Андропов като идеолог на плана "Голгота"

12 Ноември, 2019
0 коментара

Мемоарният роман на Михаил Любимов „Операция "Голгота" - секретният план на перестройката”  предизвиква истинско цунами в руското общество в първите години след разпадането на СССР. Части от него започват да се публикуват през 1994 г. в руското издание „Строго секретно”, а разкритията на Любимов скандализират неразградените все още съветски тайни служби и предизвикват силен отзвук по света.

mihail_lubimov.jpg

                                                                   Михаил Любимов

С „Голгота” авторът осветява за първи път таен план, разработен по лично разпореждане на Юрий Андропов. Според него КГБ инспирира падането на комунизма, направлява появата на либералните лидери Горбачов и Елцин, нахлуването на див и безчовечен капитализъм, овладяването на бизнеса от криминалния контингент и мафията, а държавата - от специалните служби. 

В „Голгота” е предсказана дори войната с Украйна и анексията на Крим, които се случват повече от 20 години по-късно. Крайната цел на секретния план, замислен от КГБ е хората да бъдат смазани и отвратени от действителността и капитализма и да започнат да изпитват неистова носталгия по социалистическото минало.

Разкритията се приемат като абсолютна истина, защото Михаил Любимов е полковник от КГБ, който години наред оглавява бюрата на службата във Великобритания и Дания. Той е дългогодишен съветски шпионин под дипломатическо прикритие в Лондон, успял да се внедри сред политическия и бизнес елит на Острова. 

За британците руснакът си остава Усмихнатия Майк, чаровникът, който винаги се появявал на обществени места в компанията на най-красивите и актуални актриси на империята. През 1964 година дипломатическото прикритие на Любимов е осветено и разбито. Британците му предлагат да работи за тях, но той отказва. Обявен е за персона нон грата, а след завръщането си в Москва става шеф на английския отдел на КГБ, изключително близък с Юрий Андропов.

С „Голгота” Любимов нарушава закона на омертата в комунистическите тайни служби и е принуден да обясни в края на публикуването й, че в крайна сметка става дума просто за роман и художествена измислица, а не за документалистика. Вероятно бившият съветски шпионин е бил мотивиран да направи това уточнение, но разкритията в „Голгота” са поразяващи и до днес. Дори и най-предубеденият към конспиративни теории читател ще установи, че страните от бившия социалистически лагер живяхме през последните 30 години, след падането на Берлинската стена реално в сюжетите на уж секретният план „Голгота”.

Мемоарният роман на Любимов се публикува от Faktor.bg за първи път на български, водени от принципа, че само истината ще ни направи свободни.

Михаил Любимов

Първа част

В тази мрачна февруарска вечер на 1983 година гледах телевизия. Това бяха спокойни времена, макар и изпълнени с очакване: през ноември 1982 година почина Леонид Брежнев  и Юрий Андропов беше избран за генерален секретар на ЦК на КПСС.
През целия ден телефонът звънеше, но този път, чувайки
гласа на събеседника почувствах смътно вълнение.

- Добър вечер, Михаил Петрович, не ме ли познахте? 

- Извинете, не мога да Ви позная, отговорих сухо (не обичам, когато хората не се представят).

 - Нима не си спомняте своите анализи и прогнози? 

- събеседникът ми изчака, давайки ми възможност да преодолея шока.

- Юрий Владимирович (Андропов)?! Вие ли сте?!

 Как бих могъл да забравя този злощастен анализ, от него започна всичко...
През 1980 година ръководех отдела за прогнози на Първо главно управление на КГБ  (сега се нарича Служба за външно разузнаване). По заповед на самия Андропов в моя отдел се разработваха прогнози за всички възможни варианти за развитие на Съветския съюз. Задействани бяха не само информационните системи на КГБ, Министерството на отбраната, ГРУ, Госплан, Министерски съвет и дори АСУ на светая светих - ЦК на КПСС. 
При изготвянето на прогнозите се използваха най-съвременните американски и съветски методи, отчиташе се въздействието на многохилядни външни и вътрешни фактори, определящи развитието на СССР.
След многобройни „отсявания” на бюрото ми имаше десет варианта и всички те завършваха с пълна икономическа и политическа катастрофа за Съветския съюз. 

