Имаше по едно време петима употребяващи наркотици в парламента. Един се обърна към мен за консултация, индиректно. Знам със сигурност сега за двама действащи депутати. Може и някои от Министерския съвет да употребяват, казва създателят на първата наркокомуна в България.
– Г-н Турлаков, ако ние с вас сега, както си говорим тук, решим да си купим някакъв наркотик, дали ще стане?
– Ако имаме правилните телефони, наркотикът ще ни бъде доставен до половин час. Дилърите действат като доставчиците на пици по домовете. Няма никакъв проблем.
– Стана дума за това, след като беше разкрит наркобудоарът в дискотеката на фолк певеца Константин. Но всяко чудо за три дни.
– Употребата на наркотици у нас е социален, а не само здравен и криминален проблем. Невероятно е, че за властта не е приоритетен. В международните статистики сме на първите места по употреба на трева и амфетамини. Докладът на Държавния департамент на САЩ сочи 300 000 употребяващи в България.
Ако добавим семействата им, излиза, че около 1 милион души страдат от това. Нашите институции ще ви кажат по-малко число, но то е за потърсилите помощ от тях. Аз преди 15 години създадох първата у нас терапевтична общност за наркозависими – т.нар. наркокомуна. Обикаляме училища с младежи, които вече са се излекували.
Аз самият съм минал по този път. Разговаряме с учениците и се оказва, че 60% са експериментирали с трева, а 30% – с амфетамини. Почти всички познават хора, които продават или употребяват наркотици.
– Родителите обвиняват учителите за това.
– И обратното. А държавата си прави пас. В Закона за образованието пише, че учител може да подаде сигнал, ако види, че ученик се държи неадекватно. Само това. Ние подехме инициатива за промяна на Закона за наркотичните вещества и прекурсорите – да се дадат на директорите на училищата правомощия за въвеждане на задължителен тест за психоактивни вещества -1-2 пъти годишно.
Това не е наказателна мярка, а спасителна – ранно откриване на зависимост със запазване на анонимност. Има тестове, които за 1-2 минути дават резултат. Като баща на трима синове знам, че няма родител, който не иска да го знае. Впрочем, тестове трябва да се правят задължително и на всеки кандидат-депутат и после на избраните вече в Народното събрание.
Можеха да го впишат в сегашните поправки в Изборния кодекс. Той би трябвало да вменява задължения на всички участници в изборите, не само на избирателите.
– Наркотестове за политици?
– Ами да! Те са най-важните хора в държавата. Трябва да гарантират не само добрите си предизборни намерения, но и психическото си здраве. Аз 20 години работя с наркозависими и знам, че има политици, които употребяват. Това е обяснима част от лайфстайла на господа, изстреляни неочаквано и за тях самите на върха на властта.
Те са с ниска самооценка, а с високо его, наркотикът им помага илюзорно да извисят ръст до поста, който заемат. Имаше по едно време петима такива в парламента. Един се обърна към мен за консултация, индиректно. Знам със сигурност сега за двама действащи депутати. Ако ги питате, ще кажат „няма проблем“. Но има – и за тях, и за нас, защото те ни управляват. Може и някои от Министерския съвет да употребяват. Трябва наркотест и за тях. И психотест също така.
– Шофьорите ги тестват, а управляващите държавата не – така ли излиза?
– Излиза, че кандидатдепутатският имунитет включва и свободна употреба на наркотици. Живеем в колумбийска демокрация – малцина много богати, многобройни бедни, сериали, дрога, песни, танци…
– В ромските махали май най-масово употребяват?
– Това е мит. Има статистика за мъжете и жените: 3:1 вземат хероин, 1:1 – синтетични наркотици, употребата на които е нараснала 3 пъти. За роми и българи няма статистика. Наркозависимите са с различен профил – интелигентни, неграмотни, социално слаби, заможни. Не мислете, че във „Факултета“ употребяват повече, отколкото в Студентския град – там за 10-20 лв. можеш да се сдобиеш с грам наркотик – за трима.
Във всички дискотеки. Не се разбра защо ГДБОП влезе само в една – дали за да се преместят група клиенти в друго заведение, или за неплатени сметки, или защото арестуваните полицаи, които бяха накарали един студент да продава дрога за тях, са посочили „Плаза“.
Наркотикът е навсякъде и младите все повече го употребяват – лесно се минава от света на чалгата в илюзорния свят. Много употребяващи има например в Ямбол, Стара и Нова Загора, където се произвежда пико.
