ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА приложено срещу COVID-19

27 Март, 2020
0 коментара

  Като на война, но не съвсем или „а la guerre comme a la guerre 

Тези дни валят сравнения между кризата с COVID-19 и воденето на война. Доколко са реални подобни аналогии ще разсъждаваме в следващите редове. На война като на война, казват французите. В израза има много изстрадана мъдрост. Тоест има неща които на война са неизбежни, но има и неща които са просто „като“. Те не са война, а нещо второ, трето и т.н. 

Понякога е тъжно и трагикомично, когато тези други неща ни ги представят като война. Тук навлизаме в полето на следващо френско правило - dans l'amour et la guerre tout est permis или в любовта и на война всичко е разрешено. Сигурен съм, че всеки опарил се поне веднъж от любовта веднага ще възрази, че разбира се не всичко е позволено, дори и на война. 


                               Общо за войната 

Войната е всичко, което не е мир. Всяка война се води в името на налагане на някакъв мир. Воюващите имат различна представа за този мир и след като не могат да го наложат по мирен начин прибягват до крайни, нехуманни средства. Войната не е състезание по хуманизъм. 

Но понеже човекът е мярка за всички неща, границата на поносимостта на войната е пълното физическо изтребление на човека и целия негов материален свят. Преди последната граница на самоунищожението е само границата на човешката издържливост. Затова когато за една от воюващите страни или за двете едновременно лошият мир стане по-добър и от най-добрата война се стига до примирие и последващ мир. Думата победител е условна, защото „победителят“ е нанесъл „повече беди“ на победения, но това съвсем не означава, че и победителят не е претърпял достатъчно беди. Както е казал цал Пир - „още една такава победа и ще изгубим напълно войната“. 

                  

                        Воюващите страни в COVID-19

 На война цивилните обикновенно дават повече жертви от армията, защото последната макар и пряко да участва в боевете е обучена да оцелява. Срещу коронавируса нямаме армии. От едната страна врагът е застрашаващ животът ни вирус. От другата страна на отбраната срещу заразата е целият глобален свят с всички негови слабости и предимства. Обърнете внимание, нямаме армии – цивилни, военни, полиция, лекари всички сме едно и сме на фронтовата линия, която няма тил и фланг. Фронтът е отвсякъде по суша и въздух, за водата засега незнаем. Щом няма армии, значи няма война!?!? Но жертви на конфликта сме всички ние, а врагът е недосегаем, защото нямаме оръжие - ваксина срещу него. Имаме ли шанс да създадем оръжие? Отговорът е да. Срокът за въоръжаване е от няколко месеца, до година и половина. Това е първата положителна новина, имаме времеви хоризонт на конфликта. 

 

                                   Команден състав

 Както е казал класикът Ярослав Хашек, - „войната си вървеше по график, докато не се намеси Генералния щаб“. Светът е общност от зоополитикони организирани в държави и политически системи. Независимо дали става дума за демокрация или система от друг вид политиците, държавниците носят функцията на главнокомандващи и по право поемат управлението и при война. (Отваряме скоба, демокрациите са лоши войници в началото на всеки конфликт, а за да спечелят която и да е война, трябва поне временно да ограничат редица свои свободи. Това изисква най-малкото време, разум и съгласие, все неща дефицитни по време на мир, а камо ли на война.) 

На война е водеща субординацията и знанието, тренираността на всеки участник за преките му задължения, отговорности и маньоври във всяка конкретна операция от конфликта. Командването трябва да маневрира с всички налични сили срещу действията на противника, да го възпре, атакува и унищожи. За съжаление, както е казал друг класик Уинсътн Чърчил, военните и командването винаги са подготвени добре, но само че за предишната война, а не за настоящата. Всеки може сам да си направи изводите за компетентността на нашите командващи в битката с COVID-19. А е много опасно, когато армиите и обществата имат големи резерви или направо невярват в компетентността на командващите. Това пряко влияе на моралния фактор, към който ще се върнем по-нататък. Тогава войната и битката е обречена.

 

                                    Война и наука 

Във времената на цифрови технологии, и различни добавени „реалности“ хората са безусловно убедени, че всичко подлежи на изчисление, проектиране, овладяване и управление. Последната голяма война, т.нар. Втора световна е спечелена от атлантическите съюзници не без помощта на една дисциплина наречена Изследване на военната операция. Тя е разработена от мобилизирани представители на точните науки  и помага много на военните да разработят ефективни алгоритми за противодействие срещу стратегията и тактиките на Третия райх и Япония. Но дори и при съвременните технологии и оръжия, на дронове и сателити, на интернет и роботи, във войната остават много т. нар. нестохастични фактори. Те трудно се поддават на планиране и изчисление.

