Зизаис от сарматите-виктохоли и поява на българското име в Европа в IV в.

31 Октомври, 2018
0 коментара

Зизаис от сарматите-виктохоли и поява на българското име в Европа в IV в.проф. Борис П. Атанасов 

 КРАТКО ВСТЪПЛЕНИЕ –(фактология): 

В II век Европа е фактически Римска империя (Р-1). Но век след това Империята е затрашена от безброй племена прииждащи от Изток - общо наричани САРМАТИ. Императорите все по-трудно се справят и дори се хвалят с победите над тях (Р-2). Но ако в миналото сарматите не са имали защитни дрехи и разчитали на мощна конна атака (Р-3), то скоро след това те се превъоражили с метални ризници (Р-4). Ако в античността Птолемей е картирал само „Европейски сармати“ (Р-5), то латинският свят добавил „Азиатски алано-сармати“ на изток от р.Танаис/Дон. Да завършим този кратък преглед със „Сарматската хронология“ на Сулимирски [2] (Р-6), която сумира огромното разселване на скито-алано-сарматите и планините изписанa книжнина за тях. Преодолявайки ги искаме да обсъдим само един факт както го обявихме в заглавието. 

 “ZIEZI EX QUO VULGARIS“В 354г. българското име се появява в анонимен латински хроноргаф. Той е изграден върху по-стар гръцки оригинал и е запазен в два преписа. 

1. Първият препис/запис е от 234 г., но в него липсва българското име. 2. Вторият препис [1], датиран към 354 г., включва в списъка на семитски народи с техните родоначалници, потомци на библейския Сим, и българите (?): "Ziezi ex quo Vulgares" – „Зиези, от който са българите”. Това е факт добре известен на всеки, който се интересува от миналото на народа ни. Но не всички знаят, че той еюприписван на св. Методий Патарски и че още тогава се прави опит да се изкривяви историографията: Гутшмид предлага версия-лъжа, че българите са вписани не във втория, а в последния правен в 539 г. препис на хронографа. Така датирането се изтегля с цели 2 века напред и се скрива истината за ранната поява на българите в Европа през IV в.

 Възникват не малко въпроси: 

1.Какво е станало само за 120 г. (234-354гг.), та неизвестните „Vulgaris” да станат известни? 

 2.Защо българите са появяват в списък на народите със семитски корени? 

3.От кои племена на Изтока е Зиези, кой е народа му и как е ‚стигнал‘ до средата на Европа? 

 4.Името на родоначалника ни Зиези днес не е типично българско и наверно не е лично. И мн.др. 

На първия въпрос се отговаря лесно – както показахме в средата на III в. Европа е залята от САРМАТСКИ племена [2], а през IV в. те застрашават дори Рим. Следва, че сарматите са причина Европа да знае за българите. Но ние знаем, че предците ни не са семити и единствен отговор на втория въпрос е, че по времето на този Зиези българите са имали своя етноним, но са били част от семитска държава. Тя може да бъде само семитска Асирия – „империя на злото“, която хилядолетие преди това е била абсолютен хегемон в Близкия Изток и владеела целия тогавъшен свят. Третият въпрос е много по-труден – кратко: Кой е Зиези? Вече много е изписано и какви ли не хипотези са изказани за този Зиези (в частност [3,4]). Всички те водят към Близкия Изток, където се откриват много (добри или лоши) аналози на това име. Ето два противотоложни примера: (a) Зиези се свързва с Зиусудра - шумерския Ной [5], но ние не сме шумери и (б) Зиези е променено име на владетеля от III-та династия на Унук/Урук Лугал Загизи [6]. Вторият пример е крайно примамлив впредвид огромната и все още недооценена фигура на Загизи – произхождал от „планинците лулуби” или хухунорите от Бан до река Хабур, изградил втората в историята обединена държава (империя) на Шумер, за която натрапничево ни се втълпява, че е направена от обсебилият я семит-акадец Шурукин/Саргон I. Бедата е в това, че в IV век никой от латините не е знаел нищо нито за шумерите, нито за „Списъка на Урукските владетели”, нито за Саргон-Древни, нито за империята на Загизи, и нито името БЪЛГАРИ! Въпреки, че Римските легиони са кръстосвали целия Близък Изток и са главната причина там да престане ползването на шумеро-акадските езици, служили като международни повече от хилядолетие [7]. 

