Истинският герой на Втората световна война.

22 Октомври, 2016
0 коментара

          Снимка от трудовите лагери у нас, благодарение на които са спасени българските евреи.

Вестник „Труд“ представя на читателите си новата си седмична рубрика „Цар Борис III и спасяването на българските евреи“. В нея публиката ще бъде запозната с мненията „за“ и „против“ ролята на монарха през Втората световна война за избавлението на евреите в тогавашните граници на България. Този своеобразен форум ще даде трибуна на експерти и историци, запознати с темата „Холокост“, които участват задочно и в спор, разразил се през последните години у нас и по света. А именно – отговорен ли е Борис III за депортацията на над 11 000 евреи от Беломорска Тракия и Македония. Трябва ли страната ни официално да признае за истина твърдението, че е могла да направи повече за изпратените в газовите камери? Или да остане с имиджа на единствената държава, която е спасила всички свои евреи през Втората световна война? Днес представяме позициите на Силвия Авдала, главен редактор на българския вестник в Израел „Алия”, както и гледните точки на българската ученичка Елена Папагюлова.

                        Силвия Авдала, главен редактор на в. „Алия”:

               Истинският герой на Втората световна война е Цар Борис III

Като журналист и изследовател на темата за спасяването на българските евреи от години събирам архивни материали и правя интервюта с преки участници в паметните събития от 1942-1944 година. За съжаление, дори и след като в България настъпиха демократичните промени, българските историци представят участието на България във Втората световна война, следвайки конюнктурата, утвърдена в тоталитарните времена. Освен това в България липсват извори, които да дадат ясна представа за годините на войната. През 1945 г. архивът на българското Външно министерство е натоварен на влак, закаран в Москва и дълбоко засекретен. Няколко архива в Германия обаче съхраняват кореспонденцията между германските дипломати в София и германското Външно министерство. От докладите на тогавашния германски пълномощен министър Адолф Хайнц Бекерле е видна крайната съюзническа нелоялност на българските власти по отношение на българските евреи. Нещо повече, в един от секретните доклади Бекерле остро се възмущава от особените симпатии на българския Цар Борис III към евреите. Евреите в България през 1943 г. много ясно са си давали сметка на кого дължат спасението си. До царската канцелария пристигат благодарствени писма още на 11 март, веднага след акцията в Пловдив, където е отменена депортацията. Централният държавен архив съхранява такова писмо.

Бих искала също да обясня, че еврейските трудови лагери в България може и да не са били най-комфортното място за да си прекара човек времето, но са били най-сигурният начин да бъдат запазени евреите от депортация извън пределите на страната. Те не са концентрационни лагери! А за това, колко от лагерите в България противоречат на германската концепция за трудов лагер има изписани десетки страници. И то в докладите на германския представител на Гестапо в София – Хофман. На практика няма евреин в Европа, който да може да се похвали, че се се снимал за спомен с надзирателя си. В България обаче често се е случвало, и дори тези снимки са публикувани в тогавашната преса.

Нещо повече – българските власти спасяват не само евреите с български паспорти. Архивите на Ватикана и Бергамо съхраняват данни за 24 000 евреи от Румъния, Унгария и Словакия преминали безпрепятствено с влакове българската територия, влезли в Турция и от там с транзитни визи, получени от Анжело Ронкали, заминали за свободния свят.?Спасителната мрежа, създадена от католическите свещеници в Букурещ и Истанбул, не е работила без съдействието и на Цар Борис III, видно от запазената кореспонденция.
Затова и считам, че да се издига паметник в знак на благодарност на българския народ е добре, но е пренебрегнат най-достойният представител на този народ. Този, чиито заслуги, надявам се, тепърва ще бъдат оценявани от българските историци, истинският герой на Втората световна война – цар Борис III.

 

                                                  Елена Папалюгова:

                         Рискува мира с германците, но прави редното

Една сбъдната мечта е и заглавието на най-вълнуващата първа глава от моето цветно лято, мечта, осъществена благодарение на малко повече хъс, себеотдаване и изобретателност.

Участието ми в конкурса за есе върху книгата на Михаел Бар-Зоар „Извън хватката на Хитлер“ на тема „Какъв е урокът за бъдещите поколения?“ беше едно от най-звездните приключения, в които някога съм се впускала. Кулминационен момент в пътуването беше посещението на музея „Яд Вашем“. Мястото, коeто ме накара да изтръпна, емоции на ярост и гняв се отключиха във връзка с делата на тези преди нас. Тези, които обезценяват качеството на живот по време на войната, които строят „човекомелачниците“ (концлагерите) – там, където хората губят своята идентичност и се превръщат просто в серийни номера… Всичко това е поместено в музея мемориал на една ера, който е напомняне за всеки да бъде на първо място хуманист! Обезпокояващо е обаче, че там не прочетох никъде за ролята на България за спасяването на хилядите български евреи, а само упрека от злата участ, сполетяла евреи от административните територии на България, върху които територии реално родината ми е нямала пряка власт.

Никъде не са поместени факти за живеещите над 48 000 евреи в българските земи, които цифри драстично растат след края на Втората световна война – докато евреи се избиват в цяла Европа, в България евреи се раждат! Никъде не се споменава за религиозната толерантност по време на войната в България от православната църква, която подкрепя българските евреи, като очевидното присъствие на митрополит Кирил, който се опълчва на депортацията на евреи, като отваря вратите на християнските храмове за всички преследвани от закона. Не се споменава и за екзарх Стефан, наместник предстоятел на Светия синод, който обединява вярващите християни срещу растящата несправедливост спрямо евреите. Никъде не се споменава, че само в България евреите са равни пред царя. Цар Борис Трети спасява българските евреи, отказвайки тяхната депортация по заповед на Хитлер. Рискува мира с германците, но прави това, което е редно. Самият цар казва: “Министрите ми са англофили, генералите – германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил.” И като истински български владетел цар Борис спасява своя народ, но актът му остава в сянка. Малка ретроспекция: след кацане на израелска земя автобус ни взе от летището и ни отведе в едно училище в малко градче, близо до Тел Авив. Там ние срещнахме деца като нас, но с разликата, че не бяха много наясно какво се е случило през Втората световна война и каква е била ролята на България спрямо евреите в нея. Приветстваха ни с?„добре дошли“ с песни и танци, а и ние заедно с тях се веселяхме, сякаш не сме непознати, които се притесняват един от друг, точно обратното. Разговаряхме, учехме танци и разменяхме позитивни мисли. Попитах ги дали знаят за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война, а отговорът им не беше задоволителен, никой от тях не знаеше, не бяха чували. Това го няма в нито един учебник по история, никъде в учебното съдържание, сякаш скрито от младите поколения. Ето защо много израелци не знаят какво всъщност се случва през Втората световна война, много от тях не са наясно поради пропуска на музея, на политиците, които не отразяват факта, че малката България спасява своя народ. Което се превръща в мисия за българи и български евреи да разпространяват знанието за делото, да помнят историята и да не повтарят злините от нея. Това беше и мисията на моето приключение в Израел – да предам част от духа на България за толерантността на предците си в една отминала епоха…

                                                                                                                            http://trud.bg

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.