“Съдия Бельова… е почтена и с висока нравственост. Неприсъщи са й действия, които биха могли да компрометират честното име на магистрата… Независима и безпристрастна, с вродено чувство за справедливост… В публикациите в печатните и електронните медии липсва информация, която да поставя под съмнение притежаваните от Катя Николова Бельова нравствени качества…”
Из становище на Комисията по професионална етика и превенция на корупцията към ВСС, актуално към днешна дата
В началото на годината публикувах в “Капитал” статията “Да избомбиш съда“, в която изложих конкретни факти, поставящи под съмнение случайното разпределение на делата в Окръжен съд – Благоевград, както и независимостта и нравствените качества на неговия председател Катя Бельова. В същата статия бе поставен и важният въпрос защо съдия Бельова е поверила разпределението на делата в подопечния й съд на съдия Петър Узунов, чийто брат (Димитър Узунов) е член на ВСС, управляващ централизираната система за разпределение на делата в българските съдилища. Статията е била прочетена онлайн 16 000 пъти.
На 20 януари 2016 г. в същата медиа бе публикуван материал със заглавие “Как да вземеш ипотечен кредит, без да върнеш парите“, в който се излагат факти, че съдия Бельова е разпределяла едно и също голямо дело за несъстоятелност осем пъти, докато най-накрая то се падне на нея, след което е разгледала и решила същото в немислимия за българското правораздаване срок от 10 работни дни. Статията е прочетена онлайн близо 30 000 пъти. Същата статия информира, че потърпевшият от тази светкавично обявена несъстоятелност кредитор (Обединена българска банка) е сезирал ВСС със сигнал срещу странните практики на съдия Бельова.
Горните публикации във в. “Капитал” съвпаднаха по време с два скандални “пърформънса” с участието на членове на ВСС – SMS скандала (в който бяха замесени премиерът и Димитър Узунов), както и с определяния като вътрешен преврат избор на Димитър Узунов за представляващ ВСС. Тези два скандала за пореден път поставиха ВСС в светлината на общественото внимание и вероятно обясняват факта, че през януари съдия Бельова не успя да събере нужния й брой гласове, за да стане председател на Окръжен съд – Благоевград. Срещу кандидатурата й се осмелиха да гласуват двама от членовете на ВСС (Калин Калпакчиев и Соня Найденова), а други седем се въздържаха.
Империята отвръща на удара
 |
| Авторът Стефан Стефанов е практикуващ адвокат и доскорошен дългогодишен преподавател по право в СУ “Св. Климент Охридски”
Фотограф: Капитал |
Злото обаче никога не спи. То само прегрупира силите си, набира нови съюзници и подготвя почвата отново да покаже уродливата си физиономия. Съвсем скоро (на 7 юни) предстои да видим новото му превъплъщение – за тогава ВСС е насрочил нова процедура по избор на председател на Окръжен съд – Благоевград, в която отново единствен и предизвестено успешен кандидат е съдия Бельова.
Почвата за успешния избор на съдия Бельова е услужливо подготвена от самия ВСС. На проведеното на 9 май свое заседание Комисията по професионална етика и превенция на корупцията към ВСС е приела, че няма основание да променя становището си от ноември 2015 г., че съдия Бельова притежава нужните професионални и нравствени качества за административен ръководител на Окръжен съд – Благоевград, според което “В публикациите в печатните и електронните медии липсва информация, която да поставя под съмнение притежаваните от Катя Николова Бельова нравствени качества”.
Според Комисията по професионална етика и превенция на корупцията деловодната система на ВСС и на неговия Инспекторат не съдържат данни, поставящи под съмнение нравствените качества на съдия Бельова. Несъгласна с тази “убедителна” констатация е единствено членът на ВСС Галина Карагьозова, която е обърнала внимание на колегите си на два очевадни факта – че в деловодната система на Инспектората на ВСС е налице сигнал от ОББ срещу съдия Бельова и че верността на изнесените в него твърдения не е била проверена по същество.