 САРМАТИ-ВИКТОХОЛИОт историята на Рим през IV в. обаче знаем, че империята е разклатена от многоброийни войни със САРМАТИТЕ; че последните практически владеят цяла Източна Европа (от Балтийско/„Сарматско“ море, през Трансилвания и р.Дунав до Черно море), а на изток от р.Дон/Танаис до Урал - т.н. ‚Азиатска Сарматия‘. А от Амиан Марцелин още знаем [8] (Р-7), че сарматите-виктохоли са живяли в Трансилвания (наричена от тях Загура (!)) и са силно застрашавали Рим; че в този народ е имало племе наричано царски сармати, чиито вождове са опознати като български велможи. Затова император Констанций II (351-361 г.) с ‚легален‘ папа (но не St./‘свети‘) Liberius (352-355г.) и нелегален-узурпатор папа Felix II (355-366г.), за да ги направи федерати дава ранг rex/цар на тяхния водач ЗИЗАИС/ЗАЗАИМ, а тях самите в прав текст нарича БЪЛГАРИ (!) [9] (Р-8). И точно в това време е направен втория препис на Хронографа, а Констанций II е получил дори прозвище „Сарматски“. Но откъде той знае, че те са ‚българи‘ и от къде са дошли в Трансилвания тези виктохоли? За да разберем това, явно трябва много за кратко да влезем в ‚сарматското море‘. 

 ПРИШЪЛЦИ ОТ КАВКАЗ И МЕОТИДА (АЗОВ): Всеки античен хронист е писал за конните народи савромати и/или сармати (от VI-V в.ВС). Херодот [10] считал, че появата им е в Изтока на Анатола, някъде от Кападокия, които се изселват на север до Закавказието и „Меотидското езеро“ (Азов) – по р.Хипанис/Кубан и р.Танаис/Дон. В Кавказ вече са били заселени средноазиатските масагети, които нарекли АЛАНИ. Идващите от изток номади от САКИ ‚ставали‘ СКИТИ без значение род и племе. Алани и сармати така са се смесили, че за европейския Запад те са просто „ирано/персоезични алано-сармати“. И гърци, и ромеи често са наричали едни и същи племена с различни имена, рядко с тяхни самоназванния, повечето с измислени или силно фонетично ‚изкривени‘ имена. Така ‚виктрохали‘ би могло да е ‚витохоли‘ или дори ‚авитохоли“. А към такова име ние не сме безразлични заради „родоначалника“ ни Авитохол oт „Именника на българските владетели” [7] (Но за това – по-късно). По местопребиваване разделили сарматите на Европейски и Азиатски (на Запад или Изток от р.Дон), но за полуномадски народи това е почти безсмислено. От „Хронологията на сарматския свят“ [2] (Р-6) вияхме, че тези народи идват от Азов, Западен Кавказ или от Изтока. Но там откъде са дошли хронистите не знаят. Не може огромна маса народи да се появят от „нищото“ и да окупират цяла Централна Европа (Р-9,10). А и до сега огромната насъбрана за тях литература не отговаря на въпросите: (а) Откъде са дошли тези хора? (б) Защо (дори жените им) са добре подготвени войни, застрашили великата Римската империя [11]? (в) Как така ‚изведнъж появили се‘, също така ‚извенъж изчезват‘ в V век? Не е ли това ‚изведнъж‘ продукт на наше незнание или неискане да знаем? Ще се опитаме кратко да отговорим:(а1) Азово-Волжките савромати/сармати по време и място се появяват на мястото на скито-кимирите (кимири, а не киммери, защото и библейски са наричани „гамири“!). Въпросът тогава се префразира: „Откъде са дошли кимирите?“ Кратко, но точно, ни отговаря Диодор [12] (Р-11) – „Мигранти от Асирия и Мидия от VIII до VI в. ВС“! Сами асирийските клинописи казват, че кимирите са „пришълци“ от Западна Мидия (‚скито-миди‘, ‚уман-манда‘ –‚народно опълчение от Манна‘). А коя е тази Манна добре знаем (Р-12), че е страната на куто-лулубите и други племена от Западно-Иранските планини Загрос/Загра [13](P-13). Тогава удивително ли е, че сармати наричали Карпатските планини Загурия, а страната на воювалите с лонгобардите трасилвански сармати – Burgaraland („Българска земя“) [3]. За по-пълен отговор следва да добавим, че движещата сила на тези миграции е жестоката асирийска военна машина, която е грабела и унищожавала всички земи и народи около себе си [14]. Хората напускали земите си, като изселването е ставало най-често на север-северозапад. (a2) Кои са тези СКИТИ идващи като сармати от Централна Азия и Казахстан [15] (Р-13)? Археолозите казват, че те ползвали стрели с „бактрийски остриета“. Те са отсядали в Мидия-Атропатена (на Каспия, днешен Азербайджан) и там са имали силна държава [13]. Връзката между тези скити/саки и средноазиатска Бактрия е доказана. Дори в запис на шумерски език в електронния Пенсилвански шуммерски речник [16] намираме bulug-gir = scythе. В [17] показахме, че ‚булуг-гир‘ е ‚българско племе‘. Всички знаем, че по ‚сарматско време‘ всички хронисти са писали, че българите са скити. Считаме, че причина за това е Атропатенска Мидия. (б) Защо сарматите от Скитомидия ще бъдат добри войни е добре описано в [14]. Клон от тях са амазонките от Кападокия и Каспия (по-долу). Вижте (Р-4Б) в какви ризници са облечени сарматите на Траяновата колона в Рим – тe бягали ли са или така му се искало на Траян [11]? (в) Феноменът „изведнъж“ се обяснява лесно: преди сармати са били кимирите, а след сарматите – ‚европейските хуни‘/хони. Само 25 г. след Хронографа, в 379 г, по време на Теодосий I, Клаудиан от Александрия описва заселване на хуно-българи под Дунава, които били наети за федерати от византиеца Руфин.Така за нас сарматите се оказват свързващо звено между атичността и ранното средновековие. Още преди 387г. е имало придвижване на българи към византийската провинция Халтик (Халдая) – в североизточна Мала Азия между град Трабзон/Партенуш/Араспа и хребета Лазистан (фактически пл. Палгар – от древността с българско население! (Р-14)). „Импратор Юстиниан I изпратил част от пленените български нашественици в Армения и Лазигия, където имало отломки от древни български племена, дошли от Азия и се присъединили към тях” – писал римския хронист. Така от първата половина на IV в. българите вече са се били трайно установили в Северен Кавказ и Армения, а в третата четвърт на IV в. Централна Европа ги е видяла с очите си. 

