Професор доктор Борис Атанасов!/2 част/

Нека помислим отново и по-свободно: Кои са основните заселници на предградието Кулаб на древен Унук/Урук (до Персийския залия) и какво значи името му? Ако е сричкувано ку-ла-б/у/ бихме могли да го преведем „чуждите-щастливи-бу”. И това ще са булуите от Загрос. Но ако сричкуването е ‘кул-аб’ (много по-късно ‘кол-аб’, защото в шумерския няма „о”), тогава би значело ‘морски заселници’ или ‘морско селище’.  Коя е тази страна КУЛ/КОЛ, която е до море? В централен Загрос имало ‘Кул-лар’, което значи ‘планината Кул/планина на заселването’. Далече на север, на Източния бряг на Черно море е равнината Кол, името на която някога е било Кул. Ако този ‘кул’ е непълен запис на ‘ку-лу’, тогава можем да го преведем „чуждия човек/мъж”, това ни кара да мислим, че там някога са живяли лулуби/булуи. Може би и двата Кул-а са топоними оставени от  загрос­ци. Планинският вероятно е по-древният, а полският – оставен от мигриралите планинци, заставени от засухата да отидат „на водопой” в Лал-Хар /’кръглото митологично езеро’/ (Евксинско езеро) преди Потопа. Ако тази хипотеза е вярна, тя дава трасе за предвижване ‘север-юг’ (от Западен Кавказ до ‘Арменски Тавър’), както и на „запад-изток”  от юго-източното Черноморие (пл. П/Балгар и р.Чорух/Курук) до средното течение на р.Кур-А (където е и района Кол/Кул). Така разбираме как булуи се заселват в Западен Кавказ (в Дзиакан /арм./, в Конската /Хипийската/ планина Суган; су-кан – ‘владетел на реката’ и защо в поречието на р.Ку-бан се появяват бу-зи-ани (басеани). Това е край пълен с „български” топоними! Там в началото на р.Аракс и средна р.Кура в IX в.ВС до равнината КОЛ е имало страна КУЛ-ХА („великото заселване”) /по И.М.Дяконов/, а в долината на р. Чорох, през ‘арменско време’ е областта Тайк с гр. КОЛБ (явно от Кол(а)б/Кулаб). Ето защо, когато хората на Вунд идват в Армения са заселени под Кол, в Горен Басеан, където получават етно-името вананди (ван-ан-ду). Та първата арменска династия се наричала ерванди (ер-ван-ду) и произлизала от северо-западна Мидия, където е била булуйската Мазамуа.

          До кое море са се заселвали планинците от Кулаб? Явно това не е нито на юг до Персийския залив (abba sig), нито до Средиземно море (abba iginim). Остава – до Черно море, където е областта Кол (Кул) и от която е названието „кол-ки” (т.е. ‘земята Кол’). При ‘к’ →’х’ на гръцки това е „колхи” или „колхида”. Следва въпросът, кога загросци са се заселвали на източното черноморско крайбрежие? Това очевидно е било през VII-VI хил. ВС, когато настъпилата засуха в Юга е подгонила всички племена на север. С това може да локализираме къде са се заселвали загросци (в долината Кол) и това е много важно. Там някъде през IX в.ВС е имало страна КУЛ-ХА (‘великото заселване’). Като късна реминисценция в този район е появилият се г.Колб (наверно от Кул/а/б) в края на р.Чорох, в някогашен Тайк до Горен Басеан.                                      

          Има и друг логичен път, който ни води също до областта ‘Кол’. Известно е, че в шумерския няма „О”. Следва, че всички форми с „У”↔”О” са късни трансформа­ции. Това подсказва и таджикското „Куляб = Кулиаб”, и тъй като „У” → „И”, то прообразът следва да е „Ку-Лу-Аб”. Значи ли, че това са „морските чужди хора”? Там са занесли Палгар/Балгар, което е станало Пархар (а днес дори Фархар!), а планината над Кулиаб нарекли Зигар, съвсем като Загор/Загр в Двуречието.