Нямаше нито един вариант с благополучен изход

Признавам си – не очаквах това.
Въпреки някои съмнения, предадох документите на началника на Първо главно Владимир Крючков. Той ги задържа две седмици, нещо което се случваше извънредно рядко и накрая, с въздишка, ми ги върна.

-Ще докладвате лично на Председателя (на КГБ), заповяда хладно той. Беше съвършено очевидно, че Крючков не иска да се „набутва”, известно е, че в Русия винаги отсичат главата на този, който носи лоши вести.
Още на следващият ден бях в щаб-квартирата на КГБ, в кабинета на Председателя на Лубянка. Той ме изслуша изключително внимателно, макар че, признавам си, очаквах остър разговор и дори да бъда „разпердушинен” заради лошите прогнози. Той обаче остана мълчалив, но ме изпрати дружелюбно. 

След две седмици ме извикаха в кадри и ми съобщиха, че ме уволняват поради прослужени години, при това, по заповед подписана от Андропов ме отстраняваха от резерва на КГБ и дори лишаваха от правото да ползвам ведомствената поликлиника – необичайна жестокост по отношение на служителите по онова време…

- Михаил Петрович, доста е късно, но ще можете ли да дойдете при мен, попита събеседникът ми, откъсвайки ме от спомените.

- Разбира се, Юрий Владимирович, отговорих веднага. Сърцето ми заби от вълнение:  как би могъл да се почувства при този въпрос един пенсионер, изхвърлен на боклука…

- На Лубянка ли?

- Не. На „Калпачний”. Заради конспирацията няма да Ви изпращам кола. Проверете имате ли „опашка”. 

- Тъй вярно, Юрий Владимирович! 

Дългата служба в разузнаването ме беше отучила да задавам въпроси, особено по телефона. 
В представителния дом на „Калпачний переулок”  беше живял шефът на СМЕРШ Виктор Семьонович Абакумов, разстрелян след смъртта на Сталин. Бях ходил там на различни преговори с ръководителите на разузнаванията на социалистическите страни.

След час вече бях пред вратата и за мое голямо удивление ми отвори самият Андропов.

- Е, как е да си пенсионер?

- Какво да Ви кажа…Даже от поликлиниката ме изхвърлиха… 

- Съзнателно направих така, че да Ви изолирам от чекистката среда. Много ли ми се обидихте за това? - попита Андропов.

Аз премълчах.

- Извинете ме. Разбрахте ли защо Ви уволниха, попита отново той.

- Мисля, че заради прогнозите ми, казах прямо, очаквайки буря.  

- Вашите великолепни прогнози, поправи ме Андропов, с което буквално ме изумихте.

- Не бях чел нищо по-ужасно и, честно казано, не спах няколко нощи след това. Но те сложиха край на съмненията ми. Няма изход. Готов ли сте да изпълните задача с изключителна важност?

- Безусловно, отговорих напълно искрено, защото, ще си кажа напълно честно-винаги съм боготворил Юрий Андропов.

- Въпросът ми беше формален, знам всичко за Вас и Вашите настроения сигурно повече от Вас самия...

В последното не се съмнявах: след като ме пенсионираха усещах, че активно ме разработват. Жилището ми се подслушваше и всяко мое действие беше контролирано от външно наблюдение.

- Всичко, което предсказахте е ужасната истина. Този процес е необратим, още Лев Троцки прогнозира разложението на партиите и термидора. Нашата стратегическа задача с Вас е да възстановим истинският социализъм, но избавен от всички наслоения на миналото.

- Сигурен ли сте, че той е нужен на нашия народ, попитах аз, позволявайки си идеологическа дързост.