 ‚ПРЕВОД‘ НА ИМЕТО ЗИЕЗИА сега нека се опитаме да отговорим що за име е Зиези. Ако родоначалниците на сармата Зазаис са скито-мидийци, следва да потърсим родствена дума в универсалния в древността шумерски език. В края на преведения от нас речник на Джон Халлоран [17] намираме ZI-ZI-I - ‘бунтар, вожд на бунт’! Тъй като сричките могат да се разместват, думата може да е ZI-I-ZI, а i = e, то ZI-i-ZI е и ZI-e-ZI. В речника намираме за ZI – ’/свещен/ дух‘. Тази сакрална дума, която древните българи произнасяли ‚ФА‘, а в латинския - ‚ФЕ‘. Образованите римляни от средата на IV в. добре са знаели Вавилонската представа за структурата на Небето: над всичко е „небесната твърд”, по която „ходят” звездите, а под тях - „скиталците” планети. Те всички са подчинени на „Великия Дух” – ЗИ [18]. Оттук идва ЗИ-ана, Зи-киа и може би – ЗИ-курат /храм на Небето/. Ако Зи е „велик дух”, то Зи-е-Зи следва да е „Дух над духовете”/Господар на господарите. Българи като лулуби са част от семитска Асиро-Вавилония (!) – ето защо са ни сложили в Хронографа [1], макар да сме яфети; ето защо от Именника [9] следва, че династично дунавските българи са продължители на вавилонския владетел Навухудоносор (?!). Родоначалникът на династията ни Авитохол, е ‚държал власт 300 години‘ считано от 165 г. [3] и тази година попада в годините на сарматското могъщество в Европа. По-горе писахме, че названието на царските сармати-виктохали би могло да е витохоли или дори авитохоли (т.е. някога ‚подвластни‘на Авитохол!). Именно в списание „Авитохол“ (кн.40 от миналата година) публикувахме статия [19], в която показахме, че най-вероятно „авитохол“ е АБИ-ТУ-КУЛ. Тази дума има смислен ‚превод‘ по [17]: „прародител (аби) от страната (ту) на заселването (кул/кол)“. Така Авитохол от „Именника на български владетели“ [9] не е личност, а нарицателно: ‚дедите ни от страната Кол’ (Р-14). Тази страна Кол е плодородното поле в Източното Черноморие, между Западен Кавказ и Понтийски Тавър/Палгар [20]. Там където е река ФА-ЗИс (билингва „Дух-Дух“); страната-родина, по която тъгуват помаците-българи във „ехото от хилядолетията“ – „Веда словена“[21].Главният извод е: в нашата история сарматите и тяхното време (античността!) е свързващо звено между дълбоката ни месопотамска древност и ранното кавказко средновековие.

