Невероятната наглост на най-големия крадец в историята на България продължава
„Ексклузивното“ интервю на Люба Кулезич с Цветан Василев се превърна в поредния водевил, с главен герой избягалият от правосъдието и укриващ се в Белград бивш банкер.
Извън дежурните безсмислици за „здравата“ банка, която не била пирамида, но поемала повече рискове от останалите банки, Василев за пореден път доказа, че за него няма нито морал, нито способност да носи отговорност за действията си, нито капчица останала честност. Вместо това манията му за величие, подхранвана от годините „успешен“ бизнес, взе отново връх.
Той бил велик банкер, отговорен към чуждите пари, „стратег“ на банковия пазар, който вместо да строи стени, когато задуха вятър, изграждал вятърни мелници.
Разбира се, сервилно ококорената и добре заплатена Кулезич пригласяше усърдно на този театрален етюд, като вместо да зададе смислени въпроси за истинската ситуация с банката и активите й, предпочете да подава на събеседника си угодни реплики.
След като проф. Стив Ханке, БНБ, Парламента, международните одиторски фирми и всички сериозни финансови анализатори, които са имали досег с „модела КТБ“, категорично го определиха като пирамидален – защото се основава на схема, източваща финансовия ресурс на банката в несвързани с раздадените кредити активи, продължаващите приказки на Василев по тази тема вече не будят нищо друго освен досада. А вятърните му мелници отдавна се превърнаха в купчина прах, погребан от смазващия размер на откраднатото.
Новият план „Василев“ обаче надхвърля и най-смелите мечти на Остап Бендер. При положение че си източил в твои фирми, управлявани на секретарките, охранителите и шофьорите ти няколко милиарда лева, без да учредиш обезпечения в полза на банката и с такава плетеница от заеми, която трудно някой ще разплете, но която перфектно прикрива истинските ти намерения – присвояване парите на вложителите, да поискаш сега от премиера Борисов да ти съдейства да обереш и останалите в банката 500 млн. лв., е наистина виртуозна.
„Ексклузивното“ интервю на Люба Кулезич с Цветан Василев се превърна в поредния водевил, с главен герой избягалият от правосъдието и укриващ се в Белград бивш банкер.
Извън дежурните безсмислици за „здравата“ банка, която не била пирамида, но поемала повече рискове от останалите банки, Василев за пореден път доказа, че за него няма нито морал, нито способност да носи отговорност за действията си, нито капчица останала честност. Вместо това манията му за величие, подхранвана от годините „успешен“ бизнес, взе отново връх.
Той бил велик банкер, отговорен към чуждите пари, „стратег“ на банковия пазар, който вместо да строи стени, когато задуха вятър, изграждал вятърни мелници.
Разбира се, сервилно ококорената и добре заплатена Кулезич пригласяше усърдно на този театрален етюд, като вместо да зададе смислени въпроси за истинската ситуация с банката и активите й, предпочете да подава на събеседника си угодни реплики.
След като проф. Стив Ханке, БНБ, Парламента, международните одиторски фирми и всички сериозни финансови анализатори, които са имали досег с „модела КТБ“, категорично го определиха като пирамидален – защото се основава на схема, източваща финансовия ресурс на банката в несвързани с раздадените кредити активи, продължаващите приказки на Василев по тази тема вече не будят нищо друго освен досада. А вятърните му мелници отдавна се превърнаха в купчина прах, погребан от смазващия размер на откраднатото.
Новият план „Василев“ обаче надхвърля и най-смелите мечти на Остап Бендер. При положение че си източил в твои фирми, управлявани на секретарките, охранителите и шофьорите ти няколко милиарда лева, без да учредиш обезпечения в полза на банката и с такава плетеница от заеми, която трудно някой ще разплете, но която перфектно прикрива истинските ти намерения – присвояване парите на вложителите, да поискаш сега от премиера Борисов да ти съдейства да обереш и останалите в банката 500 млн. лв., е наистина виртуозна наглост.
Според Василев в банката били останали работещи активи, а планът му бил те да се „откупят“, като се използват събраните до момента пари в КТБ. Това, разбира се, не можело да стане без неговата помощ и без помощта на подставените лица, назначени отВасилев за собственици на фирмите, притежаващи активите. С което той за пореден път призна, че тези активи продължават и към момента да са под негов контрол, а не под контрола на някакви имагинерни „брокерски“ фирми.
Както и че с активите не са обезпечени отпуснатите многомилионни заеми на кухите фирми-бушони.
Преведено директно, това означава – аз предлагам да ви прехвърля работещите бизнеси, закупени с пари на банката, а вие да ми дадете в замяна останалите в КТБ пари. Сиреч банката да ги плати два пъти, а парите да потънат отново в моя джоб.
Самото описание на това „предложение“ предизвиква бурен спазъм, но по-важното е, че то слага окончателно точка на цялата сага „Василев“. Да, Цветан Василев не е обикновен габровски мошеник, използвал гребена на издигналата го вълна, за да забогатее на гърба на обикновените хора. Той не е и негативен литературен персонаж, защото за създаването на такъв герой не би достигнало въображението на никой писател.
Василев обаче наистина е явление в историята на световните финансови машинации и явление в липсата на какъвто и да било морал в един човек. Ако това за него е повод за гордост, нека бъде горд от постигнатото.
На данъкоплатците обаче не им е никак смешно. Защото ситуацията с КТБ и опустошенията след нея, макар да не са такива като в Германия след Втората световна война – все пак Василев не е Хитлер, за една малка България означават по-ниски пенсии и работни заплати, по-нисък стандарт на живот и по-малко възможности за растеж.
За тази ситуация всички можем да „поздравим“ бившия банкер. Дано го поздрави, както подобава, и българското правосъдие.
http://pik.bg/
