Жан-Клод Юнкер е обявил готовност за прекратяване на европейския мониториг за Румъния заради добрите им резултати от борбата с корупцията. България, заради липсата на резултати от борбата с корупцията, вероятно ще продължи да бъде наблюдавана. С това ЕК изпреварващо съобщава съдържанието на предстоящите заключения на Европейския съвет, които официално ще обявят предоставянето на перспектива за излизане на Румъния от мониторинга след един или два доклада. Това (би трябвало да) е моментът на истината в София.
Важно е да си отговорим
Как стигнахме дотук?
И този отговор се съдържа в докладите на ЕК по мониторинговия механизъм. Фокусът на този мониторинг е един – гарантирано ли е на практика върховенството на правото и какви са резултатите от борбата с корупцията ПО ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ НА ВЛАСТТА. Всичко останало – законодателни изменения, реорганизации, графици, съвети, обучения, координация и пр. е просто средство за постигане на тези резултати. От тази гледна точка, съдебната реформа е просто нещо – привеждане на институциите на съдебната власт в състояние на практика да поемат отговорността да гарантират върховенство на правото и да се борят с корупцията по високите етажи на властта, включително в своите собствени редици.
В Румъния още преди присъединяването към ЕС направиха институция, годна да се бори с корупцията по високите етажи на властта. По същото време България се посвети на поредица от буфосинхронни уйдурми, които да прикрият трайния политически консенсус сред политико-бизнес кръговете, че техните висши представители трябва да останат недосегаеми за закона. Положение, което с охота е гарантирано от прокуратурата, лобитата в съдебната власт и другите регулатори и контролни институции, както и от пропагандната машинария, имитираща медии.
В резултат, след близо 10 години наблюдение, последният доклад за Румъния отново констатира наличието на впечатляващи конкретни резултати. Докладът за България отново констатира липсата на такива резултати и уйдурмите продължават със страшна сила.
Последната година е истински връх
в това отношение – след масовите антикорупционни протести от 2013 г., след събарянето на КТБ, след активизацията на българските съдии, които поискаха изчистване на съдебната власт, след оголване до ослепителна очевидност на срастването между медийна, икономическа, съдебна и политическа власт в лицето на модела “Пеевски” – мнозинството във ВСС, водено от главния прокурор и политическата ни класа успяха и през 2016 г да предотвратят началото на реална борба с корупцията и да спрат много от реформите, нужни за демонтажа на този модел. Струва си да припомним акценти.
В опит да хванем влака през декември 2014 – януари 2015 г., заедно с колеги от кабинета и парламента предложихме да последваме румънския модел и да създадем специализирана независима (!) институция, обединяваща специално подбрани (!) прокурори и разследващи полицаи, които да водят наказателно преследване срещу корупцията по високите етажи на властта. Такава беше предвидена и в първия вариант на правителствената стратегия за борба с корупцията. След като главният прокурор Сотир Цацаров се противопостави на подобна мярка, премиерът взе политическо решение вместо нея да има специализирано звено, интегрирано в настоящата нереформирана структура на прокуратурата, МВР и ДАНС.
Звеното има ограничен брой служители, които не са минали никакъв специален подбор или обучение и няма никакви причини да се очаква да разполагат с необходимата институционална независимост, лична мотивация или специализирана подготовка да се изправят срещу корупционните схеми, които иначе всеки ден пълнят страниците на (реалните) медии у нас. То е подчинено на
заместник-главен прокурор, чието име се крие
от обществеността, очевидно защото се осъзнава, че съобщаването му няма да генерира, а напротив – ще отнеме – доверие. За сравнение, шефката на румънската специализирана прокуратура г-жа Лаура Кьовеши е герой не само в Румъния, но все повече и у нас. В края на годината, това звено отчете с половин уста 30-ина разследвания срещу ниския и среден ешелон на местната, съдебната и централната власт, но нито една знакова фигура или такава, която може да бъде заподозряна, че реално носи отговорност за подмяната на легитимното демократично управление с обирджийски схеми, което се наблюдава у нас от години.
Паралелно, в течение на 2015г. в съдебната власт се разви най-сериозният от години скандал, свързан с корупция и търговия с влияние: казусът Софийски градски съд, прераснал в казуса Ченалова-Янева, довел до СМС-гейт. Червената нишка на тези отварящи се като матрьошки скандали, е опитът на различни лобита в съдебната власт да предотвратят разплитането на подозираната корупционна схема в СГС. Това беше и
най-добрият ни шанс за начало на операция “чисти ръце”
в съдебната власт, включваща главния прокурор, ВСС и ВАС. Вместо това, обаче цялото развитие на тези казуси беше белязано от отказа на ВСС и прокуратурата да се занимае със същността на излизащите на повърхността твърдения, подозрения и данни. Не беше предоставен сорс-кода на предишния софтуер за “случайно” разпределение на делата (Лоу Чойс) за проверка на подозренията за скрити функционалности (въпреки множеството ми призиви за това), не беше проведена проверка на сървърите на СГС и други съдилища с висок корупционен риск (на първо място ВАС) за следи от манипулация на разпределението на конкретни дела (отново – въпреки десетки призиви), записите от разговорите Ченалова-Янева бяха проверени по начин, който в най-добрия случай може да бъде наречен гавра.
