„Всичко читаво в България работи за частния сектор, в държавния са само кратуните. Но те почват да пречат на нормалните хора. Затова се налага частният бизнес да помогне“.
Помните ли тия думи?
Звучат, сякаш са казани от някой активист на КРИБ. Но не са. Произнася ги Бойко Борисов през 2001 г. Тогава той излиза от частната си охранителна фирма и влиза в апарата на кратуните. В течение на следващите 15 години той продължава да смята за наложително да оказва помощ на нормалните хора – като главен секретар на МВР да ги спасява от бандитите, като кмет да им оправи в столицата бакиите, като премиер два мандата да им строи магистрали, спортни зали и тъй нататък. Това добре. Лошото е, че на нормалните хора, докато Борисов им помага, все се намира да им пречи някой – или предишни управляващи, или пишман реформатори, а ето напоследък и главанаците.
„Тия главанаци, които провалят туризма с милионите туристи, които съм върнал лично и милиардите приходи!“, ядосва се Борисов тия дни. Той има предвид Митьо Очите и други – тия, които си решават въпросите с брадви и се гърмят насред курорта Слънчев бряг. И започва „тотална репресия“ срещу тях. Докато праща на морето полицаи и данъчни, Митьо Очите бере душа с 5 куршума в реанимация. А на другите „престрелката ще им излезе солена“, заканва се министър-председателят.
И това добре. Но ето, че Митьо навръх Видовден (15 юни) се съживява. Връща се от оня свят! И неговите главанаци, които по-рано се редят на опашка, за да му даряват от кръвта си, тържествуват – гърмят шампанско и варят курбан за здраве. Според слухове, които могат да се смятат за достоверни, в нощта след възкресението му в една крайбрежна дискотека 50 пъти пуснали в негова чест любимото му фолкпарче…Докато го поливали, най-малко трима се просълзили. Ще рече човек, че Борисов не е прав като кръщава с грубо име тия нежни души. Ама не. Обяснението за разнежването на мутрите към ранения им бос им е друго, в него няма романтика.
Митьо е желан работодател. И то от тия, които плащат, а те са твърде голяма рядкост в България.
Димитър Желязков наема силни мъже да го пазят срещу 2000 лв. заплата, да строят апартхотелите му на поморийския брят, да му копаят и берат лозята, да стопанисват язовирите, на които е арендатор, да отглеждат биодомати в оранжериите му, да продават марихуана, да произвеждат амфетамини в „Манастирски ливади“, да ги пласират, да съпровождат нелегални бежанци, да возят летовници по морето с таксита и да им сбъдват всички мечти – за алкохолни турове, за момичета…
Не е за вярване, но криминалният бизнес у нас осигурява близо половината от всички работни места. Икономически наблюдатели заявяват това нееднократно и още никой не ги е опровергал.
Търговията с наркотици, рекетът, незаконният внос-износ, трафикът на хора за сексуална и трудова експлоатация, имотните и телефонните измами, кражбите на ДДС – с тия трудови дейности стотици хиляди (ако не и милиони) българи поминуват добре и си издържат семействата.
Искате доказателства?
Вижте отчетите на Националния статистически институт. Откакто през 2014 г. включиха проституцията, контрабандата и дрогата в изчисляването на брутния вътрешен продукт, стойността му се увеличи със 192 млн. лв. годишно!
И друго. Погледнете снимките на осмината младежи, които МВР обяви за издирване след сражението между мафиотските групи на Божо Кравата и Митьо Очите. Тези „криминални лица“, както полицейските говорители ги наричат, са и лицата на туристическия бизнес в Бургас, Несебър и Съни бийч. Ако беше жив криминологът Чезаре Ломброзо, авторът на теорията за вроденото зло, сигурно щеше да илюстрира с тях своя учебник – за да се види, че престъпникът е човек с атавистични черти – ниско чело, сплескан нос, широки челюсти…Така да е. Обаче това са все хотелиери, управители на култови ресторанти и барове, туроператори, превозвачи, собственици на перални. Друг въпрос е какво превозват те покрай почиващите през лятото, какво им сервират за развеселяване и какво перат освен чаршафите им…
(Бел.ред.: Извини ни, читателю. Знаем, че не е възпитано да се коментира външния вид на гражданите. Изкушихме се да го направим по примера на нашия министър-председател, който в първия си мандат подчертаваше, че има в своето правителство министри с очилца…)
Навремето като главен секретар г-н Борисов препоръчваше бащински: „Ако видите в ресторант бизнесмен с 20 приятели, излизайте си и това е“. То беше след едно от прословутите 139 неразкрити поръчкови убийства, от които се възмущаваше завчера вътрешната министърка. Тогава двама с черни раса, маскирани като свещеници, влязоха в кафенето „Арт Декор“ необезпокоявано и откриха огън по Митко Малкия и гардовете му. Случайните клиенти оцеляха под куршумите, обаче щяха да умрат от ужас. Също като тия в ресторанта „Фор ю“, където преди осем дни падна ранен Митьо Очите, а един от телохранителите му беше убит.