Днес българските учени от БАН ни предлагат, да направят математически модел за развитието на епидемията. Но това не е алгоритъм а уравнение. То не може да бъде решено правилно, ако не заложим в дизпозитива верните параметри, а ние нямаме реална представа за коронавируса и неговото разпространение. Така че усилията на БАН са положителни, но обречени, поне към днешна дата. Научният фронт срещу COVID-19, е в изследователските лаборатории, където ще се създаде ваксината. Тогава ще можем да нападнем. Дотогава ще сме в отбрана.

 

      Какво правим до изнамирането на „ЧУДОДЕЙНОТО ОРЪЖИЕ“ ?

 Според друг класик от зората на модерното военно дело Карл Клаузевиц войната винаги съществува под две противодействащи си форми – отбрана и нападение. Целта на всяка отбрана е да премине в нападение, за да нанесе непоправими щети на противника и да го принуди към мир. Управляващите политически елити в повечето страни се отнесоха с пренебрежение към новия коронавирус. Когато опасността ги свари неподготвени преминаха в другата крайност приложиха жестока карантина и крайни извънредни мерки. Така се надяват хората да повярват, че се полагат нужните грижи и ще им простят безхаберието от началото на конфликта. Отбраната означава съпротива. 

Мярката карантина обаче е тактика на изгорената земя и липсата на съпротива, заменена от паническо бягство пред противника. Тъй като няма фронт и тил за отстъпление, бягството е абсурдно, ние сме в обкръжение и нашите „генерали“ ни затварят по домовете ни в кръгово обсада. Отбраната на една обсадена крепост има смисъл, ако очаква армия която да я освободи или очакваш противника да се изтощи и да се оттегли. Ситуацията не е такава. Но нашите генерали ни призовават в банален стил да стискаме зъби, да си стоим у дома без работа, да изяждаме и последните си запаси и да се забавляваме виртуално по интернет.

За неслужилите в армията проясняваме. Войнишката поговорка гласи и историческият опит го доказва, че когато оставиш една армия без работа, тя започва да мисли за други неща, свързани със съпругите на офицерския състав. Армия без работа губи дисциплина, губи дух за борба, започва да се отпуска, а когато я притисне и глад, започва да се бунтува. Питаме нашите командващи – какво ще правят, когато „войската“ тоест всички ние останем без пари, без препитание и се разбунтуваме? Могат ли да воюват на два фронта срещу коронавируса отвън и собственото си население и войска? Могат, но това вече ще е най-мръсния и безжалостен вид война -гражданската. Да се надяваме, че управниците ни и командирите все още имат толкова ум в главите си, за да не се стигне до там.

 

                               Има ли стратегия за победа? 

На война първи се разстрелват мародерите, а след това паникьорите е казал друг класик на войната Наполеон, на който Клаузевиц е само смирен пророк. За съжаление в цял свят така наречените предприемачи и инвеститори, които дори и в мирно време са известни най-вече със силно развитото си стадно чувство са едновременно и мародери и паникьори. Пък и не е сега момента да ги „разстрелваме“ защото това отново води към гражданска война. Дали политиците ни са паникьори, мародери или и двете, преценете сами по действията им. 

Добрият командващ пази живота на войниците си, но и на цивилните. Добрият командващ знае кога да рискува и кога да не рискува. На война печели този който запази хладнокръвие и разумност. Разумността изисква да не се жертваш напразно, но и да не бягаш от противника иначе няма как да го победиш. (Разговорът за саможертвата и доброволците е друга тема.) Дори и да прилагаш скитската тактика на отстъпление и изгорена земя, докато разстроиш комуникациите на противника има граница от която не можеш да отстъпиш. Ние сме до стената. 

Мерките от карантината, ще са ефективни поне за България не по-дълго от още две седмици. Днес е 27 март.

 

                                     Време е за примирие

 Време е за примирие. Ако искате време е за смирение и да излезем от вкъщи не като пебедители, а като оцелели. След това трябва да се върнем към нормалността. Това означава, да приемем, че сме смъртни – такъв е мирът и светът за всеки от нас. Че рискът от зараза с COVID-19 ще продължи да същестгвува и след като открият ваксина срещу коронавируса. Но дори и тогава няма да има 100 процентова гаранция, че ще оцелееш ако се заразиш. Ако се заразим, ще се самоизолираме в болница или вкъщи. Шансът ни да оздравеем дори без ваксина съвсем не е малък. Останалите, като спазват всички лични мерки срещу заразата трябва да се върнат на работа в училище и т.н. Там е фронтът. Трябва да се върнем към нормалността иначе всичко останало ще ни убие преди COVID-19.                                                               

                                                                                    Dimitar Ionchev

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.