Парадоксално е, че най-големите радетели за съдебна реформа всъщност паднаха до нивото да защитават интересите на българския Остап Бендер – банкера беглец Цветан Василев
Дълги се оказаха дните и нощите за дежурните душмани на прокуратурата, които не можеха да намерят покой, че поради технически въпроси дългоочакваната проверка на държавното обвинение от четирима европейски прокурори се отлага с три-четири седмици.
Ако бяха принципни, ако действително се надяваха, че със „съдебната реформа” правосъдието у нас ще се подобри, че мутрите ще получават осъдителни присъди от по 30-40 години, а не максимум по 3-4, точно толкова, колкото вече са изтърпели под формата на „домашен арест”, а подобно на Румъния в затвора ще попаднат министри, депутати, магистрати и олигарси, то отдавна щяха да са признали, че системният проблем на родната съдебна система далеч не е работата на прокуратурата, а в решенията, които съдии или по-точно определена част от тях вземат, без за това да им се търси сметка.
Когато преди година съдия Даниела Борисова от Софийския градски съд върна на прокуратурата делото по обвинението за неплащането на колосалната сума от 63 млн. лв. данъци, малцина си дадоха сметка, че причината вероятно се крие в позициите, които подсъдимият Огнян Донев има в българския бизнес и медии.
И изобщо не е изненадващо, че защитничките на олигарха не крият прекрасните си отношения с очевидно пристрастния съдия по време на малкото до момента съдебни заседания по делото. Както и не беше изненадващо, че адвокатките на олигарха бяха на първа линия, когато шепа съдии от СГС и още по-малко от ВКС начело с председателя Лозан Панов решиха да правят политически акции в края на 2015 г. на стълбите пред Съдебната палата.
Но добре, че все пак се намериха съдии в апелативния съд, които решиха, че ход на делото срещу Донев следва да се даде, иначе и до днес то вероятно щеше да се лута между прокуратурата и „независимия”, но услужлив към определени олигарси Софийски градски съд. Решението на Борисова да върне делото срещу Донев, освен че забави процеса и бе на път да осигури предсрочното оправдаване на олигарха по давност, остана без последствия, а съдийката дори отказа да си направи отвод въпреки искането на прокуратурата.
За никого не би било изненадващо, когато скоро се окаже, че съдия Даниела Борисова признае за невинен Огнян Донев. И тогава, разбира се, прокуратурата ще е отново виновната. А медийната бухалка, която Донев щедро финансира, ще продължава да атакува манипулативно и тенденциозно дори не само главния прокурор, а и всеки обвинител, който би се явил заплаха за олигарсите.
Казусът с делото за 63 млн. лв. неплатени от Огнян Донев данъци почти сигурно ще се повтори и при наскоро стартиралото дело за ощетяване на държавата с още по-фрапиращата сума от над 87 млн. лв. от свързания с друг олигарх – Иво Прокопиев – инвестиционен посредник „Булброкърс”. По това дело на подсъдимата скамейка пред СГС скоро трябва да застане Радослав Рачев.
Тенденцията отделни съдии от СГС, особено след като ръководството на ключовия съд бе поето от самозабравилия се в последните месеци Калоян Топалов, да връщат на прокуратурата дела, най-вече тези, по които са засегнати интересите на олигарси, сериозно се засилва. Нагледен пример за това е решението на съдия Атанас Атанасов, с което бе върнато делото срещу депутатката от БСП Светла Бъчварова.
Нещо повече, пресслужбата на СГС изрично реши да уведоми медиите за решението на съдия Атанасов, с което той твърди, че липсват елементи в обвинението, тезата не е обоснова, а вината на обвиняемата не е доказана.
Делото, разбира се, представлява сериозен интерес. Не всеки ден прокуратурата обвинява действащ депутат, пък макар той сам да се е отказал от имунитета си. Всъщност истинският интересен в делото срещу Светла Бъчварова не е тя, а този, който на практика се е облагодетелствал от нейни действия в качеството й на председател на управителния съвет на Селскостопанската академия през 2009 г.
Става въпрос за бизнесмена Гриша Ганчев, чиято защитничка Татяна Дончева, но по друго негово дело пред Специализирания наказателен съд, гради политическия си проект основно на атаки срещу прокуратурата. Това не е първият пример, при който съдия от СГС взема решение, което пряко или косвено е в полза на Ганчев.
В началото на годината стана известно, че със знанието на председателя на СГС съдия Жаклин Комитова на практика „подари” на Ганчев бензиностанциите на „Петрол”. Това стана възможно, въпреки че Националната агенция за приходите бе наложила два запора. Последици за Комитова и за Топалов няма.
Последици няма да има и за съдия Атанас Атанасов, който косвено защитава интересите на Ганчев с решението си да върне делото срещу червената депутатка. Очевидно за Атанасов, който между другото е и председател на Съюза на съдиите в България, няма нищо нередно Гриша Ганчев да плаща по 1,80 лева рента за декар земеделска земя, собственост на Селскостопанската академия, при положение че през 2009 г. пазарната цена е била 70-80 лева.
Естествено, че тук агитаторите за дълбока „съдебна реформа” ще обяснят как съдиите се ръководят единствено от вътрешното си убеждение, законите и представените от прокурорите доказателства. Нищо че договорът между Селскостопанската академия и „Литекс Комерс” е довел до ощетяване на държавата със „скромните” над 1,3 млн. лева.
Ако се съди по отзвука в медиите бухалки на олигархията на поредната атака, сътворена очевидно със съвместните усилия между председателя на СГС и председателя на ССБ, то вината е на прокуратурата, че изобщо си е позволила да търси справедливост за нередности, от които очевидно се е облагодетелствал поредният олигарх.
Парадоксално е, че именно най-големите радетели за съдебна реформа всъщност паднаха до нивото да защитават интересите на българския Остап Бендер – банкера беглец Цветан Василев.
Съобщението на прокуратурата, че укриващият се в Белград фараон, отговорен за банкрута на КТБ, е обвинен за участие в организирана престъпна група, бе посрещнато със силни притеснения не само от преките му защитници, но и от недотам видимите защитници на интересите му. Никак не е случайно, че малко четен сайт, създаден от провалилия се бивш правосъден министър Христо Иванов, пръв пусна манипулацията, че Цветан Василев не може да бъде съден у нас по обвинението за участие в ОПГ, ако беглецът все пак бъде екстрадиран от сръбската столица и изправен пред правосъдието за фалита на КТБ.
Медиите бухалки, играещи ролята на защитен обръч на собствениците си – олигарсите Огнян Донев и Иво Прокопиев, – не за пръв път шумно се застъпиха в полза на Цветан Василев. Така се оказа, че агентите за „съдебна реформа” всъщност се оказаха повече агенти и защитници на източилия милиарди банкер беглец.
Основният страх на самия Василев и неговите видими и скрити адвокати е, че ако бъде върнат у нас, фараонът може и да бъде изправен да отговаря за действията си пред Специализирания наказателен съд, а не пред превърналия се в удобен за олигарсите Софийски градски съд. 99% е вероятността да познаете още отсега, че ако евентуално дело срещу Цветан Василев бъде разпределено на съдия Атанас Атанасов и Даниела Борисова от СГС, то задължително ще бъде върнато на прокуратурата.
Крайно време е да започне проверка, но не на прокуратурата, а на определени съдии и дела, по които обществото отдавна е произнесло присъдата си и тя е осъдителна.
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5592328
