Новото жертвоприношение

06 Април, 2020
0 коментара


· МАРТИН РАЛЧЕВСКИ · 06/04/2020

Предложеният текст изразява авторско виждане и обръщение към християните. Тълкуването на събитията, които се разглеждат в него, предполага задълбочено познаване на библейския, историческия и богословския контекст. При световни катаклизми, страдания и други подобни есхатологическите очаквания набират скорост. С тях обаче трябва да се подхожда много внимателно. Сам Иисус Христос предпазва учениците Си от тяхното любопитство относно „края на времената“ и Своето второ идване: „За оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец“ (Мат. 24:36). Тази тайна се пази от творението, за да го държи будно (Марк. 13:35-37).

Апокалиптиката е труден за тълкуване от духовна гледна точка библейски жанр. Свидетелство за това е, че класическата по този въпрос книга Откровение в Новия Завет е приета от Църквата и влиза в канона на доста късен етап. Отците на Църквата и православни богослови се отнасят много внимателно към нея. Факт е, че тя не се използва в богослужението, а също така и в иконографията в храма.

От друга страна, православният християнин не трябва да се плаши, че ще дойде Христос, дори напротив – трябва да се радва както и пишещият св. Иоан Богослов: „Да, дойди, Господи, Иисусе!“ (Откр. 22:20). „Основното за православния християнин е не кога ще дойде Иисус Христос, а дали той е готов да Го посрещне… на човека и духовния свят, поради тварността им, не им е дадено да знаят за деня и часа на идването на Христа“ (Попмаринов Д. Съвремеие и есхатология. В сб. Съвременни богословски проблеми. Издателска къща „Омофор“, С., 2004, с. 250). „Откровение“-то е оптимистична книга, която регистрира бъдещите събития и показва последната битка между доброто и злото – победата на доброто над злото. По темата за съвременните отношения между християнството и юдаизма, разбирането на евреите за земята, Иерусалим, храма и неговото място в живота им вж. от Димитър Попмаринов публикациите: Обетованата земя в библейско-исторически и археологически контекст (С оглед на съвременните религиозни и политически реалии) и Проблеми и възможности за юдео-християнски диалог. В: Свещеното Писание: Херменевтика – Богослужение – Диалог (сборник в съавторство: Павлин Стефанов (о. Павел), Стефка Кънчева), Фондация „Покров Богородичен“, С., 2018, с. 231-264.

От Редакцията

 

Мартин Ралчевски

Братя и сестри в Христа,

Пиша този материал с известно притеснение, защото аз не съм подходящият човек, който е редно да го стори. Според мен това трябваше да бъде направено от някой авторитетен духовник или църковен представител. Затова, въпреки аргументите ми със Свещеното Писание и Светите отци, ви моля да имате предвид, че това мое лично мнение.

До скоро за повечето от нас бе немислимо, че в нашия живот е възможно да се изпълнят светите пророчества за края на света (виж Мат. 24 гл., Откр. 13:16 – 17, Откр. 14:9 –11). На теория знаехме за тези пророчества, четяхме за тях и имахме познания, но на практика май сме неподготвени.

Досега умишлено не вземах отношение във връзка с китайския вирус (т.нар. Корона или Covid 19), защото много се изписа и изговори по темата и смятах, че не е редно да наливам и аз масло в огъня. Единственото, което направих е, че преди десетина дни записах две авторски молитви, които нарекох НАРОДЕ   и МОЛИТВА и ги публикувах в YouTube с надеждата да засиля вярата и любовта в нас в този период на изпитания. Като баща на три деца аз разбира се имам реални задължения и страхове, защото всеки, който живее в света, не е изолиран, но има отговорности за близките и за другите около нас. И затова аз съвсем не съм изключение.

Но най-големият проблем, според мен, в това много говорене по темата беше, и продължава да бъде, липсата на еднозначен отговор от страна на духовенството. Това обърка вярващия народ и в душите на някои от нас настана основателна тревога и смут. По отношение на посещението на храмовете се получиха разнопосочни мнения от свещници. Същото се случи и за начина на приемането на Светото причастие. Това естествено притесни и раздели хората. Затова се стигна дори до там, че някои се отклониха от здравия разум и започнаха да вярват на измислици и фалшификати, за да намерят там устои на вярата си.