- Убеден съм, че тази страна е създадена за колективен живот. Мнозинството от народа не може да живее по друг начин, освен за сметка на енергичното и талантливо малцинство. Тази маса не може да бъде заставена да работи, защото веднага ще започне да се бунтува. Какъв е изходът? Да унищожим почти целия народ? Това е сталинизъм. Остава единственият изход – да създадем ново общество.

- Извинете ме за откровеността, но Вашите първи стъпки на поста генсек, според мен, не водят и в най-малка степен към това. Нима мислите, че като ловите безделниците по улиците и строго следите за времето, когато отиват на работа, ще ги подтикнете към строителство на социализма? А Вашето решение да намалите цената на водката, което Ви спечели популярност сред народа… 

- Цинично, нали?, попита Андропов, усмихвайки се.

- Да, разпалих се аз.

- Вие определихте нашата стратегическа задача, но все още не разбирате пътя, по който ще я постигнем. Системата умря и е невъзможно да я възстановим, а и не трябва – защо ни е жив труп? Задачата е в това да я унищожим и да построим на нейно място истински социализъм, който да бъде подкрепян от целия народ. Целият народ, при това на свободни избори!

- Признавам си, че не Ви разбирам напълно. Нима вярвате в социалистическия ентусиазъм на народа?

- И ето тук преминаваме към същността на операцията.

Любовта към социализма ще поникне от омразата към капитализма 

Затова Вие трябва да изготвите план за внедряването на капитализма в СССР, но не шведския, социалдемократически капитализъм. Ние трябва да потопим страната в див, необуздан капитализъм, при който цари законът на джунглата. 
Той ме погледна внимателно.

- Разбирам всичко, Юрий Владимирович. Но няма ли това да бъде прекалено голямо изпитание за нашия народ? 

- Разбира се, невероятно голямо, но няма друг път. Нима мислите, че нашата жалка пропаганда ще успее да събуди ненавист към капитализма? Само собственият опит има значение. 

Аз ще предам във ваше разпореждане всички свои лични шифри и правото да използвате изцяло и външното наблюдение, и подслушването, и необходимата агентура. Естествено, и сметките в наши и западни банки. Вие ще продължите да стоите в сянка, сам ще избирате прикритието си в зависимост от обстоятелствата…, втренчено ме гледаше Андропов.

- Аз вече започнах да обмислям как най-добре да организирам всичко това…

- Ще ви чакам след месец, точно в 9 вечерта, с първите ви бележки по операцията.

Той ме прегърна през рамото (което не се беше случвало никога преди) и ме поведе надолу по стълбата.

                                                                                                         x x x

Моля читателите да ми простят, но от етични съображения съм принуден да не споменавам истинските имена на агентурата и да не навлизам в някои твърде професионални технологии. 
Имах още няколко срещи с Юрий Андропов до самата му кончина – наистина най-печалният ден в моя живот. През това време операцията детайлно се подготвяше и обсъждаше, планът беше подписан от Андропов малко преди смъртта му.

Планът на операцията под кодовото название "Голгота" беше в четири части:
1) системен разпад на съществуващото политико-икономическо устройство на страната; 
2) преврат и форсирано внедряване на система от вида „див” капитализъм; 
3) целенасочено удължаване на хаоса и суматохата като средство за мобилизация на озверелите маси за борба с властта под социалистически лозунги; 
4) социалистическа революция, подкрепена от целия народ, радикална „анихилация“ на компрадорската буржоазия  и свързаните с нея политико-икономически структури.

