“Така разбирам бизнеса – да намериш ниша, да си направиш проектите, да си направиш бизнес план и след това държавата да ти помогне.” Това заявление на премиера Бойко Борисов отпреди няколко месеца може би най-точно характеризира икономическите му възгледи. Логично и цел номер 1 на държавата и общините не е да направят условията за бизнес привлекателни за предприемачите, а да помагат на близки до тях фирми. Така София и другите общини на ГЕРБ се оказаха пионери в разрастването на веригата Lafka на младия корпулентен политикобизнесмен. Победителите в конкурсите за ежегодните ремонти на булеварди, както и поддръжката на инфраструктурата на “Топлофикация” се знаят предварително и поименно кой към кое общинско лоби принадлежи.
Не че този пример е нов. Целият модел “Софиянски” се основаваше на публично-частни партньорства, при които общината на практика подарява терени (например в Борисовата градина или парка в Банкя) на приятелските си кръгове.
Имам чувството, че мнозинството столичани като че ли са съгласни с описания модел, защото все пак става въпрос основно за пари от еврофондовете, които е по-добре да се усвоят при приемливо ниво на корупция, отколкото изобщо да не влязат в икономиката. А и рязането на лентички си е атрактивно за милеещите по късния соц избиратели (когато се построи толкова, колкото сега не можем да боядисаме).
Грандоманските проекти обикновено носят точки в политически план, а и контролът над паричните потоци от страна на политиците е по-добър. Затова и те ги предпочитат. Истината е, че проблемите пред града могат да се решат с дребни, но по-ефективни инвестиции. Например разчертаване на повече бус ленти, които да направят обществения транспорт по-привлекателен. Станции за зареждане на електромобили практически в цяла София, защото сега цените им са непосилни за 99% от столичани, но това надали ще е така след 4 години. Затова, че имаме нужда от повече велоалеи, няма спор. Както и от ограничаване на отоплението с твърди горива. Големият проблем е, че всички тези мерки имат нужда от визионери, а не от чиновници.
Въобще не съм съгласен с тезата за “добрата корупция” при усвояването на европари и даже я считам за изключително погрешна и опасна. Една част от фондовете са насочени към изграждане на инфраструктура, от която безспорно имаме нужда – може да има забележки към качеството на изпълнение на метрото и на подмяната на тръби, но реално те подобряват живота в София. Редица проекти обаче се осъществяват единствено защото по тях има възможност да се получи финансиране. Голяма част от предприемачите вече не се занимават с това да измислят нови идеи за успешен бизнес, да мечтаят, да творят. Вместо това пишат безсмислени проекти, които обаче могат да получат финансиране или гледат да завържат контакти с администрацията.
Така устойчива икономика не може да се изгради. Мисленето в стил “тука има едни пари, които само нас чакат” кара едва ли не целият ни бизнес да се занимава с писане на проекти. Създаваме класа от предприемачи с манталитет на чиновници. И когато лесните пари свършат или дори намалеят, ще се види много ясно кой е плувал без бански. Както това се видя за страните от Южна Европа в момента, в който задълженията им нараснаха до такава степен, че станаха необслужваеми. Съвсем логично е страните, които са най-големи ползватели на еврофинансиране да са и с потенциал за бързо влошаване на финансовото здраве. От 2007 г. насам държавният дълг на България е нараснал почти тройно. Задълженията на община София се увеличават с подобна скорост, като вече са над 700 млн. лева. Отделно общинските компании дължат над милиард лева. Тази тенденция ще продължава. Местните политици няма как да не са силно изкушени от огромните пари, които се стичат към тях и се насочват към едно или друго практически безотчетно.
Рецептата за решение на проблема е да изкараме всичко това на показ. Нека всички разходи на общината и общинските компании да се публикуват на техните сайтове в реално време. Включително с имената на фирмите получатели. Нека отчетите на общинските дружества за всяко тримесечие да са публични и достъпни за всеки гражданин. Това не е достатъчно да свърши работа, но поне ще извади на показ всички контрагенти на общината. Което съответно ще ни позволи да диагностицираме по-ясно проблемите и да предприемем правилните решения. Ако ще ползваме примера на Румъния, в това отношение, той е показателен. Откакто държавните енергийни компании се търгуват на борсата и се управляват напълно прозрачно, всички печелят и се радват на стабилни финанси. Обратно, държавните и общинските компании у нас по правило са в предфалитно състояние и особено дружествата на Столичната община са тотално непрозрачни. Време е това да се промени и да знаем какво става там, преди да е станало късно.
Да се върнем на цитата от началото на текста. Рецептата на премиера е път към ада, дори и да приемем, че е постлан с добри намерения. Хубавите бизнес идеи се стимулират с еднаква за всички среда, а не с непазарното им поощряване. Ако те наистина си струват, ще се наложат и без помощи. Това, което искаме от общината и държавата, е да улесняват условията за бизнес и да не толерират едни за сметка на други.
http://www.capital.bg/
