Реформа ли са гласуваните в сряда текстове, или поне могат ли да бъдат основа за това?
Постигнатото в сряда несъмнено е основа за реформа и не бива да се отричат неговите позитиви. В крайна сметка ВСС беше разделен. Това е постижение, защото съдът и прокуратурата ще започнат да се управляват отделно, което е основа да започнем да правим разлика между тях въпреки огромното упорство да се отстояваизмисленататезаза някаква еднинна магистратура,която следвала от обстоятелството, чебългарската конституцияпридава към съдебната власт освенсъда ипрокуратуратаи следствието. Различното третиране на съда и прокуратурата означава по-адекватно управление на техните функции и особено тези на прокуратурата. Парламентът в същото време отказа да формира една парламентарна квота в прокурорската колегия, която да стане основа за някаква демократична отчетност. Защото е ясно, че при такова овластяване на главния прокурор прокурорската колегия трудно ще бъде независима отнего. И въпросът беше да има противотежест на тази фигура. Да има кой да задава въпроси на главния прокурор. Парламентът се отказа от това. Отказа се и да признае международния стандарт, че в съдийската колегия трябва да има мнозинство на съдии, избрани от съдии. Оттук нататък вече е въпрос на обществен и институционален натиск това разделение да се превърне в нещо, което прилича на демократичен колективен процесна вземане на управленски и кариерни решения в държавното обвинение. В крайна сметка решаващи ще бъдат характерите на хората, които ще попаднат в съответните колегии.
Все пак остана явното гласуване и квалифицираното мнозинство?
И двете са очевидно конкретни инструменти, които могат да бъдат приложени и по полезен, и по вреден начин. Сами по себе си те не могат да заместят наличието на воля за правилен резултат и всеки един от вариантите-и едното, и другото мнозинство, и единият,и другиятначин на гласуване,могатда бъдатизкористени. Тъй като сме виждали и избори за органи на съдебната власт и с 2/3 мнозинство, и с обикновено мнозинство,сме били свидетели наизкористяването и в двата варианта. Проблемът на избора с две трети е, че той предполага една възможност на опозицията да не бъде изключена от процеса на вземане на решения, но това предполага наличие на опозиция. В този парламент до онзи ден реална опозиция отсъстваше. Фактически, независимо от това кой как се етикетира, ние виждаме една година на много комфортно съсъществуване на всички в парламента. Явното гласуване, в зависимост от това как бъде уредено на законодателно ниво, би могло да бъде полезно в съдийската колегия, но в прокурорската колегия при факта, че тя остава под дебелата сянка на доминиращата фигура на главния прокурор, едно явно гласуване може всъщност да имаинегативни ефекти.
След като за вас разделението е позитивен факт, защо подадохте оставка?
Поради две свързани причини. Този напредък се случи в огромна степен за съжаление заради международните очаквания и заради външния натиск. В процеса на прокарване на тези промени и особено във финалния етап от тях, който съвпадна със скандала Янева – Ченалова, аз видях колко малък вътрешен политически ресурс има за реална промяна на властовите реалиив съдебната власт, а оттам и в цялата система от институции, която представлява централната власт в България.
За мен стана ясно, че наистина думата на главния прокурор, и то не заради аргументи, е тази, която винаги ще тежи. За мен стана ясно, че няма никаква воля да бъде дори поставен или признат въпросът за тази свръховластена фигура, която не подлежи на никаква функционална форма на демократична отчетност. И най-важното, за мен стана ясно, че когато има корупционни скандали от мащаба на Янева – Ченалова, няма воля да се направи сериозна проверка. Напротив – настояването ми за проверка, настояването ми да се разбере проблемът за статута на главния прокурор се превърна във война. Разбрах, че перспективите за това наистина да се погледнат тези проблеми в очите са минимални. И в този смисъл моите възможности да прокарам някакви реални промени са много ограничени на този пост. Може би друг човек, в друго властово уравнение, сега при пренареждането, ще има по-добър шанс.
А как се излиза от тази ситуация?
Вижте, изходът технологично съвсем не е сложен и в момента в парламента има предложения за изменение, които са внесени от Инициатива “Правосъдие за всеки”. Те могат да станат база за един втори кръг от конституционни реформи.
В крайна сметка един от позитивите от това, което се случи, е, че прокуратурата беше посочена като проблем. Мислите ли, че има шанс да се отиде по-далеч?