- Разбира се, аз веднага бих могъл разкарам всички уважаеми динозаври: и Черненко, и Гришин, и Соломенцев, и Щербицки с Кунаев, но нашият план трябваше да има и лек нюанс на идиотизъм.  Във всеки случай за първия етап трябваше да запазим в ръководството тези мили старчета, това щеше да разпали в народа страст за реформи. Идеята беше все едно да го оставим в тоалетната, където вече някой добре се е постарал. Изобщо, първият етап в някакъв смисъл беше най-важният, защото бяхме длъжни да събудим за живот силите, които сега са натикани в дълбока нелегалност. 
По същество, по какво се различават социализмът от капитализма? 
Капитализмът, който прокламира свобода и демокрация, дава воля на най-тъмните човешки инстинкти, а хомо сапиенс, за наше общо нещастие, е користен, егоистичен, подъл и съвършено неспособен на колективно общество. 
В нашата система ние сурово и крайно неумело бяхме притиснали мерзката душица на хомо сапиенс в клещи – затова, повярвайте ми, достатъчно е само едва-едва да отворим шлюза и цялото лайно ще се измъкне най-отгоре!

- Но кой, все пак, ще оглави първия етап, попитах Андропов, макар че, преглеждайки внимателно секретните досиета от АСУ и ЦК, приблизително си представях конете, на които той ще заложи.

- Голям късмет е, че в нашата система практически няма образовани политици и икономисти, преподаваната във всички наши университети политикономия на социализма, каквато знаем, че не съществува, напълно е деформирала мозъците  даже на изтъкнатите ни академици като Аганбегян или Шаталин – ще е  нужно цяло поколение, за да бъде разбран самия смисъл на икономиката и пазара. 
Политици в СССР също няма, за политика се смятат апаратните задкулисни игри. 
И така, начело на първия етап ще застане Горбачов, когото отдавна подготвям за тази роля, човек сравнително млад и честолюбив (забележете, че аз изобщо не понасям войниците, които не мечтаят да станат генерали, за такива няма място в политиката), с много привлекателни идеи от типа на „социализъм с човешко лице“ на Дубчек – впрочем, нали помните как славно задушихме тази „пражка пролет“? 
Горбачов има много критици, които твърдят, че той е многословен и нерешителен. По повод първото ще възразя: нима Цицерон не е бил многоречетативен? И нима това е попречило на политическата му популярност? И какво говорим за Цицерон, вземете нашия Илич! Той е успял да наговори и напише цяла планина …
Напротив, цялата история показва, че народът обожава приказливците, които обещават реки от мед и мляко. Що се отнася до нерешителността - то това също е невярно: просто Михаил Сергеевич гледа на политиката като на безкрайно лавиране между различни групировки, напълно естествено за политик със съветска закалка. 

 - Съгласен съм, Юрий Владимирович. Освен това, Горбачов е единственият, който ще бъде приет от Запада. Той има прекрасни обноски, винаги е облечен по европейски, единственият му недостатък е безкрайното му „ти-кане“ с подчинените…

- Много правилно, но по отношение на „ти-кането“ не се тревожете: в английския език „ти“ не съществува, а тази безспорна слабост по никакъв начин няма да се отрази на отношенията ни с главния партньор – САЩ. Впрочем, забравихте за Раиса Максимовна. Признавам, че от всички съпруги на младите ни лидери тя ми импонира най-много със своята елегантност и вкус, и това ще погуби Горбачов, нашият народ не може да търпи жените на своите ръководители да бъдат красиво облечени. 

- И все пак, Юрий Владимирович, имам някои колебания… С какво ще бъде най-добре да започнат реформите на първия етап? 

- Аз вече съм определил изцяло това начало. При това толкова сериозно, че дори Володя (така Андропов наричаше своя верен помощник Владимир Крючков) повярва в ефективността на трудовата дисциплина… 

Горбачов и целият му апарат трябва веднага да компрометират партията с най-идиотското за Русия начинание:  борбата с алкохолизма! Хубаво е, че Михаил Сергеевич не злоупотребява с алкохола, а Лихачов, макар да твърди, че е за трезв начин на живот, понякога се изпуска, макар че той е честен човек, на него ще възложим пропагандата на антиалкохолната кампания и следователно - пълната дискредитация на партията.
И запомнете, борбата с пиянството не трябва да бъде само на хартия, както е прието в нашата партия. Трябва да се изкореняват лозя, да се закриват и демонтират заводите за вино и водка, да се изключват от партията, да се уволняват, даже и да бъдат съдени такива, които се появяват на улицата пияни.
Началото на "Голгота" трябва да бъде отбелязано с краен идиотизъм, това е много важно.

