Паралелно образование по инерция. Всяка година родителите допълват с частни уроци за милиони държавната система, а общото ниво на учениците не се подобрява!

Частни уроци по български и математика = средно две хиляди лева за учебна година. Допълнителен английски = към хиляда лева на година. Учебни помагала = минимум 50 лева. Евентуално плуване = около сто лева на месец. Така изглежда сметката на един средностатистически родител на седмокласник, който има възможност да инвестира допълнително в образованието на детето си. Напълно убеден е, че трябва да се плаща, за да може то да влезе в желаната “елитна” гимназия, която ще попълни дупките на некачественото обучение в държавното или общинското училище, за да “излезе човек” от него. Провалът на публичната система е накарал всеки, който може, да се спасява сам – както родителите, които търсят най-доброто за децата си, така и учителите, които се чувстват недооценени.

Вместо да се запитат какво не е наред с традиционната (и задължителна) форма на учене и да се опитат да го поправят, взимащите решения за образователната система в България на практика подхранват съществуващия редом с училището частен пазар – с националните изпити, които мерят наученото именно в допълнителния урок, с ранното кандидатстване в т.нар. елитни училища и с липсата на стимули за преподавателите, което ги кара да търсят допълнителен доход. Резултатът е една паралелна система, в която родителите се чувстват длъжни да инвестират, защото нямат доверие на официалната. Подобно на здравеопазването, където хората с възможности бягат от държавния сектор с надеждата за по-добра грижа в частния. Тази практика обезценява публичните системи, затвърждава проблемите в тях и е поредното доказателство, че съвсем немалкото изразходвани бюджетни ресурси са неефективни.

А като се вземе предвид и големият брой ниски оценки на приемните изпити и след допълнителните уроци, постройката на образованието в България започва да изглежда много сбъркана.

Сутрин уроци и следобед уроци 

Практиката с частните уроци е масово явление от поне 15-20 години, но никога не е била изцяло измервана като обем и резултат и този факт говори много. Не е тайна, че голямата част от нея е в сивата икономика – учителите не регистрират приходите си и не издават касови бележки за допълните уроци, които преподават на учениците най-често в домовете си. Преди няколко години беше въведено задължението учителите да подават декларация за конфликт на интереси, в която да обозначават дали предлагат частни образователни услуги самостоятелно или като наети. Никоя отговорна институция обаче не проследи ефекта от тази мярка. От пресцентъра на Министерството на образованието и науката отговориха на “Капитал”, че тези декларации не се събират на централно ниво, а само в училищата.

Практиката с частните уроци е масово явление от поне 15-20 години, но никога не е била изцяло измервана като обем и резултат и този факт говори много. Не е тайна, че голямата част от нея е в сивата икономика – учителите не регистрират приходите си и не издават касови бележки за допълните уроци, които преподават на учениците най-често в домовете си. Преди няколко години беше въведено задължението учителите да подават декларация за конфликт на интереси, в която да обозначават дали предлагат частни образователни услуги самостоятелно или като наети. Никоя отговорна институция обаче не проследи ефекта от тази мярка. От пресцентъра на Министерството на образованието и науката отговориха на “Капитал”, че тези декларации не се събират на централно ниво, а само в училищата.

В последно време силно се развиха и частните школи, които предлагат образователни услуги и наемат преподаватели. Те се регистрират като фирми по Търговския закон, без някаква форма на лицензиране и контрол на качеството. Избират се по препоръки между познати и в “Бг мама”.

Родителите прибягват до частна форма на обучение особено когато на детето им му предстои кандидатстване след седми или дванайсти клас. Някои училища, като математическите например, имат изпити и след четвърти, с което пада и границата за старта на частните уроци. А езиковият курс отдавна е част от задължителна програма. Така в “критичната” година на кандидатстването учениците са сутрин на едни, а следобед – на други уроци. За първите плаща държавният бюджет, за вторите – семейният.

