След като преминава през първия онлайн курс на една от звездните двойки на тази сцена – Дакс Хок и Сара Брек, заедно с танцовата си партньорка Стела Стаменкова създават своята програма за развитие на суинг танците Swinging Sofia. Желанието им е да въведат в чарлстона и линди хопа максималния брой хора и да генерира сред тях интереса към културата. Тя приема първите си “възпитаници” през декември 2012 г. Три години по-късно през нея са минали над 42 групи, или около 1400 души. “От тях, разбира се, не всички остават. Повечето хора идват, пробват и се отказват малко по малко”, разказва Явор и добавя, че към момента в школата има около 250 активно танцуващи. “Целта ми е до година и половина тези хора да станат хиляда”, казва той.
Пробивът на суинга у нас
Разбира се, успехът на “Lindy Hop България” не е случаен. Той се гради не само на ентусиазма и уменията на Явор и екипа, който той изгражда постепенно, но и на дългогодишното развитие на рокендрол и суинг сцената в България. Първи са “смъглърите”, както галено викат всички на The Smugglers Collective. Те пренасят музиката у нас, след като се връщат от следване във Франция. Около тях се оформят няколко по-малки клуба на хора, които преди това са се занимавали с рокендрол. След това се появява и сайтът rockabilly.bg на Стела Стаменкова, който е своеобразна събирателна точка на всичко, което се случва на сцената в България. “Винтидж” облеклото, помадите за коса и аксесоарите от минала епоха се популяризират от дизайнерите на “Vintage Sofia”. Проектът на вокалистката от “Насекомикс” Андрония Петрова “Sentimental swingers” пък пробива със суинг интерпретациите си на популярни стари градски песни. “Това са хората, които изключително активно се включиха на пазара”, разказва Явор. По думите му в началото различните групи си смесват аудиториите, но пазарът полека се разбива. “Като танцуваш линди, няма да идеш на рокабили музика, и обратното – ние слушаме по-стара музика, която не е задължително да се харесва на рокаджиите”, смята Явор. Но не отрича, че ефектът от първоначалния общ ентусиазъм на цялата сцена създава инерцията, която “Lindy Hop България” използва в своя полза по-късно.”Трудно е да се каже дали ние като училище щяхме да имаме същия успех без тяхното влияние – след като хората ни видят да танцуваме на концерти на Sentimental swingers, те започват да искат да могат да правят същото”, казва създателят на школата. А това идеално съвпада с целта му – да създаде социален феномен. “Истината е, че исках да направя суинг танците масови”, споделя той.
Танцьори за милиони
В това начинание му помагат малка, но сплотена група инструктури, които споделят мисията да популяризират суинга у нас. Сред тях попадат Соня Кутишева, Дамян Найденов, Борислав Енчев и Лилия Симеонова. Те всички си имат (или са имали) кариери в тотално различни сектори – Соня е архитект, Дамян – маркетинг експерт, а Борислав и Лилия напускат предишните си работни места, за да се отдадат изцяло на работата в клуба. “Освен че са хубави, те са притегателни центрове”, разказва Явор. По думите му той е избрал за учители не задължително най-добрите танцьори, а тези, които зареждат учениците си с положителна енергия. “Обградил съм се с хора, които не гледат на това като на професия, а като на нещо много повече от хоби; които искат да се усъвършенстват, да направят нещо повече за общността”, разказва той.
“В позиция съм, в която мога да дам нещо на тази сцена – имам известни умения и познания, които искам да споделя с хората”, разказва Борислав. Той също се запалва по суинга след едно от първите партита на “смъглърите”. Отива да погледа един урок в залата, а на следващата седмица се връща – този път с гуменките си. Три години по късно той вече е учител, ходи на уъркшопи и състезания в чужбина и връща у дома познанията, натрупани там. “Привлече ме щастието, което струи от усмивката на всеки, впуснал се в суинг ритмите, увлечен от ретро стила и запленен от винтидж културата”, раказва и Дамян. Едно от явленията, които връщат интереса на младите хора към суинга не само в България, а и в световен мащаб, е появата на “електросуинга”. Ремиксирани парчета на банди от началото на века на групи като Parov Stelar и Gramatik модернизират звученето на песните, а видеоклиповете им, които използват сцени от популярни суинг филми, показващи феноменални акробатики, ентусиазират много хора. Самата Соня се запалва по танците по този начин. Но за кого точно са тези танци всъщност?
Линди за всеки
Според една от курсистките в “Lindy hop България”, Мира Вълчева, линди хопът е за всеки. “В една моя любима постановка казват, че театърът лекува и “в театъра, скъпи мой, всеки тенекиен човек има шанса да открие сърцето си”. Аз мисля, че с пълна сила можем да заменим думата театър със суинг или линди хоп”, споделя тя. И наистина, хората, които се запалват по танца, са съвършено различни като професии и интереси – Явор казва, че програмисти, архитекти и други свободни професии доминират дансингите на школата, а това каква физическа или музикална подготовка имат курсистите в началото няма никакво значение. Лилия споделя, че в часовете си се опитва да вдъхне на учениците куража, че може да тануцват както искат. “Според мен да научиш определени стъпки е просто инструмент, с които да се изразиш себе си”, казва тя. И Дамян смята така: “В суинг танците имаме една крилата фраза: “Ние не правим грешки, а вариации.” Това, че суинг танците са произлезли от улицата, а импровизацията се цени повече от перфектността, ги прави по-достъпни и приятни за всички. А индивидуалният подход на инструкторите и социалната атмосфера спомагат нещата да се случват много по-лесно и приятно. Въпреки чувството на свобода обаче в суинг средите има строги правила относно хигиената, близостта на контакта и обноските. “Епохата на суинга е тази на дамите, кавалерите и джентълмените, хората са се канили на танци, пазили са дистанция, всичко е било една идея по-така”, смее се Соня.
