ЗА СЪВЕСТТА И ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА
Ирина Кирилова
Хората винаги си мислят, че ако пишеш добре, то е защото ги мамиш, или пък не си достатъчно демократичен, за да пишеш толкова лошо, колкото всички останали.
Това изречение ясно и точно обяснява защо малка част от хората не приемат радушно сайта. Защото е написан добре, а не толкова лошо, колкото всички останали.
Всички знаят, че животът е интересен затова, защото винаги ни поднася изненади. Изненада беше и сайтът „Тракийски свят”. Въпросът е в начина, по който всеки от нас приема тези изненади. Ако има вътрешно усещане за сила и достойнство, той може да приеме информацията толерантно. И ако има съзнание за дълг към обществото, няма да прави покупко- продажба на общинските интереси.
Но изглежда, че някои хора в Хисаря са забравили какво е съвест. Съвестта е способност на човека да бъде съдия сам на себе си. Но защо ли това човешко качество не влиза в естетическите категории на важни хора в града?
Един български държавник от началото на миналия век беше казал, че разстроената съвест е счупен далекоглед, който представя урвите и канарите на живота като равни и гладки пътеки. Няма гладки пътеки, госпожи и господа!
Живеем в абсурден свят. Затова трябва да съзнаваме своя живот, своя бунт и своята свобода. И ако съзнаването на живота е наша собствена работа, то бунтът ни трябва да бъде свързан с обществените интереси. А щом като тръгнаха някои хора да стават кметове, трябваше да знаят, че със свободата им е свършено – гледаха ги и в миналото и в настоящето, преценяваха ги отвърте и отвън.
За съжаление само у интелигентния човек може да се създаде съзнание за дълг към обществото и понякога е нужен героизъм за изпълнението на този дълг. Онзи, който жертва общото заради личното свое, няма качества на интелигент. А на нас ни беше нужен интелигентен кмет.
Ако си представим, че изборите за местна власт бяха един театър , безспорно в една постановка любимец на публиката става най- добрият артист.
Изборите през октомври и на първи ноември наистина бяха театър, но политически и неговите принципи бяха подчинени на други изисквания. Публиката бяха избирателите. А любимият актьор вече е известен. Пък и публиката този път прояви верен усет.
Но тепърва ще гледаме дали публиката няма да бъде измамена. Защото едно е да говориш на предизборни събрания, друго е да вземеш властта в ръце и да защитиш очакванията на тези, които са те избрали.