Полусив пазар за десетки милиони

Цените на частните занимания варират – в школите подготовката за националното външно оценяване може да излезе и към хиляда лева, но самостоятелните уроци в София достигат и 50 лв. на час. Социологическо проучване на образователния сайт Уча.се наскоро показа, че на месец родителите дават най-често между 50 и 100 лв. за частни уроци, като в София сумата надхвърля 100 лв. Ако вземем средната сума и предположим, че една трета от седмокласниците са използвали допълнително обучение, това прави общ разход от около 30 млн. лева само за една година (а някои  започват подготовка за изпитите още в шести клас). Сумата би станала значително по-висока, ако прибавим и езиковите курсове, както и тези за матурите и кандидатстудентските изпити. Според доклад на образователната мрежа NESSE, правен по поръчка на Европейската комисия през 2011 г., частните уроци на един гимназист са възлизали около 1600 лв. на година при средна цена на урока 10 лв. и общо 160 урока на година. Ако предположим, че поне 10% от учениците в среден и горен курс ходят на частни курсове средно по две години, сметката излиза на около 60 млн. лв. на година.

За Мариана Банчева, директор “Образователни политики” в Института за прогресивно образование, 90-100 млн. лв. на година е реалистично предположение за сумата, която се инвестира в частни уроци. Това е близо до единния разходен стандарт, който се плаща от публичния бюджет за образованието – около 1300 лв. на всяко дете. Тоест родителите дават минимум още веднъж същите средства, и то за по-малко предмети от тези, които покрива стандартът. 

Държавата отделя малко под 4% от БВП за образование, или около 3 млрд. лв. Ефектът от тези средства обаче е трудно проследим. Нито министерството на образованието, нито на финансите правят адекватен анализ на изразходването на публичните средства – в каква степен са постигнали целите си. Няма и механизъм, по който да се засече каква част от успеха на учениците на изпитите след 7-ми и 12-ти клас е резултат от допълнителната инвестиция на родителите им. “На външното оценяване се оценява трудът на частните учители”, категоричен е Петър Зарев, национален координатор на наскоро учреденото Национално движение за защита на образованието. 

 
Частните уроци действително съществуват и в някои развити държави, но разликата е, че в тях публичното образование все пак успява да гарантира добро общо ниво, а частното само го надгражда. Това, което се случва в България, е заместване на системата.

С благословията на министерството

Липсата на достъпна, прозрачна информация за нивото на обучение, което всяко училище осигурява, е причината да съществува паралелната система на частните уроци, смятат изпълнителният директор на “Заедно в час” Евгения Пеева и програмният директор във фондацията Траян Траянов. Те припомнят, че според редица международни изследвания България е сред страните с най-слабо представящите се образователни системи. “На практика децата в България имат достъп до училище, но не задължително до качествено образование”, посочват експертите. И пред родителите, притеснени за бъдещето на детето си, има два варианта – да го запишат в държавно училище и да доплащат за уроци или направо да изберат добро частно училище.

Според Мариана Банчева появата на паралелната система е следствие от изключително голямата разлика между съдържанието и начина на обучение в традиционното училище и това, което е нужно за вход за т.нар. елитни гимназии. Резултатите от изпитите след седми клас например всяка година показват, че учениците или въобще не решават, или се справят много трудно с втория модул от теста, който влиза в оценката за гимназиите. Това означава, че масовото образование не отговаря на изискванията за приема. “Оказва се, че тази паралелна система се поддържа с благословията на министерството”, коментира Банчева и добавя, че самият принцип учениците да се състезават, за да преминат в задължителния в основното образование осми клас е със съмнителна законност. Анализ на Европейската комисия от 2011 г. пък заключава, че системата на отсяващите приемни изпити в различни етапи на образованието неизменно стимулира паралелната система на частни уроци.

“Родителите понякога мислят, че е въпрос на престиж детето им да е преминало през  частни уроци и това е гаранция за успеха му по-нататък. Но не е така – всичко е в ръцете на учителя и в много случаи той е достатъчен”, смята директорът на 137 СОУ Мариана Закова.

