„Под заплаха ли е Европа?“

16 Септември, 2016
0 коментара

„За първи път от съзнателния ми опит на европейско сътрудничество ми изглежда, че проектът всъщност може да се провали , написа Франс Тимерманс, вторият човек в Европейската комисия, в книгата си „Братство“. 

На проведения в началото на септември в Италия Форум „Амброзети“ холандският социалдемократ в известна степен смекчи своето изявление, но това не променя фактите: ЕС се сблъска с толкова много кризи, че може и да не се справи с тях. 

„Под заплаха ли е Европа?“. Този въпрос задава Енрико Лета, бившият италиански премиер, а сега сътрудник на Парижкия институт за политически изследвания и президент на Института „Жак Делор“.“Да. При това всичко може да бъде и по-зле... 

Икономическа криза, мигрантска криза, тероризъм, „Брекзит“ - всичко това подкопава самата идея за европейския проект. Ситуацията е безпрецедентна“. Той рисува напълно мрачна картина: „Много се страхувам, че ние ще си останем при статуквото, ще дочакаме резултатите от изборите в Германия и във Франция и в крайна сметка ще загубим Европа...“ 

                                                          Безсилие 

Но може ли планираната за 16 септември неформална среща на върха на държавните глави в Братислава (първата след проведения на 23 юни референдум за „Брекзит“) да поправи заседналия механизъм и да подтикне европейците към по-голяма солидарност за решаване на проблемите по сигурността, миграцията, безработицата и популизма? 

„Това ще бъде първата стъпка“, се надява Тимерманс. „Нашите лидери, както в Брюксел, така и в своите държави, съсредоточават вниманието си върху процедурите, а не върху задачите, с което формират образа на безсилие и безпомощност в същия този момент, в който Европа трябва да демонстрира сила“, е мнението на анализатора Жан-Доминик Жулиен, президент на Фонда „Роберт Шуман“. 

Той се надява да види в бъдеще повече съвместни действия, независимо от „смъртоносната отрова“ за единството на Европа: става дума за „малките частни клубове“ от рода на Вишеградската четворка (Полша, Словакия, Чехия и Унгария), които могат да обединят страните от Южна Европа, лидерите на социалдемократите, страните край Северно море... 

„Струва ми се, че съществува вероятност в Братислава да бъдат избегнати потенциално спорни въпроси, с което ще се стигне до консенсус, макар сега вече да е дошло времето да се рискува и директно да се обърнем към гражданите“, смята Енрико Лета. Според бившия лидер на италианската Демократическа партия на хората им трябват конкретни постижения: „Проектът Erasmus Pro за милиони европейски студенти, европейски граничари, истинско сътрудничество в борбата с тероризма, ясна позиция за „Брекзит“ с вето по всички моменти, които могат да заплашат нашите интереси. Стига приказки, време е за работа!“. 

Той подкрепя активната политика за възстановяване на доверието на хората и намаляване на безработицата чрез разширяване на инвестициите. Участвалият във Форума „Амброзети“ бивш президент на Израел Шимон Перес в някаква степен смекчи позицията на много официални лица в Европа. 

През 2013 г. той наричаше Европа „мечта, която завърши с чудо“, а сега казва: „Не бъдете толкова песимистични“. По всичко се вижда, че на него му се удаде да убеди австрийския канцлер Волфганг Шусел. „Удивен съм, че толкова хора се поддадоха на негативизма“, каза той пред „Монд“. Понятието „криза“ се използва твърде често. 

По мнението на бившия лидер на консервативната Австрийска народна партия, споменатата от Жан-Клод-Юнкер „поликриза“ всъщност крие това, че „Европа днес е по-добре, отколкото преди пет години“:

“Половината шефове на големите предприятия залагат на увеличаване на инвестициите в близките години, иновациите продължават. Хората могат да бъдат убедени да бъде върнато доверието. Между страните, между ръководството и гражданите между институциите.“

Към подобно мнение се придържа и Йерун Дейселблум, министър на финансите на Холандия и начело на Еврогрупата. Той се радва, че на ЕС се удаде да избегне разпадането на еврозоната (което е едно от най-осезаемите според него постижения) заради кризата в Гърция. Само че той е разтревожен от възхода на популизма. 

