ТРЯБВА ДА ИМАШ ДУША
Той е художник, поет, писател, председател на групата на хисарските художници.Познат е на всички в Хисаря.
Той е особен човек и ще се уверите сами от разговора ми с него. Казва се Боян Илиев.
– Всички казват, че рисуваш добре, но не ти достигат пари, за да сложиш картините в рамки, да ги подредиш в изложба, да чакаш откупка…
-
Аз правя тематични картини. Имам си идеи и те дразнят някои хора, които мислят, че рисуват, а в повечето случаи крадат идеи от мен. Рисувам на картони, на платна, използвам всички видове бои.
-
Коя е основната тема в творчеството ти?
-
Зависи какво ще ме развълнува, какво ще ми мине през главата.
-
Миналото ли ти минава по – често през главата , или настоящето?
-
И миналото и настоящето. Имам една картина „Детски спомени”. Там съм нарисувал как тичаме към една поляна, а долу има едно цъфнало дърво. Имам една картина „Бяла моя пролет”. В нея всичко е в бяло. Една много красива работа.
-
Има хора, които критикуват особения ти характер.
-
Хората, които нищо не могат да правят, винаги обвиняват другите и се издигат като критикуват, като бичуват, като пречат на всички да вървят напред. Това е характерна черта на българина – да завиждаме, да слагаме динени кори под краката на умеещите, да ги мразим, че могат, да ги мразим, че имат…Особено това се отнася за Хисаря. Тук всеки завижда на всеки и всеки гледа да пречи на другия. Едни малки селца в Балкана събират по 15 – 20 хиляди човека в носии да направят празник. Повдигат оборота на магазините си, на квартирите си, а тук се спи и ако някои театър дойде от София – добре. Фактически има хора, които си стоят на топло, вземат си заплатите и нищо не правят. Някои от ръководителите трябва да се поогледат и да видят кои хора трябва да останат и кои да се махнат, за да може работата в областта на изкуството и културата да върви.
-
Какво ти предстои сега?
-
Ще участвам в една изложба на мъже художници в Туристическия информационен център. Тя ще се открие на 1 февруари и ще продължи до 28 февруари.Ще представим картини аз, Стефан Касабов и един художник от руски произход. Подготвил съм „Яйцето на Асклепий” и „Трифон Зарезан”. Нарисувал съм красива чаша и в нея императорът и императрицата пият вино, а наоколо има лозови листа и грозде.
-
Кога рисуваш?
-
Почти през нощта. Тогава рисувам, защото е спокойно и тихо.Тогава виждаш всичко онова, което си преживял, което имаш да преживяваш, всички блъсканици, които са излишни. Друг в България , който рисува на лампа, е Светлин Русев – професорът. Професор Найден Петков, който ми беше учител, също рисуваше вечер.
-
Ти пишеш стихове и така съчетаваш рисуването с поезията. Кажи едно от тях!
-
Ще кажа едно автобиографично – „Човек”.
-
В него е описан моят живот.
-
Излетях да докосна слънцето. Докоснах го.То ме погледна.
-
Докоснах го. То ме погледна, пламна и изгори крилете ми.
-
Аз паднах на земята. Слънцето изкрещя:” Върви!”
-
Тръгнах. Падах – вървях. Ставах – вървях.
-
Зариваха ме в земята – вървях.Бесиха ме – вървях.
-
Оплюваха ме – вървях. Завиждаха ми – вървях.
-
Вървях, вървях във водата, вървях във въздуха.
-
В един момент се изморих и седнах да почина, защото бях предаден.
-
Слънцето изкрещя: „Върви, ти можеш, защото си човек!”
-
Хубаво е. Това е същността на твоя живот.
-
Да. Сега пиша „Самотникът”. В него е отразен живота на един художник, блъскан отвсякъде. Някога, когато съм се родил, дошли три орисници. Едната ме е орисала да рисувам и да пиша. Другата е казала, че ще мога да се занимавам с техника, а третата ме е орисала винаги да бъда самотник, дори и сред хората и никой да не ме разбира.
-
И така е станало – рисуваш, пишеш стихове и моноспектакли и си самотен.
-
Майка ми казваше, че съм много мистичен. Даже сега, като седнем някъде, забелязват, че обичам да съм сам, да няма много хора около мен. Човек, когато е сам, потъва в своите мисли и не слуша глупости. Тогава мислите са светли и се пренасяш в оня свят, който другите го нямат и няма и да го имат, защото той се дава само на този, който може да го вижда.
-
И който има душа.
-
Да, така е.
-
А с моноспектаклите какво става?
-
Написах два: „Песента на Солвейг” и „Майстор Севт и белия град”.
-
И продължаваш да рисуваш и да подготвяш изложбата.
-
Оказа се, че в залата на Туристическия информационен център се събират ценители на изкуството и това е много хубаво. 12 картини са готови. „Христос”, „Вградената Елица”, „Татко си дойде”, „Танцът на Русалките”, „Гайдарка” – това са част от картините, които са ме вдъхновили да взема четките и боите.
Боян Илиев е човек с увреждания. Но не се е предал, стиснал е здраво живота в ръце и всичката си мъка излива в изкуството. Защото то – изкуството е за силните, за талантливите, за духовно извисените. А той е такъв.
Ирина Кирилова
Статията за твореца, художника, човека с голяма буква е прекрасна – ето няколко оценки за Боян Илиев:
1.”Боян Илиев, човек с особен характер, но несъмнено талантлив! Сблъсквал съм се лично!
Иначе главата му е пълна с идеи от взаимно изключващи се направления. Техника, литература, спорт, изобразително изкуство, театрално изкуство, моделиране, оръжия, дори и криминалистика, поне това съм видял аз.
Уникална фигура, но както обикновено за нашите географски ширини, недооценена. Движим се по най-лесния път, когато не можем да разберем нещо, а бе мани го тоя луд човек!
Въпреки всичко той се бори и се доказва, независимо от житейските удари, които е получил. За съжаление света е пълен с неблагодарници. Интересно защо си подминаваме талантите толкава лекомислено.
Не е само Боян. Той например навремето получи изключителна оценка от великата Багряна. Дано си е запазил автографа и!”
