Президентът се разграничи от партия ГЕРБ, респективно от премиера Борисов, изразил опасенията си за план, целящ дестабилизация на Балканите. Този знак на нелоялност предизвика Борисовото недоумение: „Защо, след като издигнем кандидат за президент, за което плащаме с нашите субсидии, и нашите структури работят за него, на другия ден той е длъжен вече да не е до нас? Защо тогава издигаме ние президент?“
Е, то пък не може да си президент на всички българи и да си безгранично предан на партията ракетоносителка. Рано или късно у нас десните президенти се дистанцират от своите партии.
Желю Желев как се разграничи от СДС?
Петър Стоянов как рече на Костов: „Иване, кажи си!“ Нищо че пламенно се обяви за седесар, с което силно раздразни както левия, така и неутралния електорат.
Докато Първанов си остана праволинеен и избута два мандата, та чак тогава би дузпата на БСП. Значи правилото е – президент, който се разграничава от партията родителка се сбогува завинаги с „Дондуков 2“. Още повече че за разлика от предшествениците със стабилни лобита в своите партии случаят с Росен Плевнелиев не е такъв.
На неговата персона се гледа с известна доза снизхождение, като на човек под попечителство. Като на някого, когото през целия мандат сподиря ехото от фразата: „И магаре да бяхме предложили, щяха да го изберат!“ Пусна я Борисов уж на шега. Не пролича новоизбраният главнокомандващ да се е засегнал.
И сега обвиненията на лидера на ГЕРБ във вероломство не предизвикват ответна реакция. И дали има смисъл? Така или иначе втория мандат няма да го бъде. Даже когато в края на януари премиерът разработваше уклончиво темата за вероятна кандидатура на ГЕРБ на президентските избори, вариантът „Плевнелиев“ бе споменат някак небрежно, мимоходом, като при блъф на покера. Хем тогава разграничаването още не беше се състояло.
Ръководството на ГЕРБ, което вече умува какъв точно „кандидат на славата“ да предложи, навярно си е извлякло съответните политическите поуки от опита с Плевнелиев. За това как от един харесван министър, какъвто беше той, може да се получи един нехаресван президент. Може би жена му е предвиждала това, когато отказа да се ангажира с публичните функции на президентска съпруга.
Кое отблъскваше публиката, та тъй безмилостно го осмиваше? Основната причина е в негодността му за голяма политика, а постът му изисква такива умения. Въпреки ограничения властови периметър на президентската институция, а защо не и тъкмо заради него, се иска политическа ловкост, маневреност, тънък дипломатичен усет, изкусна кадрова подборка на екип и съответните „протежета“ в изпълнителната власт.
Плевнелиевата „дипломатичност“ се изчерпва с хрисимия, напевно артикулиран говор, сякаш чете на дете приспивна приказка. Но отнася ли се до геополитика, милият четец се превръща в ястреб. Така си остава загадка дали русофобските му изстъпления са негово лично убеждение или следствие от прекомерно послушание на евроатлантическите фактори.
Толкова ги слушка, че чак на един 3 март нарочно не спомена заслугите на Русия в освободителната война. Като да е онова изчадие от „Хари Потър“, чието име не се споменава. Ама в приятелско натовско обкръжение събира кураж и се ежи: „Рано или късно Русия трябва да се върне в рамките на действията за предсказуемост и диалог и да се откаже от агресивните действия.“
Това е най-пресния му опит да нанажда акъл. Казал го на гостуващия у нас негов полски колега Анджей Дуда. А полякът, чиято национално-историческа ненавист към Русия е пословична, отвърнал: „С Русия трябва да се разговаря. Не бива да се води политика на изолираност.“
Е, да, ама с такава дипломация г-н Дуда друг път ще очарова украинците. А нашия президент го произведоха в „Личност на годината 2015“.
Кадровия му нюх няма да коментираме. На него дължим гафове като пейзажа със Скалистите планини в Америка, рекламиращи курорти в България. Или като изрази съжаление, че Далай лама никога не е идвал в България, и като каза, че Вацлав Клаус е президент на Полша, а не на Чехия, и т.н. Ами гигантското златно яйце, което втрещи папата? Екипът на президента е находчиво изобретателен в злепоставянето му и записва куп анекдотични моменти в аналите на „Дондуков“ 2. И друго ако не, мандатът на Росен Плевнелиев ще забавлява поколенията.
Да се обещава е благородно
Добре е, че президентът не си държи на думата. Като гост на вечерята ифтар в края на Байряма Росен Плевнелиев се среща в Плавдив с вицепремиера на Турция Бекир Боздаг и му благодари, че страната му е осигурила подслон на прокудените български турци през 90-те години. И в знак на признателност му обещал да съдейства за връщане на вакъфските имоти. Разгеле, забрави си обещанието. А беше благородно.
ЗА НЕГО
Висока оценка за президента
Даваме висока оценка за президента на страната. Нека да отчетем заслугата му за всичко това, което се случи през последните години. Отчитайки ролята му при съставянето на две служебни правителства в ситуация на силно гражданско недоволство и политическо противопоставяне, президентът беше натоварен с една отговорност, с каквато президент през последните 26 години не беше натоварван. Трябва да отчетем, че 2015 г. беше успешна за правителството и държавата.
Цветан Цветанов, зам.-председател на ГЕРБ
Да се въздържа от гръмки обвинения
Заявлението на Плевнелиев, че Русия готви хибридна война на Балканите, целяща дестабилизирането на Европа, е безпочвено. Надяваме се, че занапред политикът, който към момента се явява президент на страната, с която ни свързва многовековна дружба, ще се въздържи от гръмки обвинения без доказателства и че няма да се опитва да зарази с параноя своите избиратели, голяма част от които продължават да изпитват уважение към Русия.
Мария Захарова, говорителка на руското външно министерство
Разумен и достоен президент
С Росен Плевнелиев ни се получава добър диалог, въпреки че сме много различни. Длъжен съм да оценя позитивно неговите първи стъпки като държавен глава. Той се държи разумно, достойно; прави балансирани изявления, президентски. (Отношението му към поста) се видя по време на церемонията по предаване на властта в президентството, която беше най-тържествената досега.
Президентът на България (2002-2012 г.) Георги Първанов след встъпването в длъжност на Росен Плевнелиев
Ще бъде запомнен с ценностите си
Президентът Плевнелиев ще бъде запомнен с неговата категорична привързаност към евроатлантическите ценности, които отстоява България. Радвам се, че президентът никога не е бъркал, когато става въпрос за отстояване на стратегически важните въпроси за страната и народа ни.
Президентът на България (1997-2002 г.) Петър Стоянов
http://www.trud.bg
