България, Балканският полуостров и прилежащите му области – люлка на Евразийската цивилизация
ТРАКАРТ, Пловдив, 22-23 юни 2019
Кой е слязъл от люлката
Юри Атанасов
В българския език и в другите славянски езици могат да се намерят взаимно допълващи се следи, които водят към отговор на тези въпроси.
Настоящото писание не е научно изследване, но за разлика от редица научни изследвания, използващи мощни способи за обработка на недостатъчно достоверни данни, тук се използва съхраненото в нашия език и се правят изводи , които биха могли да подтикнат към по-нататъшни размишления.
Когато говорим за Балканите като люлка на Евразийската цивилизация възниква естественият въпрос:
А, кой е слязъл (произлязъл) от тази люлка? Обичайният отговор е Арийците. Но кои са били арийците и кое е било тяхното место-обитаване? Отговорът, който обикновено получаваме на този въпрос е: Арийците са народът, който е населявал Ариана.
Тогава: Къде е разположена Ариана? И отново обичайният отговор ще бъде: Някъде между Арияварта (Северна Индия) и Бактрия (между Аму Даря и Хиндукуш). Но необикновени и даже чудновати отговори също могат да се срещнат.
В края на 19 век английският учен Исак Тейлор (1829 – 1901) в своята книга „The origin of the Arians (Произходът на арийците)” на основата на множество археологически, антропологически и езико-ведчески изследвания заключава, че люлката на арийците е Европа (разбира се, той има предвид Западна Европа). Любопитното е, че езиковата група, която той определя като най-близка до езика на древните арийци е наречена келто-славянска.
И така, имаме на единия край Централна Азия, а на другия край Западна Европа.
Следвайки правилото, че истината е някъде по средата, бихме могли да заключим: първото место-обитаване на арийците е било някъде на Балканите.
Неотдавна беше публикуван докладът Когато Слънцето беше бог – трасиране векторите на Арийската миграция, изнесен от Иван Даракчиев на миналогодишната конференция, организирана от ТРАКАРТ под надслов Когато Слънцето беше бог. В един разказ, колкото увлекателен, толкова и основан на убедителни доводи (предания, записки на древни историци, предмети на бита и украшения, създадени от древния народ) се описва първото место-обитаване на арийците (плодородна падина около голямо сладководно езеро, покрита сега от Черно море), както и внезапните причини за тяхното разселване.
Наред със следите, като изработените от този народ предмети: керамика, златни украшения, многочислени изображения на „бога Слънце”, в доклада се посочват и други следи, които все още могат да се открият в днешните езици, произлезли или повлияни от езика на древния народ. Отбелязва се, че наставките от вида ер, ар и яр, срещащи се в много от европейските езици и придаващи на думите значение „човек”, а по-точно „професия”, „занятие”, биха могли да бъдат в основата на името арийци. Дали описаното в споменатия по-горе разказ е станало точно така или малко по-иначе някой може и да спори. Но е безспорно, че случилото се е съответствало на свидетелствата оставени от тези хора – изработените изделия, съставените надписи, съхранилите се до наши дни техни отпечатъци в езика.
И колкото повече такива свидетелства намираме и ги обвързваме смислово, толкова повече ще се приближаваме до истината. Тъкмо това е целта на настоящия доклад: да се добавят още някои свидетелства за Яркия отпечатък, който „богът на слънцето” е оставил в нашия език.
Частиците –яр и –ар са не само наставки (както впрочем и всички други наставки), а някогашни думички с точно определено значение.
Ако се вгледаме внимателно в думите, завършващи на –ар и –яр (особено тези, които водят началото си от дълбока древност), ще видим, че те означават не само занятие, а и човекът, който създава, грижи се, насочва, управлява, обработва, подрежда дадено множество животни, растения или просто предмети.
От този човек зависи съдбата на даденото множество. За това множество той е наместникът на бога.
Например, козар, овчар, говедар, коняр, жътвар, винар, лекар, градинар за разлика от орач, копач, косач, крояч и т. н.
Ако разгърнем „книгата”, каквато някога е бил езикът на нашите предци можем да намерим още по-ярки отпечатъци. Само до преди няколко века на този език са говорили поне стотина милиона души (понастоящем разделени в 13 държави).
Разбира се тази „книга” не може да се намери в библиотеките, а още по-малко в Интернет. Но всеки един от днешните 13 народа е прикътал откъснати от „книгата” страници . И ако успеем да ги съберем заедно, бихме могли да узнаем още много за миналото на нашите предци.
Ето примери:
Овчар – български, сръбски, хърватски;
Овчарь – руски;
Грънчар – български;
Гончар – руски;
Лончар – сръбски;
Lončar – словенски, хърватски;
Garncarz – полски;
Hrnčiar – словашки;
Лекар – български, сръбски, хърватски;
Lekarz – полски;
Лекарь – руски;
Lekar – словашки;
Лiкаря – украински;
Lekare – чешки.