Да, когато взех решението, нелеко впрочем, да поема функциите на министър в редовното правителство, си поставих две цели – едната беше да разделим ВСС.
Втората – дапристъпим къмнякаква реформа на прокуратуратаилипоне, колкото се може, този проблем да го изведем като централен. В този смисъл за себе си, моята програма минимум с всички уговорки и недостатъци, мисля, че съм я изпълнил. Парламентът прие в сряда възможност да изслушва главният прокурор и по теми, различни от годишните му доклади. Забележетеобачекак беше окастрено предложението в парламента, който сам се отказа от възможността да е в активна позиция и даизисква тези доклади.При приетата формулировка изглежда,че тези изслушвания ще се случватсамотогава, когато главният прокурорсам поиска това. Например своето становище за промените в климата илипоредното изброяване кои медии харесва.При цялото това ходене на пръсти около темата за статута и ролята на главния прокурор аз нямам особено съмнения, че поне що се отнася до настоящия парламент,това ще остане едно спящо правомощие.
Откъде идва властта на прокуратурата и на главния прокурор? Какво ѝ дава силата да бъде основният фактор в случая в съдебната реформа?
Две обстоятелства – едното е напълно безконтролната преценка за това дали да стартира наказателно преследване или не. Това е сериозен инструмент на натиск и на поставяне под влияние.
На второ място, българският политически елит се е рекрутирал около една култура на вътрешна всепозволеност. За съжаление като субкултурен феномен критична маса от представителите на българския елит се стремят да бъдат там заради това усещане, че законите не важат за теб. Просто знаеш, че имаш възможност да водиш този лек живот на тази специфична фронтера, в която законите не важат. По аналогия с Дивия запад или границата между Руската империя и Сибир и Причерноморските степи, където всичко е позволено. Начин на живот, койтопо естеството си тепоставя,ако не в конкретна, то поне в много вероятназависимост от прокуратурата. Защото я има тази много силна фигура на главния прокурор, която може да ти създаде много неприятности, ако реши. Истината е, че цялото демократично устройство и еволюция винаги е изхождало от един неособено голям опитимизъм за човешката природа, който винаги е казвал, че човек, оставен насаме с безконтролна власт, много лесно се превръща в проблем. И затова винаги, не просто от епохата на съвременната демокрация, но от най-ранните демократични устройства, е имало някакви противовеси и задръжки. Дори римският император винаги е носил със себе си една торбичка пръст, която да му напомня, че най-малкото смъртта е ограничението. Мисля че поне това на главните прокурори в България не би им се отразило зле. Да въведат подобна регалия.
А влиянието във ВСС?
Докато човек не види ефекта от присъствието на главния прокурор на живо, никога не би могъл да си представи за какво става дума. Та отделни членове на ВСС се притесняват да прекъснат главния прокурор, когато той реши да вземе думата. Честно казано, на моменти става унизителна тази наистина централноазиатска липса на колегиалност, на равенство в този уж колегиален орган, на свобода да се изкаже мнението. На елементарна демократичност.
В началото на дебата около разделянето на ВСС и ролята на главния прокурор всъщност един от малкото хора, които понечиха да коментират темата, беше бившият главен прокурор Борис Велчев. Който каза нещо, което е въпрос на common sense – ама какво пречи и сега ВСС да контролира главния прокурор. Много добър въпрос.
Аз не съм присъствал на ситуация, в която на главния прокурор да се задават някакви въпроси, свързани с работата на прокуратурата като институция, на които той да отговори и от това да следва някакъв смислен процес на формиране на политики и отчетност. Напротив, единствените случаи, в които някой се е осмелявал да му постави някакви въпроси, са водили до едно настръхване и едно агресивно демонстриране, че той не може да бъде питан.
Съвсем наскоро, когато му беше поставен въпросът защо предварително определя изхода от делото “Червей”, той произведе знаменитата фраза “Ще говоря каквото си искам”.
Явно е налице различно разбиране за това какво означава да си част от институционалния ред на една демократична, да не кажем европейска, държава.
Този страх виждаше ли се в изпълнителната власт?
Бих се въздържал от конкретни примери. Но целият начин, по който протече дебатът около конституционните промени, престараващото обслужване от пеевските пропагандни издания, които не виждам основание да наричаме медии, показа една феноменална степен на единство на интересите. А това в България значи само едно – властова общност. Това е феномен наобщоразпределение навластовитепорции. Това за мен е достатъчен пример.
