Когато Бенямин Нетаняху и Махмуд Абас изглеждат по-щастливи да се видят, отколкото Барак Обама и Владимир Путин, това говори много. Снимките от двустранните срещи в кулоарите на климатичната конференция в Париж са любопитен индикатор за температурата на отношенията. И не е нужно някой да е специалист по разчитане на езика на тялото, за да усети, че контактът с очи и усмивките на лидерите на Израел и Палестина (вижтук) показват ако не топлина, то поне някаква нормалност, докато изпънатите лица и взаимното избягване на погледите между президентите на Русия и САЩ сочат ясно замръзване.
Още по-голям хлад вероятно би лъхал от евентуална фотография на Путин и Реджеп Таийп Ердоган, но такава няма как да появи сега, тъй като молбите на турския президент за среща за стопяване на ледовете след свалянето на руския самолет миналата седмица, продължават да бъдат отхвърляни с видимо удоволствие. Путин се забави и за традиционната “семейна снимка” на всички лидери, събрали се вчера на откриването на форума в Париж, и с това също предизвика коментари дали неявяването му се дължи просто на известния му навик да закъснява или е поредната демонстрация към Ердоган и всички останали. Така първият ден на конференцията бе по-скоро показателен за политическия климат, отколкото за метерологичния такъв.
Поне според журналиста от “Коммерсант” Андрей Колесников, който от години придружава Путин при посещенията му и е наясно с привичките на президента и “кухнята” в Кремъл, не е нужно да се търси особен скрит смисъл в липсата на Путин при откриването на форума. Просто неговото начало е било в 11 ч. парижко време. А това,пише Колесников, е все още “детско време за руския президент”. И макар служителите в руския протокол до последно да са убеждавали организаторите, че Путин няма да закъснее, той го направи. И то не защото толкова е държал да избегне Ердоган, а защото често му се случва да не се съобразява с времето, независимо дали става дума за среща с папата, с германския канцлер Ангела Меркел или за програма на глобален форум.
Извън символиката на снимките, Путин не пропусна случая и да отправи своите послания на мястото, където в момента са събрани световните лидери и медии. Той направи това не в речта си пред конференцията (за която, впрочем, също закъсня, и в която така или иначе нямаше особена интрига какво ще каже, тъй като благодарение на колапса на съветската индустрия Русия няма нужда да намалява вредните си емисии, и дори спокойно може да ги увеличи), а в изявлението си пред журналисти.
То дойде след двустранните му срещи през деня с Обама, Меркел, Нетаняху и китайския президент Си Цзинпин. На въпроса дали му се удал случай да поговори с Ердоган, Путин отговори отрицателно. Не, не успял, и едва ли ще успее в близко бъдеще, защото Москва е получила допълнителни данни, че добиваният от групировката “Ислямска държава в Ирак и Леванта” петрол се транспортира в индустриални количества към Турция. И решението на Анкара да свали руския бомбардировач Су-24 е било продиктувано основно от желанието тези доставки на нефт да бъдат защитени.
С това изявление Путин на практика отряза пътищата за отстъпление и сваляне на напрежението в конфликта с Турция. Отговорът на Ердоган не закъсня – когато някой казва нещо подобно, той трябва да го докаже, и ако Путин докаже твърденията си, то запазването на честта на турската нация ще изисква сегашният й президент да се оттегли от поста. Накратко – затопляне между Москва и Анкара няма да има скоро, Обама и Путин ще продължават да гледат в различни посоки и глобална коалиция срещу ИДИЛ не се очертава.
http://www.capital.bg/