Програмният директор на фондация “Пайдея” Мария Донкова разделя на две групи родителите, които търсят частни услуги – с уточнението, че липсата на факти и данни за тази допълнителна образователна система не позволява да се правят категорични оценки. Според нея мотивацията на едната група е да преодолее образователни затруднения на тяхното дете или просто да повиши оценките му, а на другата – да компенсира основните дефицити на българското образование като залага на повече профилиране, индивидуално внимание към детето и неговите интереси с разнообразни техники за учене. Сред последните са и родители на ученици със специални нужди, които имат финансова възможност да заместват липсващото за техните деца образование. “Втората група има благоприятен ефект, защото финансира развитието на неща, които, като се изпробват и могат да се оразмеряват спрямо доказани резултати, могат по-лесно да навлязат в общото за всички образование и да станат достъпни и за децата, чиито родители нямат възможност да плащат за такива услуги”, коментира Донкова. Тя посочва първата група родители като проблематична за обществото и в частност за образованието.

Сбъркани стимули

Икономистът от Института за пазарна икономика Десислава Николова, която е майка на първокласници, намира и друга причина за паралелното образование – сбърканите стимули в системата по отношение на учителите и тяхното представяне на работното място. “В икономиката всичко рано или късно опира до стимули”, казва Николова и допълва, че в случая за относително ниски заплати се очаква висока производителност, особено в големите училища. Не помагат и натоварените учебни планове, за които няма достатъчно време, включително заради огромната лятна ваканция. И в крайна сметка по-задълбоченото разясняване на материала остава за частните уроци.

Подобно е и мнението на учител по математика от една от т.нар. елитни гимназии, който дава частни уроци. “Нуждата от частни уроци идва от претоварването с информация, на което са подложени учениците”, казва той и допълва, че се получава куриоз – учениците не успяват да наваксат с всички задължения в училище заради натоварването, но в крайна сметка компенсират чрез допълнителни уроци. Според преподавателя уроците в 4 и 7 клас дават сигурност и базова информация, която няма как да бъде преподадена в училище качествено заради големия брой деца в паралелка. “Бройката е решаваща и в това е силата на частните училища – когато преподаваш на малки групи ученици, винаги знаеш какво се случва с всеки един от тях и можеш да даваш повече на тези, които се справят добре с материала, и да помагаш на останалите да наваксат”, обобщава учителят, който е убеден, че ако учителите нямат възможност да работят допълнително с частни ученици, това би накарало някои от тях да напуснат държавната система. Но увеличението на заплатите също не би ограничило паралелната практика, смята той, защото “докато има родители и най-вече деца, които искат да знаят повече, ще има и частни уроци”.

Учители от 137 СОУ изреждат различни мотиви за установилата се ситуация с двете паралелни системи. “Инстинктът за оцеляване при циничното отношение на държавата към труда на учителя”, казва учителката по български език и литература Станислава Докторова. Малкият брой часове в учебните планове за упражнение, допълва колежката й по математика Иванка Христова. А Албена Ашминова, която същи преподава български език и литература, смята, че по този начин учителите подпомагат родителите, които не успяват да отделят от малкото си свободно време, за да проследяват обучението на децата. “Има една негласно приета страна на тази работа – тук е важен престижът на учителя, и собствен, и чрез успеха на ученика”, допълва Мариана Закова и отбелязва със съжаление, че трудът в частния урок е много по-видим и приеман от обществото.

Десислава Николова посочва още една причини, заради която на някои родители им се налага да прибягват до частни услуги – липсата на места в училищните занимални за малки деца, особено в големите градове. “В този случай безплатното държавно образование изобщо не излиза евтино – заместването му с частна занималня от половин работен ден е в интервала 200-250 лв. и се допълва с разходи за спорт и език”, допълва Николова.