Не са много хората в държавното управление, които искат да се изправят срещу съюза между властта на държавното обвинение и властта на пеевската пропагандна машина, този “съюз на меча и ралото”. Това е доста очевидно.
До какво води този порочен модел?
Не е трудно за всеки наблюдател на съдебната система да си спомни за десетки дела с висок обществен интерес. Еднатвърдеголяма част от тях завършиха с едни тихи неуспехи,след катозапочваха с гръмки предсказания за триумф. Никога не видяхме за прокурорите, които са работели по тези дела, да има някакви последици. За когото и да било. Не казвам, че някой трябва да бъде наказан. Не искаме ситуация, в която прокурорите се боят да започнат работа по някаква материя, без да имат 100% гарантирана сигурност.
Но една функционираща прокуратура и един работещ ВСС най-малкото, което могат да правят, е да направят разлика между добросъвестни усилия и в случаите, когато има очевидна халтура. И не просто халтура, а злоупотреба.
Самият главен прокурор не много назад във времето каза, че в прокуратурата работят много некадърници. Ако някой друг го беше казал, щеше да се превърне не във война, а в армагедон. Но и от това нищо не последва. За тези некадърници не виждаме последователно усилие първо тази оценка ангро да се превърне в атестация на конкретни хора, която да измерва техните дефицити, от което да следват мерки – обучение, пренасочване към друга работа и накрая разделяне с тези, които не стават. За мен това е най-сериозният индикатор за това, че три години след началото на мандата на този главен прокурор за реформа на прокуратурата не може да се говори.
Денят, в който българските граждани видят, че конкретен прокурор, с конкретна обосновка носинякаква отговорност за резултатите от своята работа, особено по делата с обществен интерес, ще бъде денят, в който ние ще знаем, че нещо е започнало да се променя.Сега дори в случаите, когато има някакви подобни дисциплинарни процеси и размествания, много рядко можем да се отделим от усещането, че това се случва по лична претенция от страна на ръководството на прокуратурата.
Няма министър на правосъдието, който толкова често да е използвал правомощието си да отправя предложения за дисциплинарни производства срещу съдии и прокурори. Защо се възползвахте от това правомощие?
Доколкото ми е известно, има само един предходен случай, когато министър е ползвал това правомощие. Ние за тази година направихме осем. Това правомощие е резервно и моята политика беше да го използвам, когато органът, който трябва да се занимава с тези въпроси – ВСС и ИВСС – не се е задействал. Това трябва да се прави при емблематични случаи, които формират представата на гражданите за съдебната власт и какво се случва в нея.
Ние можем да правим всякакви институционални реформи, нормативни реформи, но това са опити да заредимнякакъв новсофтуер, така щото хардуерът да почне да сработва.
Ако видите тези предложения, те трасират цялата проблематика със Софийския градски съд – през темата за важността на този съд, през темата за неговата корумпирана криминализация, множеството съдебни съвети, които си затваряха очите за това, през нежеланието на този състав на ВСС да отвори тази тематика, през начина, по който се подходи, когато стана ясно, че вече не могат да реагират. Tова са съвсем конкретни примери, които обясняват защо институциите на съдебната власт не работят и нямат доверието на българските граждани и международните партньори. Ние се опитахме да сложим пръст в тези рани. Това предизвикваше изключително агресивна съпротива на мнозинството,обслужваноот пропагандните издания.
Дори и сега, когато ни обвиняват заради настояването ни, че трябва да бъдат проверени твърденията на госпожа Ченалова, се забравя каква съпротива имаше срещу това да започнат дисциплинарните производства срещу нея, отново и по мои предложения.
Проблемите са ясни, решенията са горе-долу ясни, стигаме отново до липсата на воля. Получава се порочен кръг – политиците трябва да реформират съдебната система, но са зависими по една или друга причина от нея или част от нея и съответно не могат да съберат достатъчно воля, за да направят нещо. Как излизаме от тази ситуация?
Има един-единствен лек и това е общественият натиск. И е много важно хората, които вътре, на терен в съдебната власт, се борят, да получават обществена подкрепа. Аз си тръгвам, но има хора, които остават – малцинството във ВСС и в съда.
И ако обществото си позволява мълчаливо да не забелязва как те са мачкани и унижавани от пеевската пропагандна машина и мнозинството във ВСС, това ще бъде едно чудовищно прахосничество на шанс.
С подкрепата за тези хора и техните усилия можем да обърнем тенденцията.