Много бяха „знаците“ и „откровенията“ дадени ни „свише“ в предходните седмици и, за съжаление, те навярно ще продължат и за в бъдеще. Няма как да се спра на всяко едно от тях, затова ще отбележа само по-фрапиращите. Някаква праведна жена, получила откровение в дома си от Св. Никифор, който й бил казал, че ще запази България от страшния вирус, ако всички ние настойчиво и постоянно му се молим. Такива вмъквания на недействителни думи в устата на когото и да е светец е нещо доста грозно и не би трябвало изобщо да се коментира, но все пак ще кажа, за да се знае, че всички православни свети отци са били изключително скромни и смирени хора. И са смятали себе си за истински грешници. Св. Григорий Синаит например пише, че всеки християнин трябва да се счита за грешен и да избягва да насочва вниманието на другите към себе си. А нашият небесен покровител Св. Йоан Рилски започва своя завет така: „Аз, смиреният и грешен Йoан, който не съм извършил никакво добро на земята“. Св. Исаак Сирин от дълбоко смирение се отказва от високия си църковен сан и се отдалечава в пустинята, за да се кае. Св. Паисий Светогорец е бил многократно увещаван от епископа да приеме йеромонашески чин, за да може да изповядва стичащите се при него стотици хора, но той от смирение никога не приема това и умира като обикновен монах, и т.н. Така че „откровения“, в които светец дава напътствия, че за да не се разболеем трябва лично настойчиво да му се молим и да му четем специални молитви са, меко казано, странни!

Друго сходно широко-споделяно „откровение“, което обиколи интернет пространството, беше „явяването“ на Св. Богородица на няколко светогорски монаси, на които тя „препоръча“, че за да ни подмине страшния вирус е нужно всеки православен християнин да постави кръст над на входната врата на дома си или да изпише такъв с елей (олио). Та нали домът на всеки православен християнин е осветен и помазан кръстообразно от свещеник с елей още преди да бъде заживяно в него?!

Ако допуснем, че Божията Майка и някои светци ни се открият в тези напрегнати седмици и месеци, което все пак не е изключено, и имат послания към нас, трябва да знаем, че те едва ли биха насочвали вниманието ни лично към себе си или биха ни съветвали да дублираме кръстовете в домовете си, но биха ни съветвали час по-скоро да се покаем, да поискаме прошка едни от други, да се примирим с враговете си, да постим и се молим Богу за милост. В Свещ. Писание има много примери как в случаи на бедствия Бог зове народа винаги именно към покаяние (виж Осия 6:6, Йона 3: 7 – 10).

Друг сложен и важен казус, по който, за съжаление, духовниците не дадоха еднозначен отговор, беше този за приемането на Светото причастие и посещаването на храмовете. Някои от тях допуснаха, че има основателна опасност от пренасяне на зараза в храмовете, а също и чрез приемането на Св. причастие и посъветваха миряните да си останат по домовете. Други заеха обратна позиция, твърдейки, че в храма зараза не може да възникне, а още по-малко това пък може да се случи чрез Светата чаша. Тъй като това е нещо изключително важно, което касае спасението на нашите души, ще кажа така – постъпете по съвест! Подчинете се на препоръката на вашите енорийски духовници. Не гледайте какво се случва в другите енории, в другите квартали, в другите градове и държави. Вашият енорийски свещеник е най-близо до вас и той знае, в конкретния случай, кое е най-доброто за вас. Така че послушайте го. Моето лично мнение е, че чрез приемането на Светото причастие не може да се заразите. Но, ако сте били посъветвани да не посещавате храма, не се смущавайте. Въздържането за известно време от Св. причастие няма да ви се отрази съдбоносно щом е по послушание.

Всеки наистина може да се моли на Бога и в домашни условия. Спомнете си за Св. Мария Египетска, която по-голямата част от живота си е прекарала в пустинята и се е причастила само веднъж в живота си.  Или за Св. Серафим Саровски, който учел, че някои хора тук се причастяват, но пред Бога се явяват непричастени, докато други, които не са имали възможност да се причастят преди да починат, са се явявали пред Бога опростени и причастени. Или иначе казано – спасението на душата не зависи от честото причастие, но в приемането му със съкрушено сърце.

