България празнува Съединението за 130-и път. На 6 септември 1885 година се случва нещо, което изглежда немислимо. Българите се опълчват на Великите сили и налагат своята воля. В името на своята свободна държва. През въпросната 1885 г. Княжество България е все още някакъв политически експеримент, роден от победата на Русия над Турция в десетата поредна война между тях. Да не говорим пък за Източна Румелия – по същество първия европейски протекторат.
И въпреки това през есента на 1885 г. се случва чудото – целокупният български народ (начело с княза си Александър Батенберг, който на всичко отгоре си е жив немец от Хесен!) отхвърля всички тези решения на Берлинския конгрес.
Прави го напук и на железния канцлер Бисмарк, и на страшния руски самодържец Александър III, на царствения му виенски събрат Франц-Йосиф и на тогавашната господарка на морета Британия. В интерес на истината нейното отношение към пловдивската революция е малко по-различно – българският княз Александър е любимият племенник на кралица Виктория, пък и Лондон не пропуска случая да срита по кокалчетата Русия. Но това не променя общата картина – младата българска държава, на която не достигат дори достатъчно офицери за армията си, се опълчва срещу всички Велики сили. И прави първата решителна крачка към реализацията на бленувания Сан-Стефански идеал за обединена и свободна България.
Ехото от пловдивските залпове от 6 септември 1885 г. отеква още дълго в националното ни съзнание. И дава самочувствие на цяло поколение български политици. Които като равноправни се пазарят и с Берлин, и с Лондон, и с Париж, и със Санкт Петербург в началото на Първата световна война. И които ще се опъват дори на зловещия господар на Европа от 40-те години на миналия век Адолф Хитлер.
Какво стана с нас днес? Къде блокира българският “чип”, както се изрази един бивш наш премиер и още по-бивш цар?
Без самочувствие и без визия за мястото си в съвременния свят. Все пак, надежда има. Духът на 6 септември, макар и бавно и мъчително, възкръсва. И ни дава кураж да не приемаме безропотно всяка приумица отвън. Все едно дали става въпрос за македонската нация, за броя на бежанците, които да приемем, или за нещо друго.
Може и да сгрешим в решението си – непогрешим е само римският папа. Но важното е то да бъде наше. Така, както сме го взели на днешния ден през 1885 г.
Пак гърмят и веят байраци пред конака
Майор Данаил Николаев ще поведе 2-ра Пловдивска дружина към конака на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Храбрият офицер ще нареди на охраната да свалят пушките, след което ще извика: “Смърт на султана, да живее съединена България!”. Вратите на конака ще се отворят, започват радостни възгласи, стрелби във въздуха, играят се хора, чуват се гайди и всички се прегръщат. Това се е случило на 6 септември преди 130 години, но всяка година се прави възстановка от български сдружения като комитет “Родолюбие” и “Традиция”.
Пловдив и гостите на града ще видят в неделя отново паметните сцени. Заслугата е на хората, обединени от любовта към историята и България. Участниците във възстановките ползват уникален арсенал. Те са въоръжени с пушки “Крнка”, “Мартини” и “Бердан”. Култови револвери като “Смит и Уесън” и често срещан револер, какъвто е притежавал дори и Апостола на Свободата, “Гассер”. Униформите се осигуряват от дружествата, а някои си ги шият сами. “Член съм на комитет “Родолюбие” от 3 години. Това ми е нещо като хоби и съм отделил много време и средства, за да се занимавам с това. И то ми донася много голямо удоволствие. Иска ми се повече хора на моите години да имат интерес към историята и нейното пресъздаване, за да може да се запази традиционният български дух”, коментира един от членовете 18-годишният Слави Вълчев.
Копирано от standartnews.com
