Банкерът Цветан Василев, семейството му и свързани с него фирми имат незаконно имане за 2 203 445 038,59 лв.
Комисията за отнемане на незаконно имущество, известна като “Кушлев”, е поискала конфискацията му. Делото е внесено в Софийския градски съд на 29 февруари, съобщи на специална пресконференция в четвъртък шефът Пламен Георгиев.
Вече са запорирани активи за 1 428 097 218 лв. на мажоритарния собственик на фалиралата КТБ.
“Това е реално имущество и ако съдът уважи иска ни, то ще бъде реално отнето”, каза още Георгиев.
Блокирани са имоти у нас за близо 96 млн. лв. В София са запорирани четири апартамента, подземен гараж, две паркоместа, административната сграда на КТБ, 4 парцела в регулация, два гаража, два склада, 4 ателиета, жилищна сграда с площ 691 кв. м., гараж с работилница и градински павилион.
Цветанов не може да продаде също вилата си с барбекю, гараж и открит плувен басейн в Созопол, както и поземлен имот там, апартаментите си във Варна и Царево. Запориран е и имотът му в Швейцария за близо 48 млн. лв.
Банкерът не може да тегли 11 392 601 млн. лв. от сметки. Запорирани са му и три мерцедеса за малко над 1 млн. лв.
Блокирани са още дружествени дялове във фирми на стойност 139 173 403 лв., акции в търговски дружества в размер на 588 281 191 лв.
Запор е наложен и върху 288 картини и 190 ценни монети, открити и иззети от централата на КТБ. Те са за над 1,7 млн. лв. Блокирани са и вземания от продажба на имущество.
Цветанов няма достъп и до няколко банкови сметки в Швейцария, запорирани от местен съд по молба на комисията “Кушлев”. Засега не се знае колко са парите в тях.
Това ще стане ясно по време на делото за конфискация в СГС, ако швейцарският съд свали банковата тайна. Георгиев се надява, че няма да има проблем, след като същият съд е разрешил налагането на запора.
Случи ли се, това ще доведе до увеличаване на незаконно притежаваното от Василев имущество и съответно конфискация на по-голямо имане. По същия начин стои въпросът и с имота на банкера в Швейцария – комисията го е оценила на над 48 млн. лв.
Това е сумата, за която е придобит, и инвестираното в ремонти, но пазарната му цена може да е по-висока.
За разликата от над 775 млн. лв. между незаконните 2,2 млрд. лв. и обезпечените 1,4 млрд. лв.
Георгиев обясни:
“Тези пари не
ги намерихме,
може да се предположи, че са “спасени”. Много сме “обезоръжени” – комисията няма право да извършва претърсване и изземване, да снема обяснения.
Ако не бяха другите институции – прокуратурата, ДАНС, правосъдното министерство, нямаше как самостоятелно да си свършим работата”.
Не е ясно след колко време ще има окончателно съдебно решение по казуса. Делото за конфискация не зависи нито от наказателния процес срещу банкера, нито от процеса за екстрадирането му от Сърбия.
Част от кашоните с доказателства по делото срещу Цветан Василев, внесени в Софийския градски съд на 29 февруари. СНИМКА: 24 часа
Пламен Георгиев, шеф на комисията за гражданска конфискация:
Първи проучихме как е източена КТБ. Била е като пирамида
В решението си до съда Комисията за отнемане на незаконно имущество е описала многото механизми, чрез които Цветан Василев е финансирал свои проекти с пари от КТБ, използвайки свързани фирми и лица. “Ние сме първата институция, която може да каже как е източена КТБ”, изтъкна шефът Пламен Георгиев.
Колегите му са доказали връзките, водещи до фалиралата банка, проследявайки “десетки, стотици и дори хиляди финансови операции, използвани, за да се прикрие реалният първоизточник – КТБ”.
Основната практика била да се създаде нова фирма без история и дейност, на която се отпуска необезпечен кредит от няколко милиона лева. Въпреки че тя не работи и не започва да погасява заема си, банката сключвала анекса към договора, с който се отпускат още няколко милиона, с които се плащали само лихви по първоначалния кредит. После се сключвали анекси и така сумата набъбвала до 50-60 млн. лв. без “никаква финансова, житейска или банкова логика”.
“Схемите за източване на КТБ са били много. Идеята е била просто да функционира като една пирамида”, обобщи Георгиев.
Експертите на комисията са установили и друга практика – Цветан Василев получавал големи суми под формата на хонорари по посреднически или консултантски договори. Георгиев даде пример с продажбата на акции на обща стойност 2,2 млн. лв.
По документи Василев е посредничил за продажбата само на част от тях и е трябвало да получи 4% комисиона – на практика бил взел над 1 млн. лв. Друг пример е продажбата на фирмени акции за 98 хил. лв., за която банкерът е получил 500 хил. лв. хонорар за посредник.
Комисията е установила и “редица консултантски договори за милиони евро, по които Цветан Василев консултира сам себе си”. “Това са парите на хората, които, за съжаление, са използвани в личен интерес, което е довело до ликвидните проблеми на банката и в крайна сметка – до нейния фалит”, обобщи Георгиев.
Той бе категоричен, че досега не само у нас, но и в Европа не е внасян иск за конфискация на такава колосална сума.
28 000 страници са доказателствата по казуса, материалите тежат 6 тона
Делото бе разпределено на съдия
Валерия Банкова от СГС, ще ги чете до 20 май
Делото за конфискация на незаконното имущество е заведено срещу Цветан Василев, семейството му и свързани с тях граждани и фирми. Търговските дружества са регистрирани не само у нас, но и в различни европейски държави и офшорни зони. Ответниците са общо 27.
381 страници е решението на комисията “Кушлев”, с което се иска конфискацията на близо 2,2 млрд. лв. незаконно имущество.
Към него има 28 хил. страници доказателства. Всеки от ответниците ще получи по един комплект от тях. Всички материали по казуса тежат близо 6 тона, изпълвали цяла стая.
“Дано по-скоро да влезе в действие електронното правосъдие, защото сигурно сме станали причина за отсичането на няколко дървета”, коментира шефът на комисията за отнемане на незаконно имущество Пламен Георгиев.
“Наехме специален транспорт, печатница, в пренасянето им участваха служители на Съдебна охрана, дори пробиването на дупките в хартията бе тежък и продължителен процес”, уточни Георгиев.
Делото е разпределено на съдия Валерия Банкова от Софийския градски съд, съобщиха оттам.
Заради огромния обем материали на нея не се разпределят нови казуси от 10 март до 20 май, за да може да се запознае с тях. След това ще се прецени дали срокът, в който съдия Банкова да не получава други дела, да бъде удължен, уточниха от съда.
https://www.24chasa.bg