Датата на протокола на заседанието на Комисията по професионална етика и превенция на корупцията (9 май) е трогателно символична – тя предизвестява победата на “доброто” (триумвирата съдия Бельова – съдия Петър Узунов – представляващият ВСС Димитър Узунов) над “злите” журналистическо-адвокатски сили, дръзнали да осветлят подмолните механизми, чрез които Империята управлява владенията си в Окръжен съд – Благоевград.
ВСС в огледалния свят
Становището на Комисията по професионална етика и превенция на корупцията към ВСС относно нравствените качества на съдия Бельова е достойно за глава от “Алиса в Огледалния свят”. Неговото дешифриране изисква своеобразно огледално виждане. Без подобен инструментариум непредубеденият читател е обречен на силен световъртеж, увенчан с кататоничен припадък.
На първо място, членовете на Комисията по професионална етика и превенция на корупцията са постигнали завидни висоти в овладяването на Времето. Така например на 17 май 2016 г. на сайта на ВСС е качено хвалебствено становище на посочената комисия относно нравствените качества на съдия Бельова. То обаче е изготвено 6 месеца по-рано – на 16 ноември 2015 г. Както посочих, според становището нито деловодната система на ВСС, нито българското медийно пространство съдържат каквито и да било данни, поставящи под съмнение личността на съдия Бельова. Очевидно за Комисията по професионална етика и превенция на корупцията между 16 ноември 2015 г. и 17 май 2016 г. ходът на времето е спрял, а подаденият от ОББ сигнал до ВСС и двете публикации във в. “Капитал” от януари са елемент от някаква паралелна реалност, за която членовете на ВСС нямат сетива. (“Не мога да се върна във вчера, защото тогава бях друг човек!”, казва Алиса. Ала императивът на Времето не важи за ВСС.)
Не по-малко странен е фактът, че близо 50 000 души са прочели двете статии във в. “Капитал” (това са само прочитанията онлайн), но те някак са убягнали от вниманието на ВСС, към който косвено са адресирани.
Очевидно е също, че ВСС не желае да извърши реална проверка на фактите, изнесени в сигнала на ОББ и в двете публикации във в. “Капитал”, и чрез странното темпорално изметване на взора си показва желанието си да изтласка тази част от действителността и да пребивава в защитеното пространство на собствената си (уви, безкрайно вредна за обществото) преднамерена слепота.
Невидимата аудитория
Въпреки изслушването й в проведената през януари предходна изборна процедура съдия Бельова не е дала пред ВСС логично и отговарящо на действителността обяснение какво е наложило осемкратното (!) разпределение и светкавичното решаване на сложно и засягащо крупни финансови интереси дело за несъстоятелност. “Обяснението” на съдия Бельова е бутафорно и би могло да задоволи единствено слабоумен или преднамерено разсеян слушател.
Според това “обяснение” съдия Бельова била извършвала “демонстрация” на софтуерни дефекти в системата за случайно разпределение на делата “за нуждите на Проект за гражданско наблюдение от Център на НПО – Разград”, на която присъствали “НПО, граждани и журналисти”. Провеждането на подобна “демонстрация” обаче не е обявено нито на сайта на Окръжен съд – Благоевград (с чиито качества и информативност съдия Бельова парадира в концепцията за избора й), нито по какъвто и да било друг начин. За същата не е поканен дори представител на разработчика на системата за разпределение на делата, чието присъствие на подобна “демонстрация” е повече от логично. Организираното от съдия Бельова обществено полезно събитие не е отразено от нито един журналист, макар според нея на същото да са присъствали журналисти. То не фигурира и в нито един доклад по Проекта за гражданско наблюдение от Център НПО – Разград. Нещо повече – в свое официално становище до ВСС Център НПО – Разград заявява, че не му е известно по управлявания от него проект да е провеждано твърдяното от съдия Бельова събитие.