В неговата страна Герт Вилдерс с неговата Партия на свободата иска да разруши Европа, за да възстанови, по неговите думи, социалната държава. Както смята Йерун Дейселблум за противодействие срещу него трябва да се борим с неравенството (“един от главните фактори за безпокойство”), за осигуряване на справедливост и равноправие. Между поколенията, между тези, които са спечелили от глобализацията, и тези, които са изгубили нещо заради нея, между тези, които са тръгнали по пътя на интеграцията, и тези, които са се оказали в изолация. 

                                                     Смяна на курса 

“Неравенството съвсем не е фатална неизбежност”, отбеляза неотдавна министърът на семинар в Брюксел.“Защото застаряването на населението и миграцията не ни принуждават да променяме европейския социален модел. Поради това реализирането на реформи не означава разрушаване на социалната държава.“ 

Тези думи намекват за възможността за промяна на курса, за която някои настояват, отбелязвайки, че макар ситуацията в еврозоната все още да изглежда тревожна, е необходимо да се откажем от строгите рамки на бюджетните ограничени, още повече че пактът за стабилност и икономически растеж загуби останките на доверие (в политически план практически е невъзможно да се предприемат каквито и да било мерки срещу страна без правителство като Испания). 

Тези хора се стремят към по-голяма гъвкавост в държавните инвестиции, а също така и към помирение между пазарните и обществените интереси, за да се придаде на Европа по-човешки облик. „Една от причините за неприемане на по-широка интеграция от общественото мнение е в това, че у нас не сме мислили за такова помирение“, отбеляза Марио Монти, бивш италиански премиер, ръководител на експертна група, която се занимава със средствата за финансиране на ЕС. 

„Че във Франция трайно е закрепено мнението, че развитието на пазара води след себе си ограничения на социалните права.“

                                                 “Механизмът е развален” 

Но дали е вярвал този признат експерт по европейската политика в способността на ЕС да излезе от коловоза? „Винаги съм смятал, че Европа се е придвижила напред именно поради кризите. 

Но през 2015 г. за първи път изразих съмнение в това, че те все още могат да ни бъдат от полза. Промени се това, че сега механизмът е счупен. Както ми се струва, кризите вече не създават нова политическа енергия, която би ни подтикнала към движение напред.“ Във всеки случай запазването на социалния модел трябва да бъде една от главните задачи през близките години. 

„Историята на миналия век ни казва, че когато не се приемат насериозно тези изисквания и стремежи, значи се приема риска, че това могат да направят радикалните политически сили“, пишат Тиери Шопен и Жан-Франсоа Жаме в статията „Бъдещето на европейския проект“, която беше публикувана в понеделник от Фонда „Роберт Шуман“. 

По тяхното мнение европейският проект трябва да бъде преосмислен, за да бъдат защитени гражданите от „ексцесии или слабостите на политическите и икономическите системи“. Каквато и да е, Европа трябва да постави пред себе си стратегически цели, казва Енрико Лета. На фона на мигрантската криза, тероризма и дестабилизацията на съседни страни, тя не може да се ограничи само с осъждането и ограничаването на загубите. 

„Великобритания излезе от съюза, защото ЕС не пожела да реши сирийския въпрос“, казва той. „Върху мнението на избирателите влияние оказа не имиграцията от Източна Европа, а всекидневните кадри на хаоса в Гърция, Лампедуза и в Кале“. 

БГНЕС --------- Жан-Пиер Стробанс, в. „Монд“.

Прочети още на:

                            http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4457568/

ЕТИКЕТИ: Европа.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.