– Моля?
– Така е. Една майка, която работи в общината на един от тия градове, чийто син е на терапия, ми каза: той се обаждаше на дилърите, те идваха у нас и аз виждах, че са от охраната на кмета. Знам и за кметове употребяващи.
– А полицията знае ли? Чужди медии съобщават, че с наши амфетамини се друсат чак в „Ислямска държава“.
– Наркотрафик без участието на службите не става. Нелегалните производители на амфетамини се снабдяват с основната им съставка „псевдоефедрин“ от фармацевтична кампания и производството се таблетира там.
Колко са у нас фармацевтичните компании? В службите всичко се знае. Износът на амфетамини, произведени в града на фармацията Дупница, беше през 70-80-те години държавна политика. В по-ново време царят на каптагона беше Фатик, бог да го прости. Играчите се сменят, играта продължава.
– Но нали ДЕА (американската агенция за борба с наркотиците – б.р.) е вече в България?
– Като откриха офис на ДЕА у нас, бях обнадежден, че ще има промяна. Но след това стана скандалът в Колумбия – оргията, платена от наркобосове там, шефката на ДЕА подаде оставка и се видя, че има корупция и в тази организация. Камо ли у нас. Докладът на митниците за 2015 г. сочи, че е заловен грам и половина (!) амфетамин.
В доклада на Държавния департамент на САЩ за България пишеше: „Исторически ниски са количествата заловени наркотици“. Премиерът Борисов каза, че докладът бил похвален – може би сме чели различни доклади.
Но и сами виждаме колко леснодостъпен е наркотикът у нас и как става все по-желан, защото с него всичко става бързо и лесно, а в българската реалност – трудно и бавно.
– Хванаха талантливата Жана Бергендорф да шофира дрогирана. Тя каза, че ще се лекува в европейска наркокомуна.
– Да дойде при нас. Ние сме в европейската федерация на терапевтичните общества, имаме база в Банкя, дневен център в София, женски програми. Ще я срещнем с хора с нейната съдба, които са се оправили.
20 души се лекуват при нас на средна възраст 23 години. Има още 4-5 общности като нашата в България и в повечето работят хора препатили – за каузата. Не препоръчвам на Жана наркокомуните в Испания. Те са религиозни общества, протестантски, залагат на Библията. Тя дава ефект при някои наркозависими, но рядко. Не става без психологическа работа, без групова поведенческа терапия, анализ, психодрама…
– А лечението с метадон?
– То не е лечение, а срам за държавата. Националният център по наркомании и здравното министерство създадоха 20-ина частни програми за продажба на метадон и превърнаха 3-4 доктори в метадонови босове.
Абревиатурата „д-р“ пред имената им аз я чета като „дилър“. Те направиха търговски вериги, а платен метадон в ЕС няма никъде – то не е безобидно лекарство, а наркотично вещество, което създава тежка зависимост.
Ние лекуваме метадонови наркомани с дълъг абстинентен синдром и увредени органи. Икономическият интерес диктува на докторите дилъри да ги лекуват вечно, защото те си дават всеки месец лептата – 300-400 лв.
Това са държавни наркомани, при които смъртността е най-голяма. Употребата на метадон е започнала с цел да спре кръвно преносимите заболявания при американските войници от Виетнам. Ако цели това и у нас, защо не е безплатна като в САЩ? Като инсулина за диабетиците?
– Какво бихте казали на Жана очи в очи?
– Че знам от личен опит как се чувства. И аз бях музикант, китарист, свирех в група. Заблуда е, че наркотикът те прави по-добър пред публика. Наркотиците са поразили много талантливи музиканти и артисти – Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Кърт Кобейн… Но има изход.
– Как го намерихте вие?
– Спрях, когато болката ми от вземането стана по-голяма от болката от невземането. Това се случва на всеки. 90% от зависимите поне по веднъж са спирали. Проблемът е, че започват пак. Но 50% успяват да се излекуват. И Жана ще успее, ако иска.
Нашият гост
Роден на 22 март 1976 г. в София. Бакалавър по философия и магистър по социални дейности от СУ, психотерапевт със специализация от университета „Зигмунт Фройд“ във Виена. Създател и ръководител на „Ново начало“ – първата терапевтична общност за наркозависими в България.
http://www.trud.bg