ИЗ ДНЕВНИКА  НА АВТОРА

Кончината на Андропов през февруари 1984 година и до ден днешен гложди сърцето ми. За да бъдат създадени добри предпоставки за реализацията на "Голгота" (колкото по-тъмна е нощта, толкова по-ярко светят звездите), на власт беше сложен Черненко, който почина след по-малко от една година. Априлският пленум през 1985 година проведохме в пълно съответствие с плана "Голгота", за генсек беше избран Михаил Горбачов. Още по времето на Черненко, през декември 1984 година Горбачов представяше СССР на срещата с Маргарет Татчър в Англия. 
За да му създадем международна репутация, предварително и с чуждо име, аз отидох там, за да се срещна с „агентите на влияние“ на КГБ в английското правителство, в кралския двор. 
Обикновено използвахме Великобритания за дискредитация на съветски лидери: например, навремето там беше командирован бившият шеф на КГБ Александър Шелепин, съперник на Брежнев, и който, с наша помощ, беше посрещнат с мощни антисъветски демонстрации , което толкова сериозно подрони репутацията му, че той беше изключен от Политбюро. 
Доколкото нашият метод стана известен на английските спецслужби, се наложи да предприемем противоположни действия: на госпожа Татчър и беше внушено, че нейните добри думи по отношение на Горбачов окончателно ще компрометират Политбюро и ще подронят съветската власт.
Това я зарадвало много и затова тя направи на Горбачов най-блестящата реклама.
Самият априлски пленум премина без никакви изненади. Разбира се на групата старчета, които залагаха на Гришин, това не им хареса, но смъртта на трима лидери един след друг не можеше да им осигури подкрепата дори на най-дебилните членове на ЦК.
Голяма роля изигра на пленума и Громико: предварително нашата агентура постоянно му съобщаваше, че Горбачов се отнася с огромно внимание към неговия опит във външната и вътрешната политика и смята да се опре на него (а Громико съвършено не познаваше страната и често се учудваше, че в някои градове няма месо).
И така, начело на страната застана Горбачов, прекрасно подпиран от Лихачов и Рижков, които се смятаха за добри икономисти и като всички наши директори, умеещи само да просят пари и да раздават наляво и надясно заповеди. 
До момента беше неясно, накъде ще поеме Щеварднадзе, емоционален като всички грузинци. На него ще бъдат възложени отношенията със Запада, мога да си представя какво впечатление ще направи поривистият грузинец на студените западни прагматици.

                                                                                                        х x x

Ю.В. (така наричахме помежду си Андропов) както обикновено сам отвори вратата и мълчаливо ме заведе в кабинета си. Той изглеждаше бледен и уморен.
Леко прегърбен, навик на много високите хора, той се приближи до библиотеката, взе "Въпроси на ленинизма" от Й. Сталин и бавно я разлисти.

- М-да, Сталин е още един исторически парадокс: син на обущар алкохолик, недоучил семинарист, а след това политик от най-висша класа, диктатор и интригант, пред когото Макиавели и Чърчил, който се е боял от него като от огън, и още повече дилетант като Рузвелт са просто обикновени деца, независимо от техните оксфорди и харварди. Човек с огромна геополитическа интуиция. 
Единствената му грешка е, че не е създал