                 ЛИТЕРАТУРА 

[1]ЛАТИНСКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ (ЛИБИ), „Анонимен хронограф от 354 г.“ - том I, стр. 82/149-156 – Ред. Ив. Дуйчев, М. Войнов, Б. Примов, В. Велков, отг.ред. проф. Борис Геров ( И-т Бълг. История), Изд. БАН, София, 1958. [2]Sulimirski T. – “Sarmatians (Ancient Peoples and Places)”, ed. Daniel G., Thames and Hudson Ltd., 267 p., 1970.[3] Добрев П. – „Златният фонд на българската древност”, изд. “Тангра №55”, стр.788, 2005.[4] Голийски П. – „Зиези, от който са Българите - Предхристиянска и предмюсюлманска религия и митология“, изд. “Тангра“, 440 с., 2003. (и мн.други) [5]Цонев Вл. – „Древните българи, Шумер и Вавилон“, изд. „Литера Прима" № 27, 2004.[6] Димитров Д.Ил. – (а) „Пътят на българите”, сп. „Авитохол”, кн.11, с.12, 2000; (б) сп. „Авитохол”, Исторически сборник, т. 1, с.187, 2005; (в) сп. „Ави-тохол”, кн 32, с.90, 2011.[7]Атанасов Б.П. – „Шумерският EMEGIR проговаря на български /два Шумеро-Англо-Български речника за всеобщо ползване/”, XX нац. конференция „България в световната история и цивилизация – дух и култура”, Варна, 21-22.11, 2015.[8] Marcellin Ammien – “Historie de Rome”, livre XVII, chap. 13; “ITINERA Electronica - chap. XIII, page 277. [9]Чурешки Ст. – „Именик на бъгарските князе”, изд. “Сиела“, 192 с., София, 2012, [10]Herodotus – “The Histories”, Barnes & Noble Classics, p.229-232 (IV, 110-128), N.Y., 2004. [11]Шкодров Боно – „Римската империя и Сарматите-Българи в периода І в.пр.н.е. – V в.от н.е.”, Доклад на Научната конференция на Международната академия по българознание, иновации и култура, 9-10 май, София, 2006.[12]Диодор Сицилийски - “Bibliotheka historica”, 60-30 ВС[13]Дьяконов И.М. – „История Мидии“, кн.1и 2, Баку, изд.”Нагыл Еви”, 2012. [14]История Древнего мира в 3-ех т., том 2.Расцвет Древних обществ. (Сборник), Ред. И.М. Дьяконов, В. Д. Неронова, И.С. Свенцицки, М., изд. «Наука», с.28-41, 1983. [15]Daniel G. – “The Scythians – Ancient Peoples and Places”, Thames & Hudson, London, 1957.[16]Електронен Пенсилвански Шумерски Речник (ePSD) - http://psd.museum.upenn.edu/epsd/nepsd-frame.html [17]Атанасов Б.П. – “Sumerian Lexicon by JA Halloran, BG translated by B.Atanasov” – http://www.istorkonf-varna.com/history/JAH_SumLex_ALL.pdf [18]Мамуна Н.В. – „Семь небес Древнего мира”, изд.Алетея, М., 2000. [19]Атанасов Б.П. – „Бележки по древна българска етимология“, Авитохол, 40, 5-10, 2017.[20]Атанасов Б.П. – „Към корените на дунавските българи“, сб. “Български исторически четения 2017“ Изд. АДАРИ, София, 2017. [21]Попов Св. - „Загадките на българската Веда. «Веда словена» - ехо от хилядолетията“, изд. “Онгл“, Варна, 2017.

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.