Факт е, че от времето на попското убийство времената доста се промениха. Нормалните хора забравиха предупреждението на Борисов. Като видят костюмар с брониран джип и охрана, сега те нито бягат, нито набират телефон 112, откъдето няма да дойдат навреме и без това. Че защо да ги е страх? Човекът с приятелите може да е гангстер, да, но ченгетата го гледат и си траят – големец е значи, кой го знае, а може да е олигарх или партиен шеф, или министър-председател. (Кой не е срещал кортежа по пътя за Банкя, кой не е слушал за зелената му вълна?…) Или пък може тоя със сюрията пазачи да е вицепремиер, получил заплаха. Над 500 души са от държавната власт, които си направиха закон за НСО така, че щом някой ги напсува по телефона (а може и без това), получават моментално мерцедеси и военна охрана – 12 кадрови офицери начело с бригадни генерали и генерал-лейтенанти, под егидата на самия главнокомандващ. Затова и полицаите като видят някой пазен като колумбийски бос в нарковойна, си обръщат главата на другата страна – че не знаят, горките, на кого ще попаднат.
Главният прокурор лично отиде при тях, да ги провери защо правят така. Самосезирал се е, може би от интервю на Атанас Атанасов, депутат от управляващата коалиция и доскоро шеф на вътрешната комисия, който заяви направо, че шефове на МВР държат чадър на наркоразпространението у нас, а подчинените им пазят само задните части на олигархията, която им плаща. Като журналисти знаем, че Атанасов невинаги казва чистата истина, но който може, нека другояче обясни защо дилърите у нас предлагат навсякъде наркотици, та и до училищата дори, където иначе е забранено в будките да се продава солен чипс.
Какво ли ще каже след проверката в бургаско главният обвинител? Каквото и да каже, то е ясно: в страната на кратуните и главанаците практически всеки криминален авторитет може да получи на разположение я бизнес за милиони, я държавен кабинет. Процедурата е опростена, с определени финансови параметри, само дето в хода й понякога стават инциденти. Като този с последното кръвопролитие в Слънчев бряг. Той е битов, казва главният секретар на Бъчварова. Битов е, да. Защото такъв е битът в България.
Родината ни се нуждае от юридически катарзис и сега го изживява, каза виден магистрат през онова паметно лято, когато арестуваха Митьо Очите за участие наркотрафик. Катарзисът се отложи обаче, защото Митьо си намери добър адвокат – Илиян Василев – същият, за когото Борисов веднъж разказа виц по телевизията: как Бен Ладен искал да се предаде пред президента на САЩ, но при условие, че Василев го защитава и го съди не друг съд, а Софийски градски съд в България… Помните ли какво му отговори Василев тогава? Че ако българското МВР събира доказателствата, на Бен Ладен не му трябва адвокат… Тъй или инак, той пое защитата на Митьо Очите и го посъветва да се признае за наркобос, при което той получи само около 6 години затвор. Излежа ги не в строг тъмничен режим, а край едно барбекю в общежитие за леко провинили се, както и по плажовете и дискотеките, където го пущаха в затворнически отпуск за примерно поведение. Разправят, че докато си ближел там сладоледа, той уреждал строежите на хотелите си по морето и размишлявал върху особеностите на лишаването от свобода, а фолкпевиците му пеели до сутринта…
Как да не й се прииска на младежта в такава държава да постъпи на работа в мафията?
http://www.trud.bg