          И отново: ако е така  то ‘директрисата’ от равнината „Кол (Кол-ки-да)” в Закавказието до пл.Кул-лар (днес вр. Келар, в Централен Загрос, висок 4298 м.) е трасе на миграциите юг-север-юг на пра-древните загросци. Някъде по това трасе може би има и други Кулаби или по нея трябва да се търси Ар-атта (‘баща на земята’). От аналите на асири­еца Саргон II “Ашшур, баща на богове­те,…”[9]  след­ва, че северно от пл. Куллар, зад пл. Никиппа и пл.Упа следват 7-8 планин (Син.ах.­лу.зи, Бируатти, Туртани, Син.аб.ир, Ахшура, Суйа, Раппа и Аратта, …), след което се достига до Уишдиш в Манейската област)…”. Значи „директрисата” минава през западната страна на ез.Урмия. На югоизток от ез. Урмия намираме две селища с еднакви имена Халеб, отстоящи на 50 км. едно до друго. Те са на около 200 км. до границата с Ирак, гр. Сулей­мание, до който някога е била древна Халибиа (Зад кое от двете стои древния Халаф → Халаб не се знае). Това ни изкушава да считаме, че Халеб идва от Халиб(и) или от Калиби/Кулоби. Но с повече фантазия Халеб може да се превърне и в Кулаб (ако Х→К, а→у и е↔а). Поне единият би бил Халиби, а другия Кулаб(и). …

          Известният хронист Амиан Марцелан описвал колко много­бройни и войствени са сарматите. Той ни разказва, че владетелят на ‘царските сармати’ Zizaim / Zizais (в IV в. те били в Трансилвания) бил коронован от римския император Константиус II (и папа Либериус, 352-355) за цар на народа му наречен виктохaли. В грамотата на имп. Константиус II било запи­сано, че този народ се нарича БЪЛГАРИ (Имаме копие от Марцелановия запис). Това приравнява българите с виктохaлите, които могат да бъдат наричани и (а)витохоли. Така намираме отговори на три въпроса: (1) Царските сармати са българи, сарматите са мигранти от Северна Месопотамия; (2) Те имат прозвище виктохали, което като /а/витохоли наверно са ‘ави-то-холи/ави-ту-коли’. Ние знаем български владе­тел Авитохол – родоначалника на Дунавските българи от „Именника на българските канове”, за           който не е личност живяла 300 год., а епоним на народ формиран в края на II в. и от който ‘произлиза’ Ирник/Ернак – третия син на Атила. (3) Зад името Зизаис може да открием Зиези записан във втората версия на Анонимния латински хронограф правен по това време. Последното е вече описано, например от доц. Петър Добрев [10] и много пълно от Кирил Милчев [11].

          Въпросът е може ли да ‘разчетем’ какво значи ‘авитохол’? Всички го сричкуват ‘ави-тохол’ (както е наречено известното списание) или ави-то-хол и до сега имаме много ‘преводи’, но нито един не ползва шумеро-хуритски. А нали царските сармати са от севера на Месопотамия, от земята от която са ‘излезли’ bulug-gur /шум./ (скито-българите)? Знаем, че областта КОЛ наричана от армен­ците ХОЛ на шумерски следва да е КУЛ, защото в него няма гласната „О”, а прехода „У→О” е дело на други изговори. Същотo се отнася и до втората сричка: ‘ТО’→’ТУ’ (‘страна’, като Урар-ту, Мар-ту). Първата като АВИ не може да бъде шумерска, защото отново се срещаме с липса на звук „В’ в шумерския. Негов звуков аналог е „Б” и ако запишем сричката „abba”/шум./, то тя значи ‘стар мъж, мъдър мъж, баща, …’. Ако допуснем, че и „А” в нешумерски говореща страна се е преформирала в „И”, то ‘абба’ → ‘ави’ и превода е в съгласие със смисъла ‘заселена бащина страна” или почти по нашему – БАЩИНИЯ.

            От казаното следва важна хипотеза: През периода на силните горещени и засуха загросци се изтеглят на север до брега на сладководното езеро Лалхар, в района на ‘заселението (КУЛ), имат селища до морето (КУЛАБ), до реката ФА-ЗИс (билингвата „дух-дух”); там контактуват с много други племена с различни езици и за да се разбират възникват билингви. Писахме, че тогава прото-шумери са могли да се срещат с пропо-пелазги и е възникнала билингвата „ид-аа” (вода-вода). Образно бихме казали, че се е създал първия „Циркумпонтийски евроазийски съюз”, идеална среда за общуване и развитие, т.н. „Златен век”. Черноморският потоп явно не е бил единствена причина за разселване. Популацията на „съюза” е силно нарастнала и демографския срив провоцира разселване, стартирано от Потопа. Племената се връщат предимно по обратен път на старите си места. С хората се пренасят и тяхни топоними. Под областта Кол на юг възникват археологично познати култури като Халаб (Ха­лаф), която преминава в култура Убаид и след нея идват шумерите (ki-en-gir). Три-четири хилядолетия в Месопотамия процъвтява първата цивилизация, но тя е дестабилизирана от приток на хора от всички посоки. Най-силен е семитския натиск от юга на асирийци и халдейци. Минават столетия и на земята КОЛ/ХОЛ отново се събират изтласкани на север жители на Загрос – от Манна (‘ту-ман/та-ман’), които заселват Приазовието и Западен Кавказ. Така на р.Фазис се появява гр.Куту, а в севера на Кол после възниква гр.Кута-иси; до Кимерийския (Керченски) пролив са племената синди (син-ду – ‘древният бог Син’), а в средата на южното Черноморско крайбрежие – Син-аб (от гърците по-късно наречен Синоп); по северно­то предпланиние на Западен Кавказ булуите от малозабска Замуа правят племено обединение Басеана (на името на клисурата Баби-ти (‘врата на живота”) или Базиан /Бу-зи-ан – ‘небесният български дух’/. И след много години (към 153 г.) „родона­чал­ници” (ави) образуват държавно обединение България. Това е дълъг процес (около 300 години), който е отразен в „Именика на българските канове” като перода на Ави-ту-хол. И така, от написаното следва също, че Авито­хол не е лично име, а етноним.

