Икономиката на Русия не е в упадък!

Автор: Няма коментари Сподели:

Президентът Владимир Путин изнася реч по време юбилейния Санктпетербургски икономически форум. 

Снимки: Агенция Форумнюз

Размерите на страната, нейните ресурси и военна мощ ще й позволят да остане глобален играч, който още дълги години ще влияе съществено върху западния свят

Последните материали на западните учени за Русия показват трайно вкоренило се мнение в аналитичните среди на Запад, че страната продължава да бъде в упадък. Но ако се проучат наличните данни, става ясно, че всъщност икономиката на Русия е нараснала в сравнение дори с някои западни конкуренти.

Ако се сравнят нейните показатели със световните или с показателите на водещите икономики на Запад, става ясно, че твърденията за продължаващия през XXI век упадък на посткомунистическа Русия, в най-добрия случай, са много спорни. Сравних за периода от 1999-а до 2015 година Русия със САЩ, с Великобритания, Франция, Германия и Италия (най-големите икономики на Запада, а четири от тях са водещите икономики на Западна Европа). 

Ползвах данни на Световната банка, на Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI) и Международната асоциация на производители на стомана. Информации от национални правителства ползвах, само когато липсваха данни от тези организации.

Сравненията показваха, че руската икономика се е засилила в сравнение със Запада, но е отслабнала в сравнение със света като цяло. Един от традиционните начини за измерване на държавите една спрямо друга е сравнението на техния брутен вътрешен продукт (БВП). По този критерий руската икономиса през 1999-2015 г. е догонвала всичките си конкуренти и света като цяло.

Пред 1999 година руският БВП представляваше по-малко от 5 процента от БВП на САЩ. През 2015 година обаче той вече е 36 на сто. За същия период делът на Русия в световния БВП се е увеличил с 23% – от 1,32% през 1999 година до 1,6% през 2015-а. За същия период делът на САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Италия в световния БВП е намалял съответно с 10%, 11%, 19%, 20% и 32 процента. Добре е известно, че от 2014 година има спад в икономиката на Русия. 

По данни на Световната банка тази година той ще представлява един процент, след което растежът ще се възобнови. Но прогнозираният спад няма да унищожи онези съвкупни постижения, които руската икономика постигна сред 1999 година в съпоставка със САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Италия, а също в сравнение със света като цяло.

Другото сравнение за мощта на една държава са показателите на енергопотреблението. Данните на страните за периода 1999-2012 г. и на Световната банка за 1999-2014 г. показват, че и тук Русия е постигнала повече в сравнение с всички държави съпернички. Ако през 1999-а обемът на енергопотреблението в Русия бе 26,21% от американския, то през 2012 година той се увеличи до 33,16%. В сравнение пък с други държави този растеж е още по-висок.

Що се отнася до сравнението на този показател в рамките на световното енергопотребление, моите сметки показват, че делът на Русия през 2014 година бе с 10 процента по-малък в сравнение с 1999 година. Показателите на геометричния индикатор на националната мощ, разработен от Кели Кадера и Джерълд Сорокин, показват, че мощта на руската икономика се е засилила в сравнение с нейните конкуренти. 

Този индикатор измерва националната мощ като средно геометрична величина на следните коефициенти: TPR – съотношението на население; UPR – съотношението на градското население; ISR – съотношението на производството на стомана от страната; ECR – съотношението на енергопотреблението от първични източници; MER – съотношението на военните разходи; MPR – съотношението на числеността на въоръжените сили.

Геометричният индикатор на националната мощ показва, че мощта на Русия през 1999-2014 г. е нараснала с 6,53%, докато мощта на САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Италия за същото време е намаляла съответно с 13%, 14%, 24,42%, 24,23%, 29,92% и 27,29 процента.

Друг метод за измерване на съвкупната национална мощ предложи Чин Лун Чан от Университета Фо-Гуана. Той е използван от китайски учени. При тази формула се взима съотношението на различни показатели – населението, територията, икономическите и военни показатели, БВП на отделната държава и на света като цяло. 

Тази формула показва, че мощта на Русия през 1999-2015 година е нараснала с 28%, докато мощта на САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Италия за същото време е намаляла съответно с 6%, 15%, 29%, 29% и 41 процента. 

Нещо повече, ако променим формулата на Чин Лун Чан, махайки пропорционалния дял на сухоземната територия и военната мощ, а вместо тях добавим показателя за иновационна мощ, който се измерва с броя на патентните заявки на гражданите, ще излезе, че засилването на Русия е по-бързо от САЩ, а другите й конкуренти са отслабвали.

И така, съвкупността на тези изчисления убедително показват, че през XXI век Русия или е станала по-силна, или е съхранила позициите в сравнение с петте си основни конкуренти и света като цяло. Добре известно е, че през 2014 година в руската икономика бе спрян растежът и започна спад. Според оценките на Световната банка руският БВП намаля през 2015 година с 3,7%, а през 2016 г. ще се свие с 1,9 процента, след което отново ще започне растеж. Но загубите от тези три години няма да унищожат съвкупния прираст на руската национална мощ, постигната след 1999 година.

В перспектива Русия е изправена пред редица дългосрочни проблеми, по-специално стария и неефективен икономически модел, ниското качество на държавното управление, всепроникващата корупция, демографската неустойчивост, нестабилността в съседните държави и заплахата от сепаратизъм в самата Русия. 

Засега не знаем дали тези проблеми ще придобият толкова остър характер, че да притъпят описаните по-горе постижения на Путинова Русия. Но в едно може да бъдем сигурни: размерите на Русия, нейните ресурси и военна мощ ще й позволят да остане глобален играч, който още дълги години ще влияе съществено върху Западния свят и световния ред като цяло. И отношението към нея ще трябва да съответства на тази реалност.

*Авторът е част от центъра „Белфър” на Харвардския университет (преводът е на агенция БГНЕС).

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5589715

Симон Сараджан* Financial Times

Предишна статия

А проверка на съда – кога?

Следваща статия

Пътната полиция в град Пирдоп!

Други интересни