В древния Рим всеки сенатор е имал по един роб, който е нoсил фашио (сноп пръчки), на което е било изписано Memento mori. Идеята е била, че властниците не трябва да се самозабравят, но и че винаги трябва да има кой да им го напомни. В българската политика обаче рядко има такава фигура.
През април 2000 г. в ролята на роба се опита да влезе тогавашният президент Петър Стоянов. Няколко месеца след като премиерът Иван Костов преструктурира кабинета си, без да дава много обяснения, Стоянов каза прословутата си фраза “Иване, кажи им, те ще разберат”.
Ходът на Костов целеше да изчисти СДС от корумпаторите, повечето от които след това естествено прескочиха в ДПС. Но го достраша да каже причините, за да не засили вече растящите обвинения, че синята идея се е позамацала от нечестни сделки и практики.
Стоянов призова Костов да излезе честно пред гражданите и да изчисти името на партията. Премиерът не го послуша и скоро СДС тръгна бързо по дългия път надолу.
Моментът е дошъл и за Бойко Борисов. Настоящият президент Росен Плевнелиев каза преди близо година: “Народът е жаден за справедливост.”
Но репликите му обикновено остават във въздуха, тъй като самата ГЕРБ направи много, за да го смачка на поста му. Ако обаче Борисов не си каже за корупцията, не само сред ДАИ-аджиите, но и на най-високо ниво, всичките му усилия (ако са искрени) да изчисти имиджа си от асоциациите с Делян Пеевски ще бъдат напразни.
Хората слушат декларации, но искат да видят реално кой е наказан за причинените щети на държавата. Особено когато спрените преди месец обществени поръчки тръгват отново при същите условия. Ако Борисов не си каже, скоро ще може да си направи среща с Иван Костов, на която да се оплакват един на друг от това какво става, когато не искаш да се бориш наистина с корупцията, а само да я замазваш.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika
