Нови и по-високи данъци и осигуровки, в съчетание със силно увеличен дълг на държавата. Тази рязка смяна на посоката на управляващите се чете в действията им през последните месеци. Желанието за изземване на почти милиард лева от компаниите и гражданите догодина само може да навреди на икономиката. Пазарът на труда, който крехко започна да се събужда, ще потъне отново. Компаниите ще изгубят ресурси, които иначе биха инвестирали. Потреблението и доходите ще започнат да се свиват. Така за няма и година двата ключови стимула за предприемачите – ниска данъчна тежест и стабилна финансово държава, са на път да изчезнат.
Новите удари
През следващата година минималните осигурителни доходи ще нараснат рекордно, напълно е възможно след изборите плоският данък да бъде вдигнат (и повече да не е “плосък”). Към това трябва да се прибави и увеличаването на акцизите за цигарите и някои видове горива, както и екзотичната идея на здравния министър Петър Москов да се обложат допълнително вредните храни.
Политиката на данъчно утежняване няма да спре и през следващите години. Предвидено е през 2017 и 2018 г. осигурителните вноски да бъдат вдигнати още, а ако стъпим на практиката от последните години – минималните и максималният праг ще продължат да се движат нагоре, подкрепени от планирания ръст и на минималната работна заплата (МРЗ).
Увеличаването на данъчно-осигурителната тежест – ключовото конкурентно предимство на България, става на фона на рекорден ръст на задлъжнялостта на страната. Ниският правителствен дълг пък доскоро беше другото силно предимство, защото той е показател и гаранция за инвеститорите за финансовата стабилност на страната. В края на 2014 г. дългът на правителството като отношение към брутния вътрешен продукт (БВП) скача драстично от 17 на 29%.
Предстоящото лавинообразно увеличение на данъци и осигуровки може да вкара някакви допълнителни приходи в хазната. Негативните ефекти обаче ще има и те ще компенсират механичното събиране на малко повече приходи. Държавата ще отнеме още от разполагаемия доход на хората и компаниите. Това автоматично ще се отрази на икономиката, която заради липсата на инвестиции се движи основно от потреблението и износа. Те обаче ще бъдат “спънати” от по-високото пряко облагане, тъй като правенето на бизнес в България ще стане по-трудно и по-скъпо. Чуждите инвеститори ще бъдат улеснени допълнително, когато правят избор къде да инвестират. Те просто ще заобикалят страната с ниска производителност на труда, липса на достатъчно квалифицирани кадри и с висока цена на труда.
Вреда за всички
Събитието от тази седмица е, че финансовото министерство предложи да се създаде нов общински данък от 2%, който да облага доходите. Демонстрираният по-късно отказ от предложението е само тактическо отстъпление преди местните избори, за да не си правели PR другите партии преди изборите, както обясни депутатът от ГЕРБ Димитър Главчев.
Сметките показват, че само от увеличаването на данъка върху доходите на хората с 2%, от планираното вдигане на минималните осигуровки с над 8% и на минималната заплата с над 10% през 2016 г. от фирмите и от хората ще бъде отнет допълнителен ресурс на стойност около 700 млн. лв. Освен това трябва да се добави и свитото потребление, а оттам загубата за бюджета от пропуснато ДДС ще е около 200 млн. лв. Разбира се, всички тези сметки се базират на твърде много неизвестни и допускания. Негативният ефект обаче е сигурен – изкуствено оскъпяване на труда, което ще постави пречки пред новите работни места и вероятно ще закрие съществуващи.
Изчисленията показват, че ако всички общини решат да се възползват от правото си и наложат допълнително 2% данък върху доходите на местните хора, от данъкоплатците ще бъдат иззети допълнително около 550 млн. лв. през 2016 г. Приблизителна сметка може да се направи и каква част ще влезе в бюджета от увеличението на минималната заплата и праговете – около 140 млн. лв. Това обаче са просто механични изчисления, които не включват основните рискове, които води след себе си повишаването на пряката данъчно-осигурителна тежест – съкращаване на персонал, преминаване на част от плащанията към сивата икономика.
Ако измерим само преките разходи за труд (осигуровки и данъка върху доходите) тогава се вижда, че през 2015 г. те представляват 33.5% от общия разход на работодателя за неговия служител. Ако парламентът одобри възможността общините да си начисляват допълнително 2% върху доходите на хората, тогава процентът през 2016 г. скача до 35. Тук трябва да се има предвид, че сметките се правят на база реалния доход и приемаме, че осигурителят и осигуреният не крият нищо от държавата. Ако добавим и косвените данъци (ДДС, акцизи, мита), тогава данъчното бреме надхвърля 50%. До 2018 г. има и едно вече гласувано вдигане на тежестта с 2 процентни пункта заради по-високите осигуровки.
Чрез методиката, изготвена от неправителствената организация The Foundation for European Reform, може да се направи опит да се изчисли какъв ще бъде ефектът върху събираемостта на ДДС от повишаването на данъка и осигуровките върху труда. Методологията доказва, че вдигането на тежестта в крайна сметка води до свиване на потреблението. Вижда се, че процентът, който отива в бюджета от потреблението на всеки човек, ще се свие през годините, през които данъците и осигуровките ще растат. Само през 2016 г. загубата на държавата от този вид косвен данък ще бъде над 2% (около 200 млн. лв. на база на прогнозната събираемост за 2015 г.).
В името на общините!
Идеята общините да събират допълнително до 2% от доходите на физическите лица и така на практика да отпадне плоският данък като че ли изненада самите кметства. Предложението циркулира от доста време и то е по линия именно на местните управи. Те обаче винаги са настоявали децентрализацията да е за сметка на държавата, а не за сметка на хората. Ако общините имат право да получават част от облагането на доходите, общината ще е много по-заинтересована да работи за създаване на условия за бизнес, а оттам и на работни места. Те впоследствие ще “възнаградят” общината с допълнителен ресурс, който ще дойде по линия на подоходното облагане. Финансовото министерство обаче не се отказа от своя дял.
“Нужно беше не увеличение на данъка, а преструктурирането на съществуващия, така че средства да се насочат към общините”, коментира Явор Алексиев, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ). Той е на мнение, че прехвърлянето на определим от общините дял от текущите приходи от този данък към техните бюджети би довело до намаляване на ефективната данъчната тежест и осмисляне на “местната демокрация” чрез засилване на ролята на общинските съвети. “2% е някакво начало, макар че трябва да е повече, за да има реален резултат. Поне ще могат да изчистят част от задълженията си и да финансират някакви капиталови разходи”, смята Алексиев.
Според Николай Василев, финансист и министър в две правителства, проблемите с предложението за новия подоходен данък са няколко – ще се отнеме по-голяма част от разполагаемия доход на хората, ще се усложни администрирането на данъка и ще се увеличат стимулите за укриване на доходи. Не на последно място, той изтъква унищожаването на едно от малките конкурентни предимства на България като инвестиционна дестинация. “Парадоксално, възможно е със ставка от 12% да се събират по-малко данъци, отколкото преди със ставка 10%”, отбелязва Василев в свой анализ по темата.
Засега предложението на МФ официално не е отпаднало и присъства в публикуваните промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вероятно след изтичането на срока за обществено обсъждане ще бъде придвижен към Министерския съвет, а там ще се реши дали тази поправка да бъде одобрена и изпратена за обсъждане в Народното събрание. От ГЕРБ вече заявиха, че на този етап няма да я подкрепят. В интервю за БНТ зам.-председателят на бюджетната комисия Димитър Главчев заяви, че “политическата обстановка в момента не е подходяща за обществена дискусия върху предложението”. Оказва се, че причината за оттеглянето на подкрепата за промяната, предложена от Владислав Горанов, е изцяло политическа. “Не сме приели идеите, тъй като политическата обстановка е такава, че всеки ще си прави PR с това предложение. Няма да има кандидат за кмет или общински съветник, който да каже в кампанията, че ще вдига данъците”, допълни той.
Очевидно в този си вид законът не е добър. За това говори и изразеното нежелание от страна на кметовете на големите общини да се възползват от него. Настоящият кмет на Бургас коментира пред “Капитал”, че той не би предложил подобно увеличение. “Лично аз не бих го въвел. Смятам, че няма да са много общините, които биха го направили. Просто икономически не е оправдано”, обясни кметът. Според него е добре общините да могат да събират част от данъка, но само ако тази част е в рамките на сегашните 10%.
По-уклончив е кметът на Варна. “Поел съм ангажимент през тази и следващата година да не увеличаваме данъците. Така че на този етап пред Варна не стои този въпрос. За следващите години не мога да кажа”, коментира кметът Иван Портних. По неговите думи в общината има много резерви от гледна точка на приходите и усилията са насочени в тази посока. Той е на мнение обаче, че за някои общини тази възможност предлага гъвкавост и ресурс, който иначе няма откъде да дойде. Според него вариантът, при който общините получават част от 10-те процента, би бил по-добър. “Икономическата ситуация в страната е достатъчно трудна и всяка допълнителна данъчна тежест за Варна не е добре. Но пак казвам – за някои общини това е вид гъвкавост”, добавя кметът.