          КОЛ е дълбоко внедрено в националното ни подсъзнание. Пример за това е КОЛеДА – нашият „дядо Коледа”, древният митичен цар Коледа на нашите възрожденски историци, който за са стане мъжко име е наричан и Колад. Това ‘е’ между ‘кол’ и ‘да’ подсказва как да го сричкуваме ‘по персийски’: ‘кол-е-да’ или ‘кол-/л/е-да’. Показахме, че в стари времена осно­вата на всички гласни е „у” и ако ‘състарим’ тази дума, то ще получим ‘кул-лу-ду’. От шумерското „кул”/’заселвам’ +”лу”/’човек’ +”ду”/’древен’/хур-аккад/ получа­ваме ‘древно заселения човек”. Къде е заселен? В земята КОЛ/КУЛ! Нали по „ВЕДА СЛОВЕНА” ‘от другата страна на морето’ идва нашият Коледа (а дали е стигнал до Каледония/Шотландия [13] то е друг проблем). Земя­та КОЛ е на източния бряг на Черно море /някога „Кимерийско”/. Точно под Кол, е Горен Базеан (по-късно нарече­н Вананд) арменският цар Валаршак заселва българите на Вунд, дошли от Предкавка­зието. Валаршак е знаел, че Кол е исконно българска земя, а Мовсес Хоренацѝ, който описва събитието шест века по-късно, вече не е знаел /или ако е знаел – не е писал!/, че Кол е български. Това е точно мястото, което Кирил Милчев намира [12]/от сайта на който е картата/, че е „родина на киме­рий­ците” (ГАМИР). Според антични и възрожденски автори от тях произлизат българите. Аз мисля, че вярното произнасяне не е кимерийци, а кимирийци (както е в Гамир←Кимир), защото само така в шумерския Eg ki–mir има смисъл и той е „северна земя”. Бих побългарил това на „север­няци”. Тогава в IX-VIII вв.ВС кимирийци и скити-саки владеят региона. Има историци, които считат, че кимирийците ‘произлизат от район под ез. Урмия’. Разбира се, нали там е древна Мазамуа (разширената Замуа) на булуите-българи. Как ще прочетете на картата PULUDI, което сигурно е ‘bulu-di? Разбира се като ‘булу-ду’ т.е. ‘древните булу/българи’. Така става разбираемо как по това време се появява „шумерската дума” /по точно „на шумерски”/ етнонима ни “bulug-gur” – „скит”, което тогава е и ‘кимириец’ (нали за средновековните ние сме скити!). Ето как се е появило името на сина на Бу-Уркан (вуйчото на Кубрат) Билиг (bulug). От това, че в шумерския при размяна на срички смисъла не се променя ‘булу’↔’лубу’, то следва, че „били”↔”либи” (ха-либи, сака-либи се съгласува с bulug-gir). Така става ясно, че думите с либи не са нито славянски, нито арабски и всичко се схожда!

            Не бива да се изключва вероятността при употребата на „по-мъжката” форма КОЛАД да е звучала ‘кул-ат’, а това е съвсем близко до ‘кул-ата’. Т.е. ‘бащата-преселник’ или нещо подобно. Това не променя, а дори засилва, основния смисъл.

