Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България през първите два месеца на годината са общо 81 млн. евро. Данните на Българската народна банка (БНБ) показват, че спрямо същия период на миналата година има свиване с над 83%, а статистиката назад в годините показва, че толкова лош старт на не е имало в нито една година след началото на кризата. Лошите новини започнаха още през януари, когато централната банка обяви, че инвестициите са едва 44.9 млн. евро, или с 86% по-малко от съответния месец на предходната година.
БНБ обявява данните за отрасловата и географската структура на инвестициите на всяко тримесечие, поради което трудно може да се каже категорично на какво се дължи този спад. Със сигурност обаче влияние оказва приключилата през май 2015 г. инвестиционна програма на “Лукойл Нефтохим”, както и статистическото забавяне при представянето на информацията. ПЧИ се ревизират многократно през годината, а окончателните данни излизат с около две години закъснение.
Ефектът “Лукойл”
Ежемесечна информация обаче има за вида на инвестициите. За периода януари – февруари виждаме, че по-голямата част от външните капитали са под формата на дългови инструменти. Тоест компаниите-майки кредитират дъщерните си дружества в страната – с 40.2 млн. евро, или с около 90% по-малко на годишна база. Инвестициите в дялов капитал (вложенията на чужди лица в капитала на български дружества, както и покупката на недвижими имоти) са по-малко от 30 млн. евро за двата месеца. Въпреки малката сума, тя е почти същата, каквато беше и миналата година.
Една от основните причини за значително по-малкото инвестиции трява да се търси при “Лукойл Нефтохим”. Руската компания приключи с модернизирането на рафинерията през май 2015 г., когато заработи комплекса за преработване на тежки остатъци. Проектът започна през април 2012 г., което означава, че обявената инвестиция от 1.5 млрд. долара е разпределена в три години.
“Трудно е да се каже дали понижението се дължи изцяло на “Лукойл”, защото данните по отрасли ще бъдат обявени следващия месец”, коментира Георги Ангелов, старши икономист в Институт “Отворено общество”. Според него обаче ефект има. “Такива еднократни ефекти сме наблюдавали и преди. Така беше с бума на ВЕИ проектите, след това дойде инвестицията на “Лукойл”, добавя той.
Заради липсата на детайлни данни трудно може да се оцени прекия ефект от рафинерията върху инвестициите, но косвено се вижда, че е значителен. По изчисления на капитал само през 2015 г. компанията трябва да е инвестирала около 900 млн. лв. Първоначално инвестициите бях под формата на заем, а след това дългът бе преобразуван в капитал. Другата косвена връзка е по линия на географската структура на инвестициите. През първите два месеца на 2015 г. най-голямата част от инвестициите идваха от Холандия, където е регистрирана и компанията-майка на “Лукойл Нефтохим” – Lukoil Europe Holdings. Сега се вижда, че дори има изтичане на капитал. По данни на БНБ общата сума на инвестициите в България през 2015 г. е 1.56 млрд. евро, което е годишен ръст от 21%. Благодарение на счетоводната операция на “Лукойл” инвестициите в дялов капитал достигнаха 1.13 млрд. евро.
Статистическо забавяне
При анализирането на данните за ПЧИ трябва да се има предвид огромното статистическо забавяне на информацията. Причината за това е, че БНБ взима данните за инвестициите от НСИ, а статистиката разчита на подадените финансови отчети на компаниите. Подобно беше положението през миналата година, когато първоначално инвестициите дори бяха отрицателни (изтичане на капитали от България), но след няколко ревизии числото скочи до близо 500 млн. лв.
“Статистиката следи основно големите фирми, останалите ги отчита, когато подадат финансовите си отчети – веднъж годишно”, коментира Ангелов. Според него има забавяне и при отчитането на новите предприятия. “Дори да е обявена една инвестиция за 10 млн. лв., тези пари се влагат в продължение на няколко години и заради това трудно се хващат от статистиката”, добавя той.
Според икономиста има определено подобрение в бизнес средата. “Държавата обеща да се разплати с американските централи, което е добре от гледна точка на имиджа ни като държава, на която може да се вярва”, добавя икономистът. Също така според него е важно, че държавата е улеснила достъпът на чужденци до IT сектора в България, за който се знае, че трудно успява да си набави необходимите кадри.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria
