– “Ама как бе, младеж, как да го свържем?”
– “Кабелът на телевизора от едната страна, кабелът на антената от другата. Това е!”.
Информационната кампания, която напоително облъчваше обществото в опит да обясни сложните процеси на цифровизацията, със сигурност няма да е последната. През 2016 г. подобна кампания ще разяснява на хората, що е то либерализацията на енергийния пазар.
Ако за големите стопански производители и средните по големина фирми свободата да си намират електроенергия от различни доставчици вече не е нещо непознато, през 2016 г. с нея трябва да се запознаят и най-малките бизнес клиенти и битовите потребители. Това, което ще се промени за тях, е, че вече ще могат да избират своя търговец на електроенергия. Това означава, че цената вече няма да се определя административно от енергийния регулатор, а от пазара. Освен това потребителите ще имат по-голям избор, което не изключва и оставането им на регулирания пазар.
Либерализация за големите
За енергийната система като цяло либерализацията ще има доста по-съществено отражение. През пролетта на 2016 г. трябва да станат ясни препоръките на Световната банка за модела, по който това ще стане. Основният въпрос, който трябва да бъде решен, е как производителите с дългосрочни договори и преференциални цени могат също да излязат на свободния пазар, така че да не бъдат ощетени. Председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев вече коментира в интервю за “Капитал Daily”, че вероятният модел е тези централи да започнат да продават електроенергията си на пазара, а разликата до техните преференциални цени да се покрива от фонда “Сигурност на електроенергийната система”. Той беше създаден през лятото на 2015 г. с цел събраните в него вноски да покриват разходите на НЕК, които са предизвикани от задължението й да изкупува енергията от топлофикации, ВЕИ и двете американски централи. Това на практика няма да промени сегашната система, но преференциалните плащания ще бъдат формирани като добавка към реалните пазарни цени .
Едно от предизвикателствата, за да се осъществят тези планове, е да се постигне съгласие с всички производители на възобновяема енергия за промяна на настоящите им договори.
Изпълнителният директор на ТЕЦ “КонтурГлобал Марица-изток 3” (една от двете американски централи с дългосрочни договори) Гари Левсли коментира по време на конференцията “Година на реформи в енергетиката. Каква е посоката?”, че има готов модел за либерализацията, който е добре известен на Световната банка. Самият той посочи няколко възможни варианта – задължително предоговаряне с централите, доброволно предоговаряне и прехвърляне на дялове на дружествата.
По думите му задължителното предоговаряне не е добра практика. Друга възможност е прехвърлянето на собствеността, но Левсли предупреди, че изборът на този модел е струвал на Унгария две арбитражни процедури, което е отнело 7 години.
Който и модел да бъде избран, промяната няма да се случи преди есента на следващата година. Причината, както самият Добрев посочи, е, че след като май месец стане ясен моделът, той трябва да бъде облечен и в законова форма, което ще отнеме поне още няколко месеца.
Перспективи пред борсата
Електроенергийната борса, която стартира на 11 декември, се очаква да заработи с реални борсови сесии през януари. Засега единствените производители, които ще продават енергия чрез нейната платформа, са държавните централи АЕЦ “Козлодуй”, ТЕЦ “Марица-изток 2” и Националната електрическа компания (НЕК), която е собственик на големите водноелектрически централи (ВЕЦ) в страната. Те ще трябва да осигуряват определени количества енергия на борсата заради ангажиментите поети от техния собственик, Българския енергиен холдинг (БЕХ), към Европейската комисия (ЕК). Те са свързани с прекратяването на наказателната процедура срещу БЕХ, която беше започната през 2012 г. заради съмнения за нарушаването на конкуренцията на свободния пазар на електроенергия. Според ангажиментите на БЕХ трите дружества ще трябва да осигурят близо 300 мегавата през първата година, които постепенно се увеличават до 807 мегавата след пет години.
Според председателя на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) Иван Хиновски вече има предложение от гръцката и румънската борса за сливане с българската електроенергийна борса. Това не е неочаквано, като се има предвид, че това беше една от първоначалните идеи, а постигането на ликвидност ще бъде трудна задача за българската борса като самостоятелен играч.
Ядрени възможности
До няколко месеца трябва да стане ясно и дали има реален инвеститорски интерес към изграждането на VII блок на АЕЦ “Козлодуй”. Тази възможност беше заявена по време на посещението на премиера Бойко Борисов и част от кабинета в Китай. В средата на декември представители на China Power Investment Corporation посетиха ядрената ни централа, за да се запознаят с проекта на място. Вицепремиерът Томислав Дончев коментира ден по-късно пред журналисти, че смесена работна група ще има срок от 3-4 месеца, за да се изчисти икономическия модел, по който би могла да се случи тази инвестиция.
На фона на потенциалния интерес за изграждането на VII блок на АЕЦ “Кoзлодуй” през 2016 г. предстои да приключи и арбитражното дело, което руската “Атомстройекспорт” заведе срещу НЕК за 1 млрд. евро заради прекратяването на проекта за АЕЦ “Белене”. В случай че решението е негативно за страната ни, плащането може да бъде протакано, но трудно може да бъде избегнато. Възможно е все пак НЕК да се договори с руската компания да купи вече произведеното оборудване, с което да намали частично плащането.
Светлина в тръбата
Ако някой от газовите интерконекори бъде завършен през 2016 г., това ще бъде газовата връзка с Румъния, която поради техническо забавяне не можа да бъде пусната в експлоатация вече няколко години. Процедурата, обявена от “Булгартрансгаз”, за избор на изпълнител, който да изгради участъка под река Дунав, оказала се непредвидимата спънка пред проекта, трябва да завърши в началото на годината. Според обявената обществена поръчка определеният срок за завършването й е почти 6 месеца.
През 2016 г. трябва да започне и изграждането на българско-гръцката газова връзка, която може да осигури истинска диверсификация на източниците на газ за България. Идеята е по нея към страната ни да потече азерски газ от находището “Шах Дениз 2”, което обаче ще започне след 2020 г. Изграждането на газопровода зависи най-вече от предстоящите пазарни тестове, които трябва да определят какъв е интересът към тръбата и дали той е икономически жизнеспособен.
Развитие трябва да има и по идеята на премиера Борисов за превръщането на страната ни в газоразпределителен център за Централна Европа – така нареченият проект “Балкан”. До пролетта създадената работна група с експерти на ЕК трябва да изготви реалистичен сценарий за изграждането му.
http://www.capital.bg/