Другото голямо допълнително перо са учебните материали – от учебници през учебни тетрадки до помагала за изпити. Министерството на образованието и науката купува учебниците за учениците от 1 до 7 клас, но всичко останало се поема от родителите. На този 15 септември родителите на третокласници в столично училище са били посрещнати със събирането на 70 лв. на дете за учебни помагала, разказа за “Капитал” майка на дете от класа. Освен традиционните книжки за подготовка за изпити след 7 и 12 клас наскоро се появиха и материали със задачи за международния тест PISA (включително за петокласници и шестокласници, при положение че тестът е за 15-годишни). Това само по себе си е абсурд, защото една от основните идеи на PISA е да оцени качеството на публичните (!) образователни политики в различните държави. А учебникът и допълнителните му притурки са само един второстепенен и съвсем не задължителен инструмент в училище.

Много по-ключов фактор е учителят. Според икономиста и родител Евгений Кънев именно мотивация на учителите е това, което липсва в държавните и общински училища, за да гарантират качествено образование на учениците. Доверието в тях беше разрушено, смята Кънев, а с това и чувството за респект. “Това е по-големият прoблем при отлива от професията, а не възнаграждението”, смята икономистът. И допълва: “Липсата на мотивация води и до липса на усилия за саморазвитие в тази турбулентно променяща се околна среда, т.е. преподават се неща, които са или остарели или безполезни.”

                                                      И двойно, и некачествено

Ефектите от съществуването на паралелната образователна система са в няколко посоки. Най-прекият е двойната ангажираност и на учениците, и на учителите. Частните уроци и курсове често продължават до късно вечер или заемат почивните дни, което може да направи както децата, така и възрастните непродуктивни, макар и учители да споделят, че натовареността им действа положително, защото работят с желание. “Голямата натовареност само отнема от най-ценното време на детството – игрите. А това наистина осакатява децата”, смята Евгений Кънев.

Също толкова вредно е и разделянето на учениците според финансовите способности на родителите им.Много домакинства нямат възможност за никакви или почти никакви частни разходи и разчитат само на публичното образование.”Допълнителните разходи за образование – тогава, когато без тях не може или когато те наистина дават съществени предимства, компрометират идеята за равен достъп до образование и за равен шанс в живота”, коментира Боян Захариев, програмен директор в институт “Отворено общество”. Според него те се превръщат в инструмент за предаване на благосъстоянието и съответно на бедността през поколенията. Боян Захариев припомня още, че България е на първо място сред европейските страни, участващи в PISA, по своя индекс на училищно разделение.

Практиката с частните уроци разделя и учителите – за тези по предмети като физическо и трудово например няма търсене.

Според Мариана Банчева големите допълнителни инвестиции на родителите означават всъщност огромни загуби за държавата и това си личи особено по отношение на чуждоезиковото обучение. След като учениците масово посещават курсове по чужди езици, ресурсът, който държавата отделя, очевидно е нахалост. “Продължаваме да даваме едни пари, които не задоволяват никого”, смята Банчева – нито осигуряват качествена подготовка на децата, чиито родители не могат да си позволят частни уроци, нито пък покриват стандартите на родителите с по-високи амбиции и претенции.

“Тези тенденции всъщност илюстрират факта, че това образование изобщо не е безплатно”, обобщава Десислава Николова.”Вместо да изискат и да настояват за промяна чрез личното си поведение и пример, като привличат и увличат и други съмишленици около себе си, родителите се примиряват – реално във вреда на своите деца не просто днес, а за дългосрочното бъдеще.” Така Евгения Пеева и Траян Траянов коментиратефектите от  паралелното образование. Според тях това утвърждава статуквото, а докато не се промени системата, която води до образователни и социални неравенства, обществото няма как да види генерални положителни развития и в други сфери като спазването на законите и постигането на икономически растеж.

Времето за тази промяна отдавна е дошло. Международните изследвания определят средния ученик в България като изостанал с две години в когнитивното си развитие спрямо връстника си в страните отОрганизацията за икономическо сътрудничество и развитие. Некачественото образование прави и дупки в икономиката. Дупки, които не частните уроци могат да попълнят, а вдигането на общото ниво на българските училища.

По темата работи и Мартин Димитров

http://www.capital.bg/