            Да не забравяме, че и в днешния български език имаме думата КУЛА, която е далече от руското БАШНЯ. Като я членуваме става КУЛАТА, което провокира да я запишем ‘кул-ата’ и да ‘преведем’ – ‘бащиния’! Така КУЛА добива функцията на маркер, териториален белег, указател за граница на ‘бащината земя’. Затова не случйно, дори до днес, на югозападната (с Гърция) и на северозападната (със Сърбия) граници имаме топоними КУЛА! Да не забравяме, че когато Аспарук превзел Одесос/Варна построил КУЛА, явно за да маркира източната си граница (Имало я до скоро в двора на бившата фабрика „Първи май”). Такава КУЛА е била поставена и в Памир на границата на Заеравшанска Балхара и на много места, където са обитавали българите. Защо тогава кулата постро­ена на границата между Замуа и Парсуа е била наречена Буш-ту, а не просто Кула? Нали Шамбат нарича цитаделата си Бушту/Башту, за да маркира границата между своето царство (Дулубу) и това на брат си Кубрат (Хорездан)? И там ‘кул-а’ би имало смисъл на ‘поселение до водата’ (Днепър), но Шамбат избира по-персоезичното Бушту. Защо? Каква е разликата между „кула” и „бушту”? Засега не знаем.

            Не е за пренебрегване и смислово-близкото КОЛИБА, което може да е ‘кул-и-бу’. Имаме ли право на това, макар ‘преводите’ да са ясни? Нали като се заселиш на ново място ти е нужна кол-ли-ба ↔ кул-лу-бу?

            Според К.Милчев урартския бог Халди произлиза от Кал-ди и е сининим на Коледа [12]. С това не се променя прехода в кул-ди = кул-ду и  ‘превода’ става „древно поселение”. Ако приемем връзката Коледа с Халди, адресацията на името е твърдо в Закавказието, до западния бряг на ез.Урмия, в древния Муцасир, който е свещенния град на бог Халди. Там някъде е и булуйската Ида  А малко по-на-север е булуйската земя Пулуади/Булу-ади /виж картата/. Т.е. първите земи на север­ното преселване на куто-булуите. Значи Коледа идва от топоним, превърнат в събирателен епоним и накрая в митологично лично име. И си е чисто наш – на Дунавските българи.

          Накрая не може да не се сетим за фонетично близката КОЛОБЪР – (жрец, ‘магьосник’, халдаец), която явно не е шумерска дума, но дериват на шумерския и много типична древно-българска. В  горния запис за ‘КУЛАБ’ е показан произхода на тази дума, която би могла да бъде ‘кул-аб-ар’ = КОЛАБ­ЪР  (корен КОЛ-АБ и суфикс за професия –ЪР). Професията е ясна, но чий е този жрец – от името не следва. Но несъмнено се адресира – персо-мидиец. Ако е халдайски жрец (не халдейски, какти фиксира И.М. Дя­ко­нов [8]), то названието му е от района между езерата Ван и Урмия, от силното Маннейско царство, впоследствие вградено в Мидийската империя, където основното население е куто-лулубийско, незави­симо от многократните държавни преустройства в региона. По онова време (средата на VII в.ВС) в Ми­дия властвали мехраните-маги куто-лулуби и рели­гията им. А магите (влъхви) наричали и колобри. Те владеели душите на хората от три царства: скитско, ман­нийско и мидийско.  Отбелязана е изкючителната близост между сако-скитските и мидийски собствени имена. Затова българите (‘булуг-гур’ на шумерски) не случайно се именуват саки т.е. ‘източни скити’.

            На шумерски има много названия на жреците. Едно от тях е abgal/apkal (‘жрец, мъдрец, митичен гадател’), което е много близо до аб-кол ↔ кол-аб (вериант на кул-аб). А със суфикс за професия става ‘колобър’! Ето друга пътека за отговор откъде идва името на българското древно жреческо съсловие. Но откъде следва, че е българско? Отговор ни дава хрониста Теофилакт Самоката (V в.), който писал ‘…от аварите избягал при българите бу-колобраса…’. Колобрите са се формирали в средите на загросци. В Мидийската дър­жа­ва те са духовни водачи и организатори на бунтове срещу жестоките асирийци (като пример, огромното въстание на Каштарити в 674 г.ВС).          Шумерите отдавна ги нямало, но модифицираният им език, бидейки международен  продъл­жил да се ползва още много векове…

            Какво е дошло от него до нас, Дунавските българи? От пръв ‘поглед’ – нищо, но ако се вчетем в речниците извенаж откриваме смислови фонетични подобия и дори ‘нативни’ думи. Те са много и за читателя съм представил една малка част от тях в Таблица 2. Писах ‘превърнати’ в смисъл ‘ползва­ни’ и днес у нас. Ако ползваме западни български диалекти примерите биха станали много повече. В таблицата си позволох да внеса meen /’мен’/, което ползваме и като ‘мене’ и е повторено в осетинското (и наше) АЗ. Несъмнено, защото и те (аланите-осетини) и българите сме от огромното племе на Азите (на които е кръстена „мала АЗия”. За мене бе удивително, че старото име на сега малката р.Асеновска, минаваща през гр.Сливен – р. Куруча е точно като шумерското ‘kurucha’!