 |
| Магията на танците е в качествената музика, стилните облекла и възможността за непринудена комуникация
Фотограф: Нели Куртева |
Комбинацията от етикет и свобода на действието прави линди хопът привлекателен за много хора. “Няма ги редовните типажи от софийски барове и клубове, които те дразнят в пиянството си”, разказва Мира. А това, което присъства, е комуникацията с партньора. “Когато двамата с партньора си слушате музиката, може да я интерпретирате по свой си начин, но чрез нея сте в разговор. В началото знаеш по-малко думички (движения), постепенно учиш нови и нови, свързваш все по-интересни изречения и словосъчетания”, казва Борислав.”Харесва ми, когато този диалог може да се надгражда – единият дава темата, другият я доразвива, топката се подава от единия партньор на другия”, добавя Лилия. Освен на танцувално ниво комуникацията се случва много по-лесно, защото никой няма да те гледа накриво, ако го/я поканиш на танц. Независимо от пола. “При нас няма разделение на дами и кавалери, а на лидери и фолуъри”, смее се Борислав и добавя, че ролите могат да се сменят дори по време на танца. И всичко това води до развитие на социалните умения. Соня смята, че хората имат нужда от контакт, който е и вербален, и физически. “Когато танцуваш с някого, изразяваш себе си чрез танца. Тактилният контакт, които не ти навлиза в пространството, оставя много място за чиста комуникация без подтекст”, разказва тя и заключава: “Ставаш много по-чувствителен към другите.”
 |
| Овладяването на суинга работи на принципа “учи се лесно, усъвършенства се трудно”. Това прави танците едновременно достъпни за начинаещите, но и интересни за напредналите
Фотограф: Нели Куртева |
Плановете на клуба оттук нататък са да поставят българската суинг сцена на световно ниво. Единият начин това да се случи е през фестивалите, които привличат все повече чуждестранни участници. “На първия фестивал имаше 16 чужденци при 180 души, когато обявихме този фест, за първите 24 часа имаше 40 записани чужденци”, разказва Соня. Явор се е амбицирал още да включи живата музика в партитата. “Брас асоциацията” започна да подготвя сетове за нас – ще стане лудница”, казва той. Според Борислав на принципа “проба-грешка” суинг движението в България може да се развива само напред. Така че ако тепърва ще правите своите новогодишни обещания и искате да станете част от една развиваща се общност на хора, които обичат да се забавляват стилно и да не губят социалния контакт, или ако просото искате да се разкършите – потърсете най-близкия суинг клуб. Няма да съжалявате.
| Kратка история на суинг културата по света и у нас
Суинг музиката и линди хопът, точно както джазът, се коренят в афроамериканските общности в САЩ. Зараждат се по време на the roaring 20s – периодът на бурно икономическо развитие след Първата световна война до икономическата криза от 1933 г. зад океана. По това време освен мафията и сухия режим на власт идват и джаз музиката и бурните социални танци. Най-популярен сред тях е линди хопът, който започва пътя си от самоуки майстори от Харлем, като Франки Манинг и “Шорти” Джордж Сноудън. Двамата се прочуват със съревнованията помежду си, които взривяват публиката в харлемскат бална зала “Савой”, дом на първите линди състезания. Поняието “линди хоп” всъщност се приписва на “Шорти” Джордж, който сравнява въздушните акробатики с първия презокеански “скок” (от английски – hop) на пилота Чарлз Линдберг. Но белите не могат да му устоят и постепенно музикалните банди и трупи танцьори се появяват и в денсхоловете, разбивайки монопола на балните танци. Залите се пълнят толкова много, че ритниците и подхвърлянията във въздуха на линди хопа биват заменени от бързите и близки танци като балбоа – любимият стил на известния мафиот Ал Капоне. Настъпва Втората световна война и суингът не само не губи популярност, а се превръща в мощен пропаганден инструмент на Съюзниците, който е забраняван в страните от Оста (можете да научите историята във филма Swing Kids). По време на войната, когато дамска компания често липсва, мъже танцуват с мъже – оттам произтича разделението на партньорите на “лидер” и “следващ”, а не на кавалер и дама. Войната приключва през 1945 г., но идеологическата сила на суинга остава – рокендрол танците и музиката, които произлизат от суинг културата стават културен враг номер едно на комунистическия блок, към който спада и България. През 30-те и 40-те години на XX век у нас суингът пробива за пръв път, макар и за кратко. Хотел “България” редовно посреща танцьори и музиканти за вечеринки, а по непотвърдени източници дори е съществувал джаз съюз с над 1500 бенда, записани в него. Това продължава до началото на тоталитарната ера в българската история, която поставя суинга в категорията “идеологически враг”. “Говорил съм си с възрастни музиканти, които са казвали, че са свирили суинг, но са му викали джаз”, разказва Явор Кунчев. И досега много от тези музиканти не правят разликата между единия и другия стил. Може би вече няма значение – идва ново поколение, с нова сцена. Суинг културата тепърва ще завладява сърца и умове у нас. |
http://www.capital.bg/