Това е процесът. Обществото трябва да разпознае онези, които от негово име се борят за някаква промяна, и да не ги оставя в тази самота, в която те могат да бъдат отстреляни.
На цялата тази глутница сега ѝ замириса на кръв. И моят апел наистина, към българските граждани и към активните от тях – ние трябва да намерим начин да дадем подкрепа на тези хора, които се борят за нас. С всичките им ограничения, с факта, че това не са нито супермени, нито супергерои, това са едни просто почтени хора, чиято почтеност ги кара всеки ден да опитват отново при всичките си ограничения.
Какво ще се случи през следващите месеци?
Ситуацията в момента е такава, че Брюксел и държавите членки ще трябва вземат едно политическо решение. Аз съм сигурен, че на експертно ниво комисията ще състави достатъчно коректно отражение на това какво се случи и това, което не се случва. То ще отразява факта, че политика за борба с корупцията по високите етажи на властта няма. Има всякакви законодателни инициативи, съставяха се всякакви органи. Искам да ви обърна внимание на един интересен факт – ние имаме координационен съвет за борба с корупцията и национален координатор за борба с корупцията, но когато се случи най-големият корупционен скандал от началото на това управление, никой не се сети за тези фигури. А и те някак си не видяха, че имат нещо общо с корупцията, когато тя е съвсем конкретна.
По отношение на България ще има един по-засилващ се контраст с Румъния, което тук вече предизвиква обриви при някои хора, когато бъде спомената. Несъмнено, че сега в Румъния дойде управление със със силна антикорупционна идентичност и обществено очакване – и като осъзнаване, поне доколкото аз виждам. Това само ще засили мотивацията на Европейската комисия и страните членки да отчетат това и да дадат допълнителен бонус на колегите в Румъния.
Ние, въпреки че имахме силно антикорупционно обществено настроение и воля, това, което в крайна сметка беше произведено в политическата надстройка, беше едно съвсем откровено простодушно заявено намерение за стабилност при изходните условия.Разбира се, аз бях наясно с това от самото начало. За мен стоеше единствено въпросът накъде на практикащесе наклонят везнитемежду обществения натиск, външния натиск, от една страна,и очевидното нежелание на представителите на българската политическа класа нещо да променят, от друга.И крайният отговор дойде, когато бяхме изправени пред конкретното изпитание в казуса “Ченалова и Янева”-дали ще има адекватна реакция или не. Втова изпитание българските институции се провалиха. Напротив, пред него те показаха през свързаните с тях пропагандни издания една изключително силна реакция на отхвърляне на самата идея нещо да бъде проверявано.
Странен е парадоксът, че ако трябваше посланиците да гласуват, резултатът щеше да е точно обратен от този в парламента – вероятно 95% за по-сериозна реформа в съдебната система. Защо външната подкрепа за някакви промени, които по-скоро засягат нас, е много по-силна от вътрешната?
Българските граждани имат много висока степен на доверие в механизма за наблюдение на ЕК и много ниско доверие в нашите институции. Налице е очевидно желанието на българското общество за скъсване с корупционното управление (не корупцията в управлението, а корупционната логика на твърде много от управленските и властовите процеси в България), но това желание не може да се превърне в политически императив – в програма или в конкретни действия. Причините за това изискват един голям културен и политологичен анализ, който аз едва ли има смисъл да правя. Това, което само ще повторя, е колко е важно хората, които все пак искат да са агенти на промяната, да получават обществена подкрепа.
Какво бихте посъветвали своя наследник?
Основната тема на съдебната реформа е изчистването от корупция в съдебната власт и на въвеждането на добро управление и на добро администриране. На ясни механизми за носене на отговорност и формиране на лидерство, което е формулата за добро управление.
Много бих искал да предпазя към залитане за подмяна на процесуални и други кодекси. Има една тотална девалвация, особено що се отнася до кодексите. Така лесно можем да подменим темата за съдебната реформа. По същия начин както го правим, поставяйки въпроса със скоростта на правораздаването –това епроблем в конкретни съдилища, то е проблем, който е свързан с конкретни организационни предизвикателства – сграден фонд, бройки, натовареност… Няма нужда нито това да се обявява за съдебна реформа, нито да се лъжем, че с някаква промяна в кодексите това ще се адресира. Другото място, където излизапроблем съсскоростта на правораздаване,са делата с висок обществен интерес. И това вече е проблем наръководна отговорност и отново на борба с корупцията.
http://www.capital.bg/
