 2015 г.
Залог за втората победа обаче беше обещаният от Камерън референдум за излизане от ЕС – който актуално разцепи консерваторите, принуди едното крило да застане рамо до рамо с отколешните политически врагове вляво и много вероятно ще доведе до вътрешен преврат сред торите.
Във вихъра на „Прасегейт“
Политическият скандал „Прасегейт“ (Piggate) се разрази през септември 2015 г., когато таблоидът „Дейли Мейл“ публикува извадки от неофициална биография на Дейвид Камерън. Авторът, дългогодишен спонсор на Консервативната партия, лорд Майкъл Ашкрофт твърди, че по време на ритуал за посвещаване в тайно общество в университета в Оксфорд Камерън е сниман да вкарва половите си органи в отрязана прасешка глава, поставена в скута на негов състудент. Ашкрофт не успява да представи снимката с довода, че предполагаемият автор на кадъра е отказал да я предаде.
ЗА НЕГО
Като кухо великденско яйце
Той е като кухо великденско яйце. Камерън ще каже абсолютно всичко, ако мисли, че ще му помогне да бъде избран. Ако се публикува блицпроучване, според което 99% от британците са възторжени педофили, той ще започне да обикаля улиците с автобус без покрив, ограден от детски кукли. Той е нищо. Никой.
Британският сатирик Чарли Брукър, преди идването на власт на торите
А „членовете“ в камарата на лордовете?
„Дейли Мейл“ създадоха евтин заговор („Прасегейт“ около Дейвид Камерън) съвместно с лорд Ашкрофт, който по необясними причини нацията смята за правдоподобен. В съдебна зала историята, подадена от таблоид и писана от благородник, дарил 8 млн. лири на торите и обидил се, че не е назначен за министър на отбраната, ще е повод за присмех. Но не всички го вземат насериозно, с озъбената усмивка на лорд Ашкрофт отстрани. Ако обсъждаме вкарването на „членове“ някъде, да започнем с тези, които влизат в камарата на лордовете.
Иън Хислоп, издател, журналист и коментатор
Начело на комитет от адвокати
Той (Дейвид Камерън) иска да въведе във Великобритания закон за правата (б. р. – подобно на действащото в САЩ законодателство), който да бъде написан от комитет от адвокати. Опитвали ли сте се някога да изготвите проект, за каквото и да е, съвместно с комитет от адвокати?
Бившият премиер Тони Блеър при прощалната му реч през 2006 г.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5599940