И в най-голямата община – София-град, не предвиждат да ползват опцията в предложения вид. “В момента подготвяме проектобюджета за 2016 г. и там засега не предвиждаме вдигане на данъците”, коментира Дончо Барбалов, зам.-кмет на Столичната община с направление “Финанси и стопанска дейност”. Според него е добре, че в проекта на Министерството на финансите е заложен срок до 30 януари 2016 г., което означава, че подобно решение ще бъде взето от новия състав на общинския съвет. Той е на мнение, че с промяната общините ще получат определена гъвкавост и финансова независимост. “Общините в България са най-зависими от парите от централния бюджет в сравнение с останалите държави от ЕС”, добавя зам.-кметът. Той обаче е обезпокоен от въведеното изискване за постоянен адрес, тъй като само в София живеят 200 хил. души по настоящ адрес.
Кандидат-кметът за поста в София – Георги Кадиев, също е против данъка в този вид. “Данъците на физическите лица трябва да се събират и разпределят на национално ниво. В София има хиляди хора, които работят тук, но живеят примерно Перник и Елин Пелин. Защо данъците им да остават в София”, обясни Кадиев. Според него само богатите общини като София, Несебър и Козлодуй например могат да си го позволят. “Това ще направи дистанцията между тях и другите още по-голяма”, добавя той.
Сгрешеният модел обаче връща процеса по децентрализация в начална фаза, а можеше да се случи още до края на годината. Все пак Явор Алексиев е на мнение, че един ден той ще започне. “Догодина или пО догодина пак ще стане дума, защото самите общини настояват за това, а идеята е добра. Дано да е с преотстъпване, а не с добавяне отгоре”, обяснява той. Според него има много проблеми, които са осъзнати на местно ниво, но за съжаление общините нямат необходимия ресурс да ги решат. “Хората си знаят големите проблеми и трябва да имат механизми да си ги решават”, добавя той.
По-тежките осигуровки
Една от най-спорните и натоварващи практики при регулирането на пазара на труда в България са минималните осигурителни доходи (МОД). От десет години те изпълняват ролята на допълнителна минимална заплата, която се договаря всяка година между работодателите и синдикатите. Без да е голяма изненада, желанията на двете страни се разминават коренно и често постигнатият резултат е спорен. От една страна, на преговорите често присъстват сдружения, които не са представителни по никакъв начин, но в крайна сметка те определят осигурителната тежест на целия бранш за съответната година. От друга страна – в над половината от 85-те икономически дейности не се явява никой на преговорите. В най-добрия случай социалният министър, който има окончателната дума при определянето им, ги оставя без промяна.
Така беше с праговете за 2013 и 2014 г. Служебният министър на труда и социалната политика Йордан Христосков за първи път реши да увеличи праговете и в недоговорените сектори, с което вдигна праговете за 2015 г. средно с 4.4%. Преговорите за 2016 г. завършиха отново с договорени половината сектори и среден ръст 7.6%. Според работодателските организации синдикатите и социалният министър Ивайло Калфин настояват в останалите сектори да има вдигане с постигнатото средно увеличение. Ако това се случи, тогава крайното увеличение ще бъде 8.6%.
Според четирите национално представени работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, определянето на минимални доходи по икономически дейности е система, която все повече вреди на икономиката и на пазара на труда. Те дори заплашиха, че ще спрат да участват в преговорите. “Настояваме осигуряването да е върху реалните заплати, а не върху административно определени прагове, които практически узаконяват сивия сектор и създават нелоялна конкуренция”, каза председателят на АИКБ Васил Велев. Според него преди 10 години от праговете е имало необходимост, защото делът на сивата икономика е бил голям. “Минималните прагове на практика узаконяват пасивността на регулаторните органи”, смята Велев. В отговор на това социалният министър Калфин заяви в интервю за БТА, че праговете наистина могат да отпаднат, но ако на тяхно място се въведат минимални заплати по сектори. Те също ще се договарят между синдикати и работодатели. Според него пълното отпадане на регулацията при минималното заплащане “ще върне стари проблеми и ще изчезне двустранният диалог, който би трябвало да се насърчава”.
Поддържането на ниски данъци и осигуровки върху труда беше принципна позиция на всяко правителство след края на 90-те години, независимо дали е ляво или дясно. Дори при управлението на социалистите България постигна един от най-големите си успехи по отношение на данъчната политика – беше въведен плосък данък от 10% върху печалбите на фирмите и доходите на хората. Предприеха се стъпки и в посока намаляване на осигуровките. От над 42% преди десет години сега ставката за най-масовата (трета) категория труд е под 18%. За да запазят пряката данъчна тежест ниска, законодателите дори взеха решение държавата всяка година да превежда осигуровки в размер на 12% в бюджета на НОИ, отново с единствената цел да стимулира пазара на труда и конкуренцията на нашето производство.
Сега политиката трайно се променя и държавата иска повече. Желание, което ще спре макар и слабото пробуждане на българската икономика.
http://www.capital.bg/