По всичко изглежда, че твърдяната от съдия Бельова “демонстрация” е била извършена пред невидима аудитория, от чието присъствие в реалността не е останала никаква следа.
Красноречив е също така фактът, че според записите в системата за разпределение първите две разпределения на делото са извършени около 16 ч., а останалите шест – близо час по-късно. Излиза, че “демонстрацията” е продължила поне един час, но е ясно какво е демонстрирано през него, тъй като в системата няма записи за каквато и да било активност в продължение на над 50 минути. (Можем да предположим, че през това време съдия Бельова активно е общувала с “присъстващите” НПО, граждани и журналисти.)
Разбира се, ключов въпрос без отговор е и как съдия Бельова е решила, че проведената от нея “демонстрация” е приключила след седмото разпределение на делото за несъстоятелност и че неговото осмо поред разпределение (на самата нея) вече е “истинското”. И пред кого е обявила, че “демонстрацията” е приключила и се пристъпва към реално разпределение на делото?
В крайна сметка провеждането на твърдяната от съдия Бельова “демонстрация” е “потвърдено” пред Инспектората на ВСС единствено от нейни близки съратници (назначените от самата нея заместник-председатели в поверения й съд) и от нито един адресат на “демонстрацията” – гражданин, журналист или НПО. За инспекторите към ВСС обаче това е напълно достатъчно. По този начин за ВСС и неговия Инспекторат “честната магистратска” на приближените на Бельова се оказва с повече тежест от здравия разум и от стандартите на едно независимо разследване по сигнал, подаден от голяма българска банка.
Но преднамереното “огледално виждане” на ВСС не спира дотук. През февруари 2016 г., очевидно възмутена от крещящите пробойни в обяснението на Катя Бельова пред ВСС, съдия Екатерина Николова от Районен съд – Благоевград, сезира ВСС и лично представляващия го Димитър Узунов със сигнал, в който на седем страници систематично и обосновано чрез факти развенчава достойното за гузен първокласник “оправдание” на съдия Бельова и абсурдната теза за проведена “демонстрация” пред журналисти, граждани и НПО. Въпреки поставения от деловодството на ВСС входящ номер на този сигнал същият вероятно е постъпил в някаква “огледална” деловодна система и отново не е достигнал до адресатите си, според които във ВСС няма информация, поставяща под съмнение нравствените качества на съдия Бельова. Омертата на “честната магистратска” отново разбива на пух и прах привидната монолитност на действителността – на фактите и аргументите.
Къде е заровено кучето
За да се разбере действителната динамика в отношенията ВСС – Окръжен съд – Благоевград, и фанатично упоритата и отричаща действителността подкрепа за кандидатурата на съдия Бельова от част от членовете на ВСС, са нужни още няколко парченца от пъзела. Всички те носят фамилията “Узунов/а”. ВСС се представлява от Димитър Узунов – избран за представляващ в резултат на вътрешен преврат през този януари. Братът на Димитър Узунов (Петър Узунов) е ключов съдия в Окръжен съд – Благоевград, комуто председателката Катя Бельова е поверила “случайното” разпределение на гражданските и търговските дела. Третият елемент от пъзела е съпругата на Петър Узунов – също търговски съдия в Окръжен съд – Благоевград.
Странно е, че съдия Бельова не вижда никакви рискове в това делата в поверения й съд да се разпределят от Петър Узунов, чийто брат има достъп до централизирания сървър на ВСС за разпределение на делата и чиято съпруга работи в същото отделение на съда.
Очевидно е също така, че дори за моралните стандарти на ВСС би било прекалено Димитър Узунов да промотира собствения си брат за председател на Окръжен съд – Благоевград.
Не е далеч от мисълта, че съдия Бельова се явява необходимият посредник, чрез който Димитър Узунов завършва контрола си над Окръжен съд – Благоевград – в този съд Димитър Узунов разполага с председател, със съдия, разпределящ делата с най-висок материален интерес, и с поне трима ключови търговски съдии, двама от които са негови роднини.