                        Таблица 2  ШУМЕРСКИ ДУМИ ПРЕВЪРНАТИ В НАШИ

            Знаем, че бойният вик „УРА” не е славянски, а тук научаваме, че произхода му е шумеро-ху­ритски, но не съм очаквал, че шумерски е вика ‘уби(й)’! Това че ‘хъш’ е пламенен и яростно  защи­та­ващ бащинията си е ясно, но не знаех, че това е толкова древна дума. Четете и ще откриете много такива.

            Демнострация на вградени в нашата именна система шумерски думи ще намерите в Таблица 3. Фамилните имена са проверени и взети от „Телефонния указател на София-71”. Исключение е ‘ла­ха­на’ – прякора на цар Ивайло, който византийците-гърци са превели ‘зеле’/за свине/, защото са лъга­ли, а наверно не знаели, че народа ни е съхранил думата лахана като демона-изпълнител на бог Ен­ки (по-късно Архангел) и е видял в Иваило изпълнителя-божий. А на византийците – зелеви опарки!

                        Таблица 3   ШУМЕРСКИ ДУМИ В НАШИ ФАМИЛНИ ИМЕНА

                        *– прякор на (цар) Ивайло;  **- от диалект emesal          (g↔k) (u↔i) (а↔е)

            Сегашните ни фамилни имена завършват със славянския суфукс за родова принадлежност:-ов, -ев, -ив, но това е „езиков рудимент”. „Бабо, имаш ли внуци? – Па, много ун-уки са, синко!” Бабата не знае, че Унук е шумерски град, който акадите нарекли Урук; тя не знае че и до днес украинците (на­пра­вили българския тризъбец в национален герб) са съхранили древния ни родовия суфикс –ук; не поправя нашите историци да казват Аспарук, а не Аспарух, защото дядо му имал второ име Ас­пар. Но това си остава за тяхна сметка!

            СИНТЕЗИРАНО НАКРАТКО КАКВО НАУЧИХ ЗА/ОТ ШУМЕРИТЕ?

– Силно развито чувство за справедливост и ред (Живей по правилата „МЕ”!);

– Веротърпимост и добри отношения с всички други племена;

– Молитвата (молбата към божество) не е съвсем лична (за разлика от акадци и вавилонци);

– Жестокоста е семитско, но не и шумерско качество. По него те се различават силно.

            Най-важна ЛИТЕРАТУРА към текста:

[1] XX-та Национална Конференция – „България в Световната История и Цивилизация – дух и култура”,                Варна, 2015 http://www.istor-konf-varna.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0 /

[2] Daniel A. Foxvog “Elementary Sumerian Glossary”, new posted to web: 4 January 2016

            http://cdli.ucla.edu/pubs/cdlp/cdlp0003_20160104.pdf

[3] John A. Halloran “Sumerian Lexicon” Version 3.0   http://www.sumerian.org/sumerlex.htm

[4] Jhon Alan Halloran – “Sumerian Lexicon. A Dictionary Guide  to the Ancient Sumerian Language”,             Logogram Publishing, Los Angeles, 2006.

[5] И.М.Дьяконов – „Истории Мидии” т.1, с.122, #⁵,  „Нагил Еви”, Баку, 2012; по изд.АНСССР,М.Л., 1950)

[6] NIMA “GeoNames Database” сега е NGA „GEOnet Names Server” (GNS) – достъпен от сайта:             http://geonames.nga.mil/gns/html/ 

[7] S.N.Kramer – “The Sumerians”, Univ.Chicago Press, p.40, 1971

[8] Х.Бекман „Саргон и Нарам-Син в Хатти. Отражение на месопотамската древност при хетите”,             Хайдел­берг, ФРГ, 2001)

[9] Саргон II /Анали/ “Ашшур, баща на богове­те,…” (в „Я открою тебе сокровенное слово” –                 “Литература Вави­лонии и Ассирии”, ред. В.К.Афанасиева и И.М.Дяконов, стр.253-255, М., 1981).

[10] Петър Добрев, „Златният фонд на българската древност”, изд. „Тангра (55)”, стр.788, 2005.

[11] Кирил Милчев, „Първият български владетел”, изд. ИК „Българи”, София, 2009.

[12] Кирил Милчев, „Древната българска история. Кимерийци, хуни, българи”, София, 2014.

[13] Светлозар Попов, „Българският Коледа във ‘Веда Словена’”, изд.’Славена’, стр.224, Варна, 2010.