Панама – София
Забележителна природа, каналът, гърбатите китове, бой с петли и никаква политика
Ако питате мен, всичко започва и свършва с данъците – те, както знаем, са неизбежни като смъртта. Някъде през 1501 г. великият Балбоа – не, не Роки Балбоа боксьорчето, а Васко Нунес от Херес де Кабалерос завлякъл доста кредитори и за да се спаси от грозящия го затвор, се качва тайно на кораб, а след това се скрива в буре. След дни плаване в Карибско море стига до бреговете на днешна Колумбия и Панама. Името “панама” най-вероятно е дума на индиаците от племето Гуарани, с което означавали “място, където има много риба”.
Точно индианците са тези, които подпалват въображението на Васко Длъжника и му разказват за “голяма тиха вода”, където има много злато. Така Балбоа търси мястото, където след векове по-късно Евгения и Николай Баневи ще живеят в данъчен рай. Разбира се, и още хиляди като тях богати хора.
След като скитори няколко години в провинция Дориен, през 1513-а разбира, че го издирват и за друго престъпление и на 1 септември Балбоа заедно с отряд от 200 испанци и неколкостотин индианци носачи тръгва през джунглите. Било отвратително – малария, жълта треска и много безсърдечни индианци, които вместо “свински опашки” използвали наръч от оръдия на смъртта – примки, бесила, отровни стрели, каменни бухалки, дървени копия. Мнозина от конкистадорите лично и с болка усетили значението на израза “махай се оттук”.
Много малко оцеляват след 25-дневен преход, но в крайна сметка откриват морето на изобилието – намират Южно море, което по-късно наричат Пасифик, а индианците се оказват гостоприемни. Те даряват гостите с много традиционни накити от чисто злато и ги обсипват с перли, една от която е смайваща – огромна. По-късно я наричат “Пелигрина”. Балбоа праща дарове на инфантата, сред които е и перлата. Кралицата толкова е впечатлена, че прощава всички грехове и данъци на Балбоа.
Перлата има свой дълъг живот. Възпяват я Сервантес и Лопе де Вега, за кратко е в ръцете на кралица Мери, била е притежание на Наполеон Бонапарт, за да може през 1969 г. Ричард Бъртън да я закупи за любимата си Елизабет Тейлър.
Панама сити днес е столица на хората, които искат да са богати, без да плащат данъци, както става ясно от “Панама пейпърс”. Извън досиетата тук човек може да изкара забележително, стига да не очаква живот като в Амстердам. “Пелегрина” е открита във водите около Архипелага на перлите. Това е място, което си струва заради природата. Два пъти в годината край островите се стичат стотици гърбати китове, които започват любовни игри. Те са навсякъде, миролюбиви, любопитни, величествени.
Съвсем нормално е, докато плаваш с лодка, да се стреснеш от фонтан, а след това на метри от теб мързеливо да се изнижат главата, гърбът и след това опашката да се размаха за довиждане. Скатове, марлини, акули, летящи риби, морени, водни змии, змиорки, галапагоски костенурки – всичко това може да се види дори с едно гмуркане. Районът е наситен и с метеорологични феномени. Тук много често се формират торнада поради сблъсъка на различни въздушни фронтове, преминаващи от Атлантическия в Тихия океан или обратното.
На остров Сабога, където живеят бежанци от Колумбия, която е на три часа с бърза лодка, могат да ви организират бой с петли срещу няколко долара. Могат да ви нахранят и с прясна риба – каквато пожелаете. До островите има бързи кораби, може да се наеме и малък самолет. Полетът е двайсетина минути, а с лодка е около час.
В Панама сити, както и в София има молове. С нищо по-различни. Иначе това, което си струва да се види, е Стария град, но само през деня. През нощта това място е по-опасно от турско-сирийската граница. Неслучайно от квартала до историческия център са излезли няколко световни шампиони по бокс и много повече затворници.
Дъхът спира пред великия Панамски канал. Изумително чудо на инженерната мисъл и човешките възможности. Както и безумия. В края на ХIХ век проектът е в ръцете на французи, за които човешкият живот не струва нищо. След загуба на 28 000 работници, починали от инциденти, малария и жълта треска, французите фалират. Идват американците, които приключват за 10 г. Но преди това пръскат против комари. Повече не си тръгват оттук и нищо в района не става без тяхното кимване. Включително и панамските досиета.
Истински офшорен рай!
http://www.trud.bg