През цялото време г-н Цацаров водеше опозицията срещу всички проверки и когато най-накрая обяви, че прокуратурата ще проверява и съдържанието на записите, изначално изключи себе си от кръга на проверяваните лица и не направи дори привидно усилие да се отстрани от възможността да влияе върху хода на проверката като свръховластен ръководител на централизираната прокурорска йерархия.
Когато в навечерието на посещението на експерти на ЕК опитах да поставя на обсъждане пред ВСС дали не може да се направи повече за една убедителна проверка – бях обвинен, че правя преврат срещу главния прокурор и премиера. В забележителен синхрон, пропагандната машина на Пеевски атакуваше всеки, който посмее да заговори за независима прокурорска институция, да настоява за проверка по скандалите или по друг начин стане неугоден на нейния най-ценен и пазен клиент – Сотир Цацаров.
Съвсем логично, някои от най-тежките констатации от тазгодишния доклад за липсата на воля за разследване на корупциия са свързани с казусите около СГС. ЕК отново (на две места!) препоръча независима и убедителна проверка по тях. В седмиците след доклада обаче, няма никакво усилие да се поеме отговорност за това тотално фиаско от страна на мнозинството във ВСС и главния прокурор.
Очевидно е, че те решиха, че това е края на темата – санким, до следващия доклад остава цяла година. Нещо повече, когато в резултат на тези бурни успехи ЕК препоръча независима проверка на прокуратурата, в София се заеха да превърнат това начинание в поредната размита имитация и губене на време и пари. И, разбира се, аз бях обявен за виновнк за доклада (сега ще бъда виновен и за разделянето ни от Румъния).
Пак през тази славна година бяха “загубени” тефтерите на Филип Златанов, с което беше турен край на всякакви очаквания да се понесе отговорност за превръщането на комисията за конфликт на интереси (КПУКИ) от поредната “мярка” за пред Брюксел, в инструмент за политически натиск. Разбира се, отговорност не беше понесена нито за безславния край на делото, нито дори за изчезването на тефтера.
Паралелно продължи
неотклонното замитане на казуса КТБ
и напоителното прехвърляне на сметката към джоба на българските граждани. Вчера, в опит да се омекоти ефектът от разделянето ни с Румъния, биде разпоредено докладът на английския консултант да бъде предоставен на прокуратурата. Нещо, което е трябвало да стане веднага след изготвянето му и с което се признава, че за близо две години след като участва в сриването на КТБ, прокуратурата не е напреднала в изясняването на цялостната схема на политико-финансовата пирамида и просто чака връщането на Цв. Василев от Белград.
Изброяването може да продължи – скандали на които институциите отказват да реагират, или ако са принудени да се задействат, правят това с безочлива демонстрация, че всичко ще бъде само моментен кризисен PR и тотално замитане под килима. Отговорност няма нито за извършителите, нито за онези в прокуратура, полиция, съд, контролни органи, които се занимават с замитането. Пропагандно, тази схема се обслужва от Пеевската машина, която аз отказвам да наричам “медийна”.
Пред същите тази година видяхме как политическата класа отказа да реформира конституционния статут на главния прокурор и да въведе каквато и да било форма на ефективна демократична отчетност. Не бива да пропуснем, разбира се, и инициативата от последните дни за определянето на по един зам.-министър за борба с корупцията във всяко министерство – мярка с която окончателно ще тръшнем Румъния в земята.
В резултат на тези успехи в борбата с контрабандата, дори изпращащият св.валентиновско-трифон-зарезановски сърчица Юнкер днес е принуден да обяви възможността за разделяне на Румъния от България. Родината ни е изправена пред поредното унижение да станем вече единствен в ЕС сертифициран парий по отношение на фундамента на държавността – наличието на върховенство на правото.
Изходът е прост и се състои в поемане на отговорност
Политическият ни елит би трябвало да осъзнае, че е време за реална промяна на “правилата на играта”. Или да слезе от историческата сцена.
За пореден път призовавам парламента и политическите лидери, включително премиера Борисов, да поемат ясен ангажимент за радикална реформа на прокуратурата, МВР и другите служби, свързани с борбата с корупцията, за премахване на безконтролността на главния прокурор и за създаване на ефективно работеща прокуратура, която да гарантира сигурността на българските граждани и да разруши срастването на публичната власт с организираната престъпност.
Изключителни заслуги за този резултат има на първо място г-н Сотир Цацаров. Три години след началото на мандата му, е пределно ясно, че той е лидер на анти-реформаторското мнозинство във ВСС, вдъхновител на парламентарната съпротива срещу пълноценните изменения в конституцията, гарант, че в прокуратурата няма да мръдне нищо в посока повишаване на капацитета за борба с корупцията и скъпоценен клиент на пеевската пропагандна машина.
Не е ли време е да поеме някаква отговорност, най-малкото като използва нововъведената възможност да бъде изслушван от Народното събрание по конкретни въпроси и от парламентарната трибуна да обясни на всеки български гражданин в името на какво счита, че трябва да продължи да заема поста главен прокурор в оставащите 4 години от своя мандат и нашия живот?
За какво точно му служи неговият безконтролен статут, за чието съхраняване се бори толкова много? Отговорност следва да бъде понесена и от другите основни фигури на мнозинството във ВСС – шефовете на етичната и дисциплинарни комисии, новоизбрания представляващ. Както се казва – да бъдем оптимисти.
http://www.capital.bg
