Знаете ли колко струва един ден от нашия живот?

Автор: Няма коментари Сподели:

Знаете ли вы сколько стоит один день нашей жизни на Земле?

Знаете ли колко струва един ден от нашия живот?

Пандемия, чему научила все человечество, поразмышляем вместе!

Пандемията, какво ни научи тя, да поразсъждаваме заедно!

Все мы сидели  по домам, находясь в режиме самоизоляции, а заодно и думали, что же будет дальше?

Всички ние си седяхме в къщи, едновременно мислихме, какво ще правим след кризата?

Мы понимаем и сознаем, что это время обязательно оставит отпечаток в памяти каждого из нас, а большинство будет вынуждено изменить свою привычную жизнь — уже сейчас или в ближайшее время.

Ние разбираме и осъзнаваме, че това време непраменно ще остави следа в паметта на всеки от нас, а повечето от нас ще са принудени да изменият своите навици – сега или в най – близко време.

Мы не знаем, что нас ждет, но уже можем оценить весь период эпидемии ужасного вируса, унесшего столько жизней разного возраста практически со всего мира.

Ние не знаем какво ни очаква утре, но вече можем да оценим целият период на това предупреждение от Всевишния, отнесло толкова души по Света!

Сейчас мы осознали, что человеку не все подвластно в этом мире, хотя технический прогресс шагнул так далеко, что практически подчинил все сферы жизни человека.

Сега разбираме, че човек не може всичко да предвиди, въпреки техническия прогрес и знанията, натрупани през вековете.

Во время пандемии, мы поняли, что это совсем не так.

Несмотря на развитие науки, медицины, люди встали перед лицом суровой действительности, в которое ввел все человечество – смертельный вирус.

Въпреки развитието на науката, медицината, човечеството застана на прага на ново предизвикателство.

Но подумаем и поразмышляем – что же мы извлекли из этого грозного опыта?

Нека помислим и отговорим на един въпрос – каква поука си взехме от всичко това?

Оказалось, появились и свои плюсы!

 Главное, что все люди почувствовали на себе во время пандемии – насколько важны врачи, их профессионализм.

Най – важното е, че всички ние разбрахме колко важни са за нас лекарите и техния професионализъм.

 Во время пандемии, мы все дружно  научились мыть руки, ценить чистоту и свежий воздух.

През това време се научихме да мием редовно ръцете, да ценим чистотата и свежия въздух.

 Мы начали заниматься спортом дома, без спорт зала и финансовых затрат.

Ние започнахме да спортуваме в къщи, без спортна зала и без финансови разходи.

 Многие научились вкусно готовить, шить, вышивать, раньше на это не хватало времени.

Много от нас се научиха да готвят вкусни гозби, да шият, преди за това нямаше време.

 Мы просто отдохнули от работы и ежедневных поездок в метро  и транспорте, больше внимания было уделено своим детям и родителям, животным, на которых также не хватало времени.

Ние просто си починахме от работата и ежедневните пътувания в метрото и обществения транспорт, по – голямо внимание отделихме на соите деца и родители.

 Многие семьи привели в порядок свои дома и сады. 

Много от семействата въведоха ред в своите къщи и градини.

И наконец то все дружно выспались, хотя однозначно можно сказать, что эпидемия короновируса – это большая коллективная  нагрузка на нервную систему каждого из нас.

И най – накрая всички ние се наспахме, въпреки че тази криза бе огромно натоварване на нервната система на всеки един от нас.

 Пандемия научила нас справляться со стрессом, благодаря общению с теми кто был рядом с нами, общением по интернету с друзьями  и надеждой, что скоро этот ужас закончится.

Кризата ни научи да се справяме със стреса, благодарение на тези, които бяха заедно с нас, с които общувахме в интернет.

Мы поняли, что человек может вполне довольствоваться малым.

Ние разбрахме, че човек може да е доволен и с малкото, което има.

Отказались от ненужных покупок, от похода в пабы, рестораны, кино.

Отказахме се от ненужни покупки, от кръчми, ресторанти, кино.

У нас стало больше времени на свою семью, детей и родителей.

Имаме повече време за семейството, децата и родителите.

В бесконечной гонке — дом, работа, дом — мы забываем о тех, кто рядом.

В безкрайна въртележка – къща, работа, къща – забравихме тези, които са ни близки.

Сейчас, находясь дома, мы напоминаем себе, как нам важны те, кто нас окружает, как быстро растут дети, как ценны нашим родителям наше внимание и забота.

Сега, си напомняме колко са важни, близките ни, как бързо растат децата, колко са ценни нашето внимание към родителите ни. 

И главное, мы научились ценить то, что есть-свою семью, здоровье, отношения, врачей, которые спасали нам жизнь!

Най – важното, че се научихме да ценим семейство, здраве, отношения, лекари, които спасяват живота ни.

 Много небольших историй приключилось с людьми в это время, но один рассказ пожилого человека, просто потряс и заставил задуматься о многом, чего в обычной жизни, мы даже не замечали и не задумывались.

Това е разказ за един възрастен италианец, който разтърси Света!

                            Вот его рассказ!                                     Това е разказа!  

Думаю, никого не оставит равнодушным!               Мисля, че никого няма да остави равнодушен!                                

Image title

Image title

                                                          Наталья  Ровенская – я на карантине

Предишна статия

Не си прави кумир от никой политик!!!

Следваща статия

Явно е дошло време гущерът да си отреже опашката!

Други интересни