Тази конфигурация на силите очевидно е достатъчно атрактивна, за да обясни пълната слепота и глухота на ВСС и на неговия Инспекторат относно крещящия факт, че съдия Бельова не само грубо е нарушила принципа на случайно разпределение на делата (обслужвайки частни интереси на длъжника по делото за несъстоятелност), но и на проведената през януари предходна изборна процедура не се е посвенила да изнесе пред ВСС очевидни неистин
Бай Ганьо – съдия
Не по-малко противоречива е фигурата на съдия Петър Узунов, осигуряващ топлата връзка в тандема Димитър Узунов – съдия Бельова. Един пример – съдия Узунов провежда незаконни събрания на кредитори по дела за несъстоятелност, които впоследствие се отменят от негови колеги – съдии от съседния кабинет (т.д. №62/2015 г.).
Така например според съдия Узунов, ако като съдружник в ООД отправите искане до другия съдружник (и управител) да свика общо събрание, на което да го изключите, защото той източва компанията, в която сте инвестирали, е достатъчно управителят да свика общото събрание с “малка” промяна в дневния ред. Познайте каква – като включи като първа точка в дневния ред вашето изключване като съдружник. С това според съдия Узунов правото ви да изключите нарушителя е окончателно парирано, защото той ви е изпреварил! Крайният резултат от подобна псевдоправна логика е, че съдружник, който е едновременно и управител в ООД, никога не може да бъде изключен, каквито и нарушения да е извършил – защото при всяка инициатива за изключването му той ще се защити, като първо изключи вас. (Определение/16.05.2016 г. по т.д. №31/2016 г. на съдия Петър Узунов.)
Тезата на съдия Узунов е толкова “елегантна”, че на човек с по-слаби задръжни процеси веднага би му хрумнало, че току-що му е подсказан най-перфидният способ за кражба на фирма – достатъчно е да станете съдружник и управител и можете да правите каквото си поискате – през главата на чл. 126 от Търговския закон, който гарантира на останалите съдружници правото да ви изключат, ако източвате компанията. Ала не, в огледалния свят на Байганьовото право Бай ти Ганя пак му е намерил цаката.
Финални картини от огледалния свят
В обитавания от членовете на ВСС огледален свят съдия Бельова е “независима и безпристрастна, с вродено чувство за справедливост”. (Виж галещия слуха цитат в началото на статията). ВСС е високо морален кадрови орган, гарантиращ независимостта на съда и безмилостно преследващ корупцията. В българските съдилища гордо се възправя златна статуя на Темида, отдаваща “всекиму неговото право” (по древния римски юрист Улпиан). А тези, които си позволяват да критикуват ВСС, са платени агенти на злите сили, саботиращи историческата му мисия по изграждането на независимо и безпристрастно правосъдие.
В нашия, реалния свят ВСС нагло отказва да разследва очевидни данни за корупция и за фрапантно погазване на принципа на случайно разпределение на делата. Нещо повече – ВСС държи да избере за председател на голям окръжен съд именно съдия, който е бил до такава степен “независим”, че да разпредели голямо дело за несъстоятелност на себе си, игнорирайки седем предходни разпределения. Вместо да разследва сигнал за корупция, подаден от голяма българска банка, Инспекторатът на ВСС се доверява на “честната дума” на заместничките на разследвания съдия, демонстрирайки преднамерена слепота за фактите. Делата в Окръжен съд – Благоевград, се разпределят от брата на представляващия ВСС (включително към съпругата на разпределящия). Председателят на съда няма скрупули да оправдава грубите си закононарушения и зависимости с приказки от “хиляда и една нощ”, на които услужливите слушатели от ВСС се правят, че вярват. А вместо хилядолетната Темида в българските съдилища има статуи на Бай Ганьо с бакалски кантар, отмерващ “правото” с тежестта на миризливите си дисаги.
http://www.capital.bg