социалистическа монархия, опирайки се на службите

И защо грузинец да не може да седне на руския трон, при положение, че след Петър I не е имало нито един император с чисто руска кръв – германци, холштайнци, датчани, дявол да ги вземе! 
А за възстановяване на монархията, Михаил Петрович, ще завият още на първия етап на „Голгота“. Сякаш царският режим е бил самата радост за народа, и помешчитите не са съдирали кожата на селянина, а търговците не са мошеничили и фабриканти кръвопийци не е имало…
Нима Лев Толстой и Успенски са били сковани от такава слепота, че не са могли да видят истинската Русия? Режимът е бил прогнил и затова е рухнал!
Още на първия етап от „Голгота“ у нас ще изплува всякакъв боклук, сред който ще има и бисери. Ще се появяват и всякакви дребни риби: неуспяли лаборанти, младши научни сътрудници и кандидати на науката, метачи, изпонаписали за себе си всякакви бълнувания, които смятат себе си за велики, дребни измамници и спекуланти ще започнат да трупат капитал с такива темпове, че пред тях ще бледнеят  всякакви рокфелеровци и ротшилдовци.  
Бащи на нацията ще станат търгашите и месарите, особено месарите, струва ми се, че наполеоновият маршал Мюрат е бил от семейство на месари? 
Това е напълно естествен процес във всяка преломна ситуация. Цялата тази публика активно ще се втурне в политиката и ще започне да изтласква нашата партийна номенклатура, докато тя не се преустрои, не се приспособи и не приеме новите правила на играта.  
Трябва още сега да започнем да събираме компромати за тях за последния етап, в същото време трябва да ги запазим в хода на реформите.

- Ясно, Юрий Владимирович. На предишната ни среща Ви предадох материали с идеологическото оформление на всеки етап. Можем ли да ги ползваме като основа? 

- Безспорно. Първият етап трябва да бъде особено „мътен“ и Горбачов е съвършено незаменим в това. Ще бъдат нужни нови лозунги. За щастие нашият народ е привикнал на всичко. 
Лозунгите в първия етап трябва максимално да объркат партията и целя народ. Повече обтекаемост, повече каучук? Можем, например, да наречем целия процес ПЕРЕСТРОЙКА - аз вече намекнах за това на Горбачов. В нашата страна този лозунг веднага ще бъда подхванат, макар че никой не знае какво и защо ще преустройва. 
Лозунгите от първия етап трябва да интригуват с новост,  с неизвестност. Например НОВО МИСЛЕНЕ. На темата НОВО ще бъдат написани хиляди дисертации. Много топлят сърцето ОБЩОЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ –сякаш човечеството е единно. Повече красиви епитети, от които вее някаква тържественост. Например СЪДБОНОСЕН или ПЛУРАЛИЗЪМ. 
Само не трябва да се прекалява: наскоро в личен разговор с Горбачов използвах думата "коитус", но той не чу добре и го възпроизведе пред Политбюро като "консенсус". 
Лозунгите за втория етап трябва да бъдат по-конкретни и зли:         

ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, пак СВОБОДА, ДЕМОКРАЦИЯ, СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ, СУВЕРЕНИТЕТ, ДЕНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ (животът роди термините ПРИВАТИЗАЦИЯ и ВАУЧЕР, и ние не настоявахме да се запази терминологията на Андропов, зашото самият той винаги е бил против догматизма - Авт.)

- А какво ще правим с третия етап? – попитах аз.

- Третият етап е най-страшният и странен – тук ще се използват всякакви лозунги, защото народът вече ще е изгубил вяра във всичко. Вашата работа ще бъде да доведете това състояние до точката на кипенето. 
Ще се ползват и 

СПРАВЕДЛИВА ВОЙНА, и ГРАБИ НАГРАБЕНОТО, и ПРАВИТЕЛСТВОТО - НА БЕСИЛКАТА! 

Това ще бъде етап на неуправляемите емоции, надявам се, дотогава вие вече ще сте подготвили новият ешалон от истински социалистически политици, които ще отстранят от власт целия този боклук…

Очаквайте Втора част – СТРОГО СЕКРЕТНО

 Превод: Faktor.bg          

 https://faktor.bg/bg/articles/petak-13-operatsiya-golgota-sekretniyat-plan-na-perestroykata

ЕТИКЕТИ: World;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.