Всичко това ни навежда на мисълта, че изначалното значение на ар/яр е било господар, бог. И то, не кой да е бог, а най-могъщият, най-висшият – Слънцето.
В нашия и другите славянски езици могат да се открият множество доказателства за подобно твърдение. Едно от тях е богатото гнездо от думи с корен яр, което намираме в тези езици.
Ето някои от тях:
Яр – на руски: най-горещото, сърцевината на огъня, пламък;
Jaра – на сръбски пек, жар;
Ярък – на български;
Яркий – на руски;
Ярий – на украински;
Jarzyc – на полски.
Яростен – на български;
Яростный – на руски;
Yarkn – на словенски; J
arobujny – на чешки;
Всяка една от горните думи отразява отделно присъщо на Слънцето свойство – неговата яркост, неговата топлина, която може да бъде, както животворна, така и унищожителна.
Наред със тези думи в „гнездото” Яр съществуват и други думи, свързани с влиянието на Слънцето върху растенията, животните, човека. Яра е било едно от имената на пролетта. Прилагателното от яра – яровая се е запазило и в съвременния руски и определя житните, които се сеят напролет, например, яровая пшеница. В сръбския пролетната сеитба се нарича jар. От тук и имената за млади животни: в българския и сръбския – яре и ярка, в руския ярица и ярка.
Слънцето не само „довежда” пролетта, то създава възможност за всяко живо същество да се възпроизвежда. То „оплодотворява” всичко живо. Това е в основата на глагола яря в българския и ярить в руския. И в двата езика този глагол се употребява за животните в смисъл „оплодотворява”. А в сръбския jарините се означава любя се. Имената с наставки ар и яр, думите с корен яр недвусмислено водят към извода, че Яр е означавало Слънце.
За такъв извод съществува и пряко доказателство.Ярило е името на древния славянски бог на плодородието. В Белорусия все още се помнят обредите в негова чест. Той се изобразява като млад мъж, на бял кон, в бели одежди, бос, а в ръката си държи житни класове. Празнува се веднъж напролет след първата оран. Девойки, една от които се е пременила като Ярило, играят хоро, пеят песни. Втори път се празнува Ярило в края на юни. Тогава, като Ярило се облича старец или се прави сламено чучело, което с плач се погребва. Тъкмо първата четвърт от взаимодействието на Земята и Слънцето (която от Земята изглежда като изменение на Слънцето) е най-важна за живота на земеделците от северното полукълбо.
Точно това е онази четвърт през която Слънцето „оплодотворява” Земята.Естествено възниква въпросът: А, защо този бог не го наричат Яр, а Ярило?
„Ило” е също такава изначална думичка, превърнала се в наставка, която означава „нещото, което може да извършва определено действие”.
И, когато пред „ило” добавим името на някакво действие получаваме: шило, белило, червило, ветрило, ходило. И тъкмо, за да подчертаят, да наблегнат на това, че слънцето яри, сиреч, грее и оплодотворява са дали на своя бог името Яр-ило.
Така, както, когато искаме да изтъкнем, че от него се ражда деня, ние го наричаме Свет-ило. А, когато желаем да изразим всичко онова, което подчертават Свет-ило и Яр-ило, а, именно, че то свети, грее, оплодотворява и по този начин ни дава подслон в необятната и страшна за нас Вселена, на който можем да се осланяме за цял живот, ние го наричаме Слън-це, добавяйки една, изразяваща умилителното ни, даже любовно отношение, думичка „це”.
Всичко това показва ясни следи от арийците в славянските езици. Тези следи ни насочват към произхода на името на древния народ: Онези, които обожествяват Слънцето.
Сега вече странните съвпадения на някои думи в Санскрит с думи в славянските езици, като Veda и ведати, Yasna Haptanghaiti и ясно, Vishnu и всевишни, стават обясними.
Нещо повече, на основата на славянските корени могат да се дадат много по-подходящи тълкувания на имена и изрази от Ведите.
Пример би могло да бъде името на Заратустра, което на основата на славянските корени „зар” и „уст” би могло да се тълкува като „сияйните уста” – име, много по подходящо за един пророк, отколкото приетото „онзи, който може да управлява камилите”.
Използвани източнициIsaak Taylor, ‘The origin of the Aryans’ (1890);
Иван Даракчиев, “Когато Слънцето беше бог – трасиране векторите на Арийската миграция.”, ТРАКАРТ, Пловдив, 2019;
Владимир Даль, Толковый словарь живаго великоруского языка , Санкт Петербург, 1861;
Макс Фасмер, Этимологический словарь русского языка, Москва 1960 . Юри Атанасов