Улисани в тези неща пропуснахме най-значимия и актуален въпрос според мен – това, което тези дни предстои да се случи в Йерусалим и което навярно оттук насетне редовно ще се повтаря. На всеки грамотен християнин е известно, че откакто е бил разрушен величественият храм на евреите в Йерусалим (което се е случило в първи век след Христа) богослужението там е било прекратено. Оттогава до днес юдеите (т.е. евреите, които не вярват в Иисус Христос) вече не извършат богослужение според сакралния характер на тази дума. Хилядите синагоги по света са само едни обикновени молитвени домове. Но ето какво се случва днес пред очите ни. Тази година, 2020, на еврейската пасха, за пръв път от близо 2000 години насам, ще бъде извършено истинско юдейско богослужение. За целта е подготвен специален голям каменен олтарен жертвеник, отговарящ по форма и размери на жертвеника в някогашния Соломонов храм. На този жертвеник ще бъде положен жив овен, който ще бъде ритуално заклан пред народа както повелява древния храмов обичай. Ще засвирят дълги извити тръби. Част от кръвта на овена ще бъде използвана за помазание, а друга част ще бъде излята. Ако човек не е запознат с тези ясно описани събития в Свещеното Писание не би видял нищо тревожно в споменатия юдейския религиозен ритуал. Дори би си казал, че новината се раздухва излишно и, че трябва да сме по-широко скроени и да проявяваме повече толерантност. Но тук изобщо не става дума за толерантност и зачитане на чуждите права и вяра, а за нещо неприемливо в духовен аспект от всички християни.

Ние сме православни християни и знаем, че с жертвата си на Голгота Господ Иисус Христос ни помири завинаги с Бог Отец, изкупи ни от първородния грях и от всеки друг грях. Ако след Неговото Възкресение ние продължаваме да грешим то нашето духовно очистване се извършва чрез тайнството изповед. Животински жертвоприношения, които да заместват нашите грехове, както е било до идването на Христа, вече не са нужни на Бога. Най-голямата Жертва, най-святото и велико Жертвоприношение, е извършено вече, веднъж и завинаги, от Богочовека Иисус Христос. Оттук насетне имаме само безкръвна възпоменателна жертва, която се извърша по време на Светата литургия. Това е Евхаристията.

Така че тази животинска жертва, която юдеите ще принасят от тук насетне на тяхната пасха не може да не ни тревожи. Тя е описана в Откровението от Св. Йоан Богослов като събитие, което ще предшества строежа и възстановяването на Соломоновия храм, в който ще бъде коронясан техният цар. Той ще се обяви за Христос, но всъщност този нов юдейски цар ще е антихрист. На фона на тези страшни апокалитпични предстоящи събития всичко около корона вируса скоро ще ни се стори дребно и незначително.

Затова аз все още не разбирам как една толкова изключителна по своето духовно значение тема остава сякаш в сянка, засенчена от многословието покрай този вирус. Вече трябва да ни е ясно, че тази вирусна пандемия беше генералната репетиция, която провери и изпита готовността на всички държави по света да се подчинят безпрекословно на една централна скрита власт. Разбира се, идеята за превенция от болестта, сама по себе си, е добра. Но това е друга тема. Затова и много от нас се подведоха, защото бяха водени от хуманни подбуди, и пропуснаха същественото, че в религиозен план истерията около тази болест е пагубна. Защото (забележете!) именно сега, преди Великден, когато почти всички православни храмове са затворени и в тях не се отслужват литургии, юдеите ще извършат първата си жертвена служба от 2000 насам с намерение скоро това да се случи и в техния обновен храм.

Нека да е ясно – християните нямат лошо отношение към евреите. Те са били Богоизбран народ до идването на Иисус Христос и затова Бог има специално, покровителствено отношение към тях, поради което и един ден ще ги съди по особен начин, известен само Нему. Това обаче, не е наша работа. Нас единствено ни вълнува предстоящото юдейското ново жертвоприношение. То няма сакрална стойност, както това е било в древността и никога повече няма да има такава!

Да се молим Бог да ни даде мъдрост, вяра и покаяние, за да стоим твърдо в нашата православна вяра!

„Духа не угасяйте. Пророчествата не унижавайте. Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте“, съветва свети апостол Павел. И нека помним – всички ние, християните, сме от страната на Победителя, Който е известен на цялото творение. Това е Господ Иисус Христос!

(Илюстрация:  „Ангел, който свива небето“, 12 век, Кириловска църква-музей в Киев. В тази църква за първи път в древноруските храмове е нарисуван „Страшният съд“ )

МАРТИН РАЛЧЕВСКИ 

ЕТИКЕТИ: България.;

Коментари

Все още няма коментари. Бъди първи!

Добави коментар


Тракийски свят не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.