СЕНЗАЦИИ ОТ СКАНДИНАВИЯ – КОЛОНИЯ НА СЕВЕРНИТЕ ТРАКИ (Българите по Света)

14 Декември, 2020
0 коментара

Около два века преди Отец Паисий (1722-1773 г.) да запише в историята си за родството на дедите ни с древния народ скандавлане, един друг човек свързва българите със Скандинавия. Това е Олаус Магнус (1490–1557 г.), който в таблицата на своята карта, като стари жители на Северна Европа посочва и българите. Работата на шведския картограф и интересна и по отношение на нещо друго. На нея, името Дакия е посочено като алтернативно име на Дания.

 Image title

Изобр. Базирано на  Carta Marina, създадена от О.Магнус

http://www.npm.ac.uk/rsdas/projects/carta_marina/carta_marina_small.jpg

 Image title

Изобр. Базирано на  Carta Marina, създадена от О.Магнус

http://www.npm.ac.uk/rsdas/projects/carta_marina/carta_marina_small.jpg 

Колкото и интересни да са тези сведения, ние не бива да ги приемаме веднага за истина без да извършим щателна проверка. Доста често в историческите извори се представят объркани данни, контаминация на събития и т.н. В някои случаи определени твърдения почиват не на факти, а на заблуда на определен автор. Поради тази причина, по време на търсенето на следи от предците ни в далечната Скандинавия, трябва да се прояви предпазливост.

Понеже Скандинавия се представя като стара земя на българите, трябва да установим доколко Олаус Магнус е прав. Дали част от дедите ни действително идват оттам, или просто са отишли в Северна Европа, тръгвайки от Балканите, както смята Паисий. На помощ идва генетиката. Благодарение на няколко проучвания става ясно, че като цяло българите са потомци на население обитавало Балканите през Мезолита, Неолита и последвалите ги епохи. С други думи – не може да се говори за общ произход със скандинавските народи, ние сме реално потомци на хората, които Омир, Херодот и др. познават под имената траки, мизи, пеони и др.

“The lineage analysis provided the following interesting results: (i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period; (ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming; (iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea.”

https://journals.plos.org/plosone/article?.1371/journal.pone.0056779

“Among the prehistoric events marked by the observed haplogroups, the greatest contribution comes from the range expansion of local Mesolithic foragers triggered by adoption of agriculture introduced by a cadre of Near Eastern farmers. The Bulgarian Y chromosome gene pool also bears signals of the recolonization from different glacial refugia, the spread of agriculture from the Near East and the expansion of early farmers along the Central and East European river basins.”

https://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D 

След като не делим едни корени с населението на Северна Европа, то локализиране на наши предци в този регион може да се обясни само с колонизация на древни балканци. За жалост нито Херодот, нито Страбон, Плиний, или по-късни автори не споменават за поход на траки толкова далеч на север. Това разбира се е нормално. По принцип знанията на гръцките и римски автори за Северна Европа са сравнително оскъдни.

В такъв случай, за да разрешим загадката със споменаването на българи в Скандинавия, трябва да се опрем на сведенията от археологията. Както керамиката, така също сечивата, а и въоръжението на различни народи си имат своите специфични форми и украса. Благодарение на особените белези може да се установи дали определен артефакт е създаден от местно население, или е донесен от друго място.

В работата си “Swedish Antiquities” Оскар Монтелиус представя изключително интересни артефакти. Един от тях е двойна брадва (наричана още лабрис) от второ хилядолетие пр. Хр. (Скандинавска Бронзова епоха). Авторът подчертава, че такива брадви в Северна Европа са много редки и са типични по-скоро за гръцкия свят. Тук, навярно неволно Монтелиус прави грешка.

 Image title

Гърците считат брадвата за варварско оръжие, но за сметка на това, при нашите предци наричани в далечното минало траки, двойната брадва е не само ползвана като оръжие, но е и символ на царска власт, който се среща по монетите на одриските царе. Тази подробност едва ли е била известна на шведския автор, както впрочем още много други неща.

 Image title

https://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/kings/amadokos_I_II/ANK_8381.jpg

 Image title

 

https://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/kings/amadokos_I_II/Moushmov_5710.jpg

На друго място в своята работа Монтелиус представя изображения на калъпи на бронзови брадви от доста особен тип. Те са разпространени от Ирландия до Китай, като поне по мои сведения, нашите екземпляри са най-стари. Това може да звучи пресилено, но нека не забравяме, че Бронзовата епоха на Балканите настъпва доста по-рано отколкото в Западна, Северна Европа и Китай.Image title

 

По интересно е това, че на представените от Монтелиус брадви се наблюдава един уникален символ. Става дума за срещащият се по старобългарски артефакти IYI. Ако държим сметка с публикуваната от Стамен Михайлов информация за древността и разпространението на символа IYI, трябва да заключим, че той е занесен в Скандинавия от стари балканци през второ хил.пр. Хр. Опирайки се на изследвания на Церманович, Тодорович, Бенсън и др., Михайлов уточява, че най-рано знакът IYI се среща по керамиката на културата Винча (земи обитавани от мизите наречени по-късно българи бел.авт.).

По време на Бронзовата епоха явно е имало голяма експанзия на стари балканци защото знакът IYI се появява не само в Скандинавия, но и на остров Кипър, по сведения на цитирания от Михайлов Бенсън. В същият този период, на територията на Кипър се появява и особен погребален обред, който включва конско жертвоприношение – нещо типично за тракийските погребения от нашите земи.

Със знак IYI е украсена и керамика от Швеция, като останалите орнаменти – щриховани триъгълници и квадратчета са също типични за тракийската украса по глинени съдове.

 Image title

Какви са заключенията предизвикани от наличието на представените до тук данни? Може да се каже, че сведенията за българи в Скандинавия, присъствието на типични за Балканите артефакти и символи като IYI в този регион на Европа, показват, че старите българи са древни обитатели на Балканите и, че са успели да колонизират не само части от Европа, но и Азия още в дълбока древност.

Въпреки това, за да можем да говорим за убедително доказано присъствие на народ в определен географски регион, трябва да са налице ясни данни не само от областта на историографията и археологията, но също и от и ономастиката – названия на селища, реки, морета и т.н. Присъствието на един или повече артефакти в даден регион може лесно да се изтълкува като продукт на търговията. Не е тайна че, още в най-дълбока древност хората са пътували на големи разстояния и са разменяли стоки.

Докато повечето наши историци и лингвисти се опитват да намерят следи от старите българи далеч на изток в Азия, или поне в Кавказ, то прогресивният изследовател Георги Сотиров излиза извън утъпкания, но грешен път и обръща внимание на съвсем различни сведения. 

Работилият в Канада български учен подлага на анализ древното име на Северно Море - Mori Marusa и уповавайки се на свидетелствата на Плиний, че на езика на местните хора названието притежава значение замръзнало море, стига до извода, че Mori Marusa не е нищо друго освен море на мраза (стблг. мориѥ мраза бел.авт.).

Сотиров е прав, а и българското название на Северно море не е някакъв изолиран феномен. Плиний Стари споменава и река Parapanisus, чието название отговаря на тракийските пара-бара, река, пана-пяна. Същият автор пише и за намиращ се в Северно море огромен остров познат като Балкия/Balcia. Идентичен топоним съществува и в Мизия, това е Балкия/Βαλκεία.

Сега вече кръгът е затворен. Както историческите извори, така също археологията и ономастиката доказват, че траки са допринесли за развитието на Швеция посредством своето установяване в този отдалечен от Балканите регион на Европа. Явно неслучайно Снори Стурлусон свързва скандинавския бог Тор с Троя и Тракия.

Най-вероятно въпросните траки са мизите, на които принадлежат Mori Marusa и Para-panisus, а и гетите, които даже оставят името си в различни места в Швеция. Като пример може да се посочи Götaland, чиито древни обитатели са наречени гети Geatas.

Излиза, че охотно използваният Йордан е представил неточна информация. Няма идване на германски народ готи на Балканите, а по-скоро трябва да се говори за заселване на гети и мизи в земите на Дания и Швеция. Докато на Балканите няма германски артефакти от Бронзовата епоха и Античността, то точно обратното е реалност. Артефакти, чиито произход трябва да се търси на Балканите, са намирани в различни Скандинавски държави. Докато на Балканите няма топоними и хидроними, които са базирани на думи от “Codex Argenteus”, то в Северна Европа съществуват топоними и хидроними като тези от земите на траките.

Вместо тази информация да се потулва и да се вменява, че Вулфила, чието истинско име е Урфил е превел евангелието за германски народ, е редно да се признае, че гетите на Урфил са наши предци. Редно е да се признае и, че въпросното евангелие е същото, за което говори Йоан Златоуст, съобщаващ, че траките са превели светото писание на свой език. В ново време тракийското евангелие е наречено Biblia Bessica. 

Използвана литература:

1.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

2.O.Montelius, Swedish Antiquities, P.A.Norstedt & Sönners Förlag, Stokholm, 1922.

3.G Sotiroff,., Slavonic names in Greek and Roman Antiquities, Onomastica 37, Publ. Canadian Institute of Onomastic Sciences and Ukrainian Free Academy of Sciences, Quebec/Winipeg, 1969.

4.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999.

Извори от интернет:

С.Янакиева, Още веднъж за BIBLIA BESSICA https://www.academia.edu/35357468/Biblia_Bessica_History_3

Anthony Faulkes ‘The influence of the Latin Tradition on Snorri Sturluson’s writings’

                 http://www.vsnrweb-publications.org.uk/Arizona_paper.pdf

                                                                                 https://sparotok.blogspot.com/2020/12/blog-post